Р Е Ш Е Н И Е № 60144 София, 18.10.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Жанина Начева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 755 по описа за 2021 г. Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 260083 от 19.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1445/ 2021 г., по описа на Софийския градски съд, ХV.въззивен състав. Протестът е подаден с касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Прокуратурата твърди, че въззивният съд е изградил неправилно вътрешно убеждение по фактите, допускайки съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на събраните доказателства, не е направил обоснован и обективен анализ на доказателствените източници по делото и съществено е подценил доказателствата, установяващи извършеното престъпление и авторството на подсъдимия, с което приложил неправилно материалния закон. С касационния протест се прави искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Срещу протеста е подадено писмено възражение от защитника на оправдания подсъдим – адвокат Д. С., за неоснователност на протестното искане. Настоява за отхвърляне на касационния протест. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, защото счита, че престъплението, за което подсъдимият е обвинен, не е извършено. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б. Д. Б. и неговия защитник адвокат Д. С. поддържат становището си за неоснователност на касационния протест и извеждайки липсата на умисъл настояват за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 260083 от 19.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1445/ 2021 г. Софийският градски съд, ХV.въззивен състав отменил първоинстанционната присъда от 25.02.2021 г. по н.о.х.д. № 15202/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, І.състав, в осъдителната ѝ част и признал подсъдимия Б. Д. Б. за невинен в това, че на 28.06.2016 г. в [населено място],[жк], блок № ***, вх. „*“, апартамент № **, от тераса към холното помещение, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупил металната решетка на терасата), да е отнел чужда движима вещ – куче порода „Питбул“, на стойност 170 лв, от владението на Д. П. Д., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, л. 1 от НК. Първоначално повдигнатото обвинение включвало още счупване на стъклото на вратата на холното помещение, а като предмет на кражба – отнемане и на парична сума от 480 лева, за които подсъдимият бил оправдан от първоинстанционния съд. В тази част присъдата била потвърдена от въззивната инстанция. Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирана процесуална страна и срещу акт, подлежащ на касационна проверка по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледан по същество протестът е неоснователен. Въззивният съд е оправдал подсъдимия Б. Д. Б., след като се е доверил на тезата му, че не е откраднал чуждото куче, а е искал да го нахрани и напои, защото било затворено на заградения балкон, а стопанинът му бил задържан под стража. Намерил е подкрепа в показанията на свид. С. С., който случайно се озовал в района, поел подаденото му от подсъдимия куче и го завел у дома си за няколко дни, след което го върнал на неговия собственик при освобождаването му от ареста. Така разкритите от съда факти не подкрепят категорично обвинителната теза, поради което оправдателната присъда е закономерен и логичен резултат на съдебното производство. Въззивният съд е разкрил по убедителен начин отсъствието на умисъл към кражба на малкото животно, потвърждение на което е намерил в инкриминираното поведение на подсъдимия, опровергаващо намерението за своене. Кучето е подадено веднага на свид. С. след покачването на подсъдимия на балкона, а свидетелят е завел животното у дома си, за да се грижи за него, докато собственикът отсъства. Действията на подсъд. Б. не представят по категоричен начин престъпно поведение и намерение към кражба. Подсъдимият не е могъл да знае, че за животното се е грижел свид. Д. Д., брат на задържания под стража стопанин, който същата сутрин е оставил малкия питбул на балкона, докато отсъства по работа. Въззивната инстанция е обсъдила всички събрани по делото доказателствени средства, всяко от тях е разгледано самостоятелно и в съпоставка с останалите. Съдът е извел някои неточности и противоречия в обясненията на подсъдимия Б., които не са повлияли на доказателствена преценка и не са компрометирали решаващите изводи. Доказателственият анализ се приема за достатъчен, макар съдебният състав да е имал възможност да го развие по-задълбочено и прецизно, разкривайки и други неточности в доказателствения обем, с което да отговори по-убедително и категорично на възраженията на обвинителната власт. Процесуалната активност на съда и правилно възприетите доказателства са позволили изграждането на логично подредена фактическа обстановка, която не подкрепя първоначалната обвинителна версия. Съдът е разкрил убеждението си, че събраните доказателства не могат да изградят единствен и сигурен извод, че подсъд. Б. е вломил балконската врата към хола на чуждия апартамент и прониквайки вътре да е отнел парична сума от 480 лв, оставени в спално помещение. Защото косвените улики не насочват само към един възможен извод, какъвто е направен в обвинителния акт. Затова е приложил правилно материалния закон, потвърждавайки първоинстанционната присъда в оправдателната ѝ част. Касационната проверка не разкри нарушения на процесуалните правила, които да са способствали към погрешни фактически и правни изводи в протестирания съдебен акт, довели от своя страна и до неправилно прилагане на закона. Подсъдимият Б. Б. правилно е оправдан. Въззивната присъда като законосъобразна следва да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260083 от 19.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 1445/ 2021 г., по описа на Софийския градски съд, ХV.въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.