Ключови фрази

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 58

София, 05.04. 2022 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.03.2022 година в състав


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова


разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр.дело № 4716 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Общинска банка“ АД, [населено място] срещу определение № 3198 от 12.10.2021 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 11691/2021 г., с което е оставена без уважение жалбата на „Общинска банка“ АД, [населено място] срещу определение № 1477/26.08.2021 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията, Агенция по вписванията - С., с което е отказано вписване, поискано със заявление вх. № 61514 от 26.08.2021 г. за частично заличен залог, учреден върху търговското предприятие „Г.“ О., относно недвижими имоти както следва: имот с кадастрален идентификатор ....., ведно с изградената в имота сграда с идентификатор ...... и имот с кадастрален идентификатор ....., ведно с изградените в имота сгради с идентификатори ....., ..... .
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване:
1. Налице ли е празнота в Правилника за вписванията относно заличаването на вписан особен залог върху недвижими имоти в имотния регистър, в случаите, при които е невъзможно да се предостави удостоверение от Търговския регистър за последващи вписвания относно залога, когато тази невъзможност е породена от заличаването на търговеца в Търговския регистър, поради прекратено производство по несъстоятелност и нови вписвания по партидата му в ТР не могат да се извършват ? Как следва да бъде преодоляна празнотата в Правилника за вписванията?
2. Заличаването на търговец в Търговския регистър поради прекратено производство по несъстоятелност има ли за последица/ основание ли е да се счита , че са заличени занапред и вписаните отделни обстоятелства по партидата му в Търговския регистър, в това число вписаните договори за особен залог?
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
Охранителното производство е започнало по молба на жалбоподателя до съдията по вписвания при СВ – С. с искане да се впише заличаване на вписан особен залог върху търговското предприятие на „Г.“ Е., в частта му относно недвижими имоти, представляващи отделни активи на заложеното предприятие и представляващи имоти с кадастрални идентификатори: 618134.2821.2497 и 68134.2821.2498, ведно с построените в имотите сгради.
Съдията по вписванията е отказал да извърши вписването.
За да потвърди постановения отказ въззивният съд е приел от фактическа страна, че молителят се легитимира като собственик на имотите, по отношение на които иска частично заличаване на вписания особен залог, за което представя нотариален акт за продажба по реда на чл.46, ал.1 от ЗОС от 27.12.2016 г. и това го легитимира като заинтересовано лице да иска заличаване на особения залог в частта му относно двата имота.Приел е, че от представеното удостоверение от 11.06.2021 г. от Търговския регистър е видно, че по партидата на „Г.“ Е. са вписани два залога на търговско предприятие, като и по първия по ред и по втория по ред заложен кредитор е „Колект БГ“ ЕАД. На 10.01.2018г. е вписано частично заличаване на залог по отношение на един актив – недвижим имот, различен от имотите, предмет на настоящото производство. Липсват вписани частични заличавания въз основа на нотариалния акт за продажба по реда на чл. 46, ал. 1 от ЗОС от 27.12.2016 г. по отношение на процесните имоти. От удостоверението от ТР е видно още, че търговецът „Г.“ О. е заличен след прекратяване на производството по несъстоятелност.
При тези факти съдът е приел, че актът, въз основа на който се постановява вписване в имотния регистър в производството по чл. 22а ПВ, е удостоверението за вписване на залога, респ. за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, в Търговския регистър, какъвто акт не е представен.Изложени са и съображения, че доколкото заложният длъжник е заличен търговец, нови вписвания по партидата му не могат да се извършват. Пропускът на жалбоподателя да заяви за вписване в ТР на частично заличаване на залога, не може да бъде саниран. Заличаването на търговеца не представлява основание за заличаване на вписванията, в това число на вписаните особени залози, защото такова основание не е предвидено в закона. Доколкото относно тази хипотеза липсва уредба, следва да се приложат по аналогия разпоредбите за заличаване на ипотека (чл. 19 и сл. ПВ) и заличаването да се извърши на основание на писмено съгласие на заложния кредитор, дадено в нотариално заверена форма, а при липса на такова – на основание влязъл в сила съдебен акт след предявен иск.
При тези мотиви на съда е налице основанието по чл. . 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос, уточнен от съда в съответствие с правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва:
Допустимо ли е заличаването на вписан особен залог върху недвижим имот в имотния регистър, ако след осребряването на конкретния актив, търговецът - заложен длъжник е заличен и какъв е редът за извършването му?
По поставения правен въпрос :
Целта на учредения особен залог е кредиторът да си осигури възможност да се удовлетвори предпочтително от заложените активи. Според чл.37, ал.8 ЗОЗ, извършената продажба от заложния кредитор погасява залозите, учредени по ЗОЗ, т.е. кредиторът не може да иска повторно осребряване на съответния актив. След като с извършената продажба залогът е погасен, то и отпада необходимостта от вписването му във вторичния регистър, което вписване осигурява противопоставимост на залога на трети лица /чл. 12, ал. 1 ЗОЗ/. Самото вписване, макар и вече да не изпълнява предвиденото в закона действие, не се заличава служебно или по силата на закона, а само при направено искане от лице, имащо интерес от това, като няма установен в закона срок, в който легитимираното лице да е задължено да отправи искането си. Следователно за заличаване на вписването в имотния регистър след извършена продажба по реда на ЗОЗ, което е било включено в търговското предприятие на залогодателя, е без значение дали към момента на искането залогодателят е заличен търговец. Определящ е не статутът на заложния длъжник, а настъпилият факт на продажба на конкретното имущество,върху което се разпростира заложното право.
Относно реда, по който следва да се извърши заличаването е налице формирана практика на ВКС - определение № 38 от 22.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 536/2021 г., I г. о., която се споделя от настоящия състав на ВКС. В посоченото определение е прието, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Правилника за вписванията, следва да се приложи съответно и към заличаването на недвижим имот, част от заложено търговско предприятие, продаден от ЧСИ по реда на ГПК за удовлетворяване вземане на заложния кредитор. В този случай заличаването на залога, който тежи върху продаденото имущество, като бивша част от заложеното търговско предприятие, следва да се извърши по молба на купувача на публичната продан, който следва да представи влязлото в сила и вписано постановление по чл. 496 ГПК. Ако имуществото е продадено по реда на ЗОЗ, какъвто е настоящият случай, купувачът следва да представи съответно вписания нотариален акт, с който е извършена продажбата. Именно тези документи ще бъдат описани по реда на чл. 19, ал. 3 П.. при извършване на заличаването.
Предвид отговора на правния въпрос и с оглед даденото разрешение в определение № 38 от 22.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 536/2021 г., I г. о. следва, че обжалваното определение и потвърденият с него отказ на съдията по вписванията са неправилни и следва да бъдат отменени, като на съдията по вписванията се дадат указания да извърши заличаване на особения залог върху продаденото имущество по реда на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за вписванията.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :


Допуска касационно обжалване на определение№ 3198 от 12.10.2021 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 11691/2021г.
ОТМЕНЯ определение № 3198 от 12.10.2021 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 11691/2021г. и потвърденото с него определение № 1477/26.08.2021 г. на Съдия по вписванията при Служба по вписванията, Агенция по вписванията - С., с което е отказано вписване на заличаване на особен залог, поискано от Общинска банка“ АД, [населено място] със заявление вх. № 61514 от 26.08.2021 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване, поискано със заявление вх. № 61514 от 26.08.2021г. за частично заличен залог, учреден върху търговското предприятие на „Г.“О., относно недвижими имоти както следва: имот с кадастрален идентификатор ..... , ведно с изградената в имота сграда с идентификатор ..... и имот с кадастрален идентификатор ...., ведно с изградените в имота сгради с идентификатори ..... и ..... .
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при Софийския районен съд да извърши необходимите действия по заличаването на особения залог.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове: