Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
С о ф и я , 05 април 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а р т 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 157/2017 година.
С касационна жалба от защитника на подсъдимия Л. Д. Л. от София адв.Н.Д. от САК се атакува решение № 520 от 15.12.2016 г. по ВНОХД № 761/2016 г. на Апелативен съд-София с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и алтернативни искания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или от въззивната инстанция за събиране на нови доказателства, или от първата инстанция заради „неяснота” на повдигнатото ново обвинение и накрая, за оневиняване на подсъдимия на основание чл.15 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият Л. Л. и защитникът му адв.Д. молят жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл.347 от НПК, като съобрази следното :
Първоначално обвинението срещу подсъдимия Л. Л. е било внесено с обвинителен акт в СГС и образувано НОХД № 2050/2014 г. по описа на съда, като с протоколно определение в открито съдебно заседание на 12.11.2014 г. съдебното производство е било прекратено заради констатирани съществени непълноти в обвинителния акт, ограничаващи правото на защита на подсъдимия да разбере точно в какво се обвинява и делото е било върнато на СГП за отстраняването им.
След повторното внасяне на делото в съда, с присъда № 66 от 29.02.2016 г. по НОХД № 113/2015 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Л. Д. Л. от София за виновен в това, че на 21.10.2013 г. в София, при управляване на МПС – автобус, марка „Мерцедес”, модел „0305”, с [рег.№], собственост на „Столичен електротранспорт”-ЕАД, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. Б. от С., за което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г от НК го е лишил от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година от влизане на присъдата в сила, като го е признал за невинен и оправдал по първоначалното му обвинение по чл.343, ал.3, пр.последно, б.”б”, пр.1-во от НК деянието да е осъществено на пешеходна пътека и при нарушение и на разпоредбите на чл.25, ал.1, чл.119, ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените по водене на делото разноски в размер общо на 1 370 лева.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Д. с доводи за нейната необоснованост, материалноправна и процесуална незаконосъобразност, заради явната несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитния му присъда, за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на първостепенния съд или изменянето й с намаляване на размера на наложеното му наказание или замяната му с наказание „пробация” с налагане на задължителните пробационни мерки, след преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.343а от НК.
С поставеното на настоящата касационна проверка решение Апелативен съд-София е потвърдил изцяло обжалваната присъда.
В касационната си жалба защитникът отново визира като допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, който с решението си потвърдил и изтърпяването на едно несправедливо наложено на подсъдимия наказание, повтаряйки в голямата част направените алтернативни искания за бъдещото развитие на процеса.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения :
Възмущението си защитникът обосновава с доводи за „драстични” процесуални нарушения, допуснати от апелативния съд при анализа на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия (каквито няма), при възприемане изводите на експертите от повторната АТЕ и тези по основната и допълнителната КМАТЕ, като не бил даден отговор на възраженията им за видимостта на подс.Л. към мястото на пресичане на пешеходеца Б., за начина му на придвижване, за момента на възникване на опасността за движението и за механизма на ПТП, коментирайки изложените в тази насока съображения на съда като необосновани. Безспорно е, че необосноваността не е касационно основание, както и че извеждането на правно значимите факти е в правомощията на контролираните две инстанции и когато е при спазване на процесуалните правила, няма основание за намеса на настоящата.
Както градският, така и апелативният съд са се отнесли с необходимото внимание при преценката на показанията на очевидците св.Л. и св.М. за тяхната достоверност, свързано с данните в протокола за оглед на местопроизшествието и с основание са им се доверили. Именно въз основа на тези и на останалите доказателствени източници експертите са извършили в пълнота научните си изследвания и са дали категорични и обосновани отговори по поставените им задачи, които убедително са защитили при разпита им в съдебното следствие. Не е имало и няма каквото и да е съмнение за правилността на заключенията им и направеното възражение за необходимост от допускане на допълнителна АТЕ е напълно неоснователно, поддържано с упреци за несъвпаденията им с вижданията на защитата.
Правилни са изводите на съда за видимостта на водача Л. към мястото, където пострадалият пешеходец Б., макар и неправилно, е предприел пресичане на платното за движение, в което е следвало да навлезе автобусът, управляван от подсъдимия. При установената му скорост към момента на предприетото аварийно спиране експертите са заключили, че пострадалият е бил видим за водача от достатъчно разстояние и при своевременното му съобразяване като опасност за движението ударът в него е бил предотвратим. И в тази насока съображенията на съда почиват на относимите доказателства и са неоснователни оплакванията в жалбата, че липсват мотиви относно съществените за отговорността на жалбоподателя обстоятелства от предмета на доказване по делото, включително като са обсъдени и поднесените от защитата няколко други възможни хипотези при конкретната пътна обстановка.
Или, относно тези обстоятелства са били събрани всички възможни доказателства и те са били подложени на изискуемия се доказателствен анализ от съда, като липсва неоснователен отказ за уважаване на доказателствени искания на защитата или пасивност на съда за осигуряване разкриването на обективната истина. След възобновяване на съдебното следствие градският съд е отстранил констатираните от него неясноти относно действителната фактическа обстановка на допуснатото от подс.Л. ПТП, което е дало основание на прокурора да формулира след събирането на новите доказателства с изменение на обвинението нарушеното от него правило на ЗДвП. От това следва, че контролираните съдилища не са допуснали визираните в касационната жалба нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК и не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за намеса на ВКС за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивната инстанция, още по-малко при така установените факти оправдаване на подсъдимия изцяло по предявеното му обвинение.
Няма и неправилно приложение и на материалния закон.
Правилно е изведено допуснатото от подс.Л. нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинената смърт на пострадалия пешеходец Т.Б., съответно е утвърдено оправдаването му за нарушения на разпоредбите на чл.25, ал.1, чл.119, ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП. Изяснена е и формата на вината му, поради което законосъобразна е приложената квалификация на деянието му като непредпазливо (поради „небрежност”) престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1-во вр.чл.342, ал.1 от НК.
Неоснователно се настоява деянието да се определи като „случайно”, защото водачът Л. е могъл и е бил длъжен да съобрази управлението на автобуса с конкретната пътна обстановка, с възникването вън от опасната зона за спиране на опасността за движението му от предприелия пресичане на платното за движение пешеходец и адекватно да отреагира с намаляване на скоростта на управляваното МПС и дори да спре, с което да предотврати нараняването му. Напълно неоснователна е тезата на защитника, че тъй като Б. е пресичал на червен сигнал на светофара за пешеходци, то подзащитният му не бил „длъжен да предположи” това негово поведение, която е и в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС в отговорите по т.6 и т.7 по зададените въпроси. Нищо неясно няма и в приетото от съда изменение на обвинението от прокурора, което да е ограничило правото на защита на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и което да налага отмяна на въззивното решение за връщане на делото за новото му разглеждане още от първата инстанция.
ВКС намира, че при очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Явната несправедливост на наказанието се обосновава единствено с „огромната вина” на пострадалия за нараняването му. И в тази насока съдът е проявил необходимата прецизност както да се съгласи с вида на основното предвидено за престъплението наказание, така с неговия и този на кумулативно наложеното наказание срок от 1 година. Подс.Л. е бил водач на автобус от столичния транспорт и е следвало да го управлява с повишено внимание и за пътниците, и за останалите участници в движението, особено при по-висока интензивност. Съвсем не са такива данните, които се извличат от показанията на св.Л. и всъщност те обясняват причините за проявената от водача небрежност за допускане на ПТП с фаталния за възрастния пешеходец резултат. Като е приложена хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за наказанието от 1 година лишаване от свобода, с който срок е съобразено и изискването на чл.49, ал.2 от НК и утвърдената съдебна практика (вкл. ППл № 1/1983 г. на ВС) за размера на наказанието лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, кумулативната санкция, наложена на жалбоподателя е била достатъчно смекчена и е необходима за постигане на целите на чл.36 от НК, поради което ВКС не намира основание за корекцията й в претендираната от касаторите насока. Не е налице явно несъответствие на наказанието на обществената опасност на деянието и дееца и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 520 от 15.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 761/2016 г. от Апелативен съд-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |