О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 608   София, 12.11.2009г.     В    ИМЕТО   НА   НАРОДА    Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание  на шести ноември две хиляди и девета година в състав:                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                         ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                                   След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№534/2009 год.,   за     да  се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „О” А. , гр. С. срещу определение №787 от 24.06.2008 год., постановено по ч. гр.д. № 2143/2008 год. на СГС , ІVг г.о., с което е оставена без уважение частната жалба на ОББ” А. срещу разпореждане от 18.04.2008 год., по гр.д. № 9372/2008 год. на СРС, 28 състав. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за държавна такса в производството по обжалване пред ВКС. Ответниците по частната жалба – М. Б. М. , А. Й. В. и Е. А. М. , не вземат становище по касационната частна жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки нейната редовност , при въведеното с ГПК / обн. Д.в. №59/20.07.2007 год./ факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274,ал.3 ГПК, при обжалването е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителните изисквания за подбора на частните жалби, обуславящи допустимостта на касационното производство и разглеждането на частните касационни жалби по същество. В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като основание за допустимост на касационното обжалване частният жалбоподател е посочил това по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Визираният от него процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото е този относно дължимия размер на държавна такса в случай на обжалване на разпореждане, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Становището на жалбоподателя, е че в този случай дължимата държавна такса е по т-.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, доколкото разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба. Върховният касационен съд счита , че с оглед посочения процесуалноправен въпрос основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице: Заповедното производство, регламентирано в новия ГПК / Д.в. бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е изцяло ново производство, имащо за цел по - бързо реализиране на различни по вид притезания на гражданските субекти. С оглед на това, по повдигнатия в касационната частна жалба процесуален въпрос няма достатъчно съдебна практика и неговото разглеждане е от значение за развитие на правото. Последното обосновава допустимостта на касационното обжалване. Разгледана по същество, касационната частна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение градският съд е оставил без уважение частната жалба на „О” А. срещу разпореждане от 18.04.2008 год. по гр.д. №9372/2008 год. на СРС, 28 състав, с което е постановено връщане на ч. жалба с вх. №17616/27.03.2008 год. срещу разпореждане от 21.03.2008 год., , постановено по гр.д. №9372/2008 год. на СРС , с което е оставено без уважение искането на ОББ” А. за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. Б. А., А. Й. В. и Е. А. М. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е постановил връщане на частната жалба след като в дадения от този съд срок не е изпълнено указанието му за внасяне на държавна такса в размер на 1% върху интереса / 69,65 лв./, а е представил документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. Приел е че при определяне на дължимия размер държавна такса в случая е приложима разпоредбата на чл. 18,ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , а не тази на чл. 19 от Тарифата, която урежда общите случаи на обжалване с частна жалба. Определението е правилно. Действително разпоредбата на чл. 418,ал.4 ГПК предвижда, че разпореждането, с което се отхвърля молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно чл.19. от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, при обжалване с частна жалба се дължи твърда държавна такса в размер на 15 лв. В случая обаче следва да се съобрази обстоятелството, че частната жалба е срещу съдебен акт, постановен в производство за образуването на което, законодателят е предвидил заплащане на държавна такса съобразно интереса. Съгл. чл.12 от Тарифата, по заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се събира държавна такса в размер на 2% върху интереса, но не по малко от 25 лв. С оглед на това при обжалване на съдебния акт, с който първата инстанция се е произнесъл”по същество” на искането, с което е бил сезиран, логично е държавната такса отново да е свързана с интереса и по- конкретно с обжалваемия интерес. С оглед на това при определяне на следващата се държавна такса в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 18 от Тарифата, която предвижда такса в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, а не тази на чл. 19 от нея. Като е посочил, че разпореждането по чл. 418,ал.4 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба законодателят е определил реда по който следва да се обжалва първоинстанционния съдебен акт, но не и държавната такса ,която се дължи. Буквалното тълкуване на закона, че щом обжалването е с частна жалба, следващата се държавна такса е в размер на 15 лв., е неправилно. Както е посочил и въззивният съд разпоредбата на чл.19 от Тарифата касае общите случаи на обжалване с частна жалба, когато пред по горната инстанция се пренася за разрешаване на определен процесуален въпрос, който не е свързан с материалния интерес по конкретния правен спор, както е в случая. С оглед на изложеното определението на въззивният съд, с което е оставено в сила разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на частната жалба поради невнесена държавна такса,определена по чл.18 от Тарифата е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №787 от 24.06.2008 год. , постановено по ч.гр.д. №2143/2008 год. на Софийски градски съд , ІV г, ГО. ОСТАВЯ В СИЛА определение №787 от 24.06.2008 год. , постановено по ч.гр.д. №2143/2008 год. на Софийски градски съд , ІV г, ГО.   Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: