10 Р Е Ш Е Н И Е
№ 105/2017
София, 25.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4833/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Ц. М. В. и Н. К. В., и двамата от [населено място] обжалват и иска да се отмени въззивно Решение Nо 118 от 15.06.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 226/ 2016 година на ОС -Шумен по отхвърлените обективно съединените искове на двамата касатори по чл. 440 ГПК. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуални правила чл. 382 ал.2 ГПК/ отм./ във вр. с чл.346 ал.2 ГПК /отм./ и незачитане на последиците от заличаване на възбраната въпреки липсата на надлежно оспорване на нотариалния акт , с който ищците –като приобретатели /купувачи по НА 190/2007 год./ се легитимират като собственици , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите /обобщени от съда/: за последиците на заличаване на вписана възбрана при условията на чл. 382 ал.2 ГПК / отм./ съпоставено с визираните за това предпоставки на чл. 494 ал.2 изр. последно ГПК, дали освобождаването на имота от изпълнение настъпва по силата на закона или по силата на разпореждането на ЧСИ, респ. по силата на вписването в Службата по вписванията по искане на ЧСИ , както и относно допустимостта на вписване на изпълнителна възбрана, извършване на опис и изнасяне на публична продан на недвижим имот, който към датата на постъпване на искането на ЧСИ за вписване на възбраната не принадлежи на длъжника и противопоставимостта на правата на трети лица, придобити преди вписване на възбраната по изпълнителното дело .
С писмен отговор по делото защитата на ответниците Н. П. и Р. П. считат , че са налице предпоставки да се допусне касационното обжалване, по същество поддържат, че оплакванията на касаторите са основателни .
Ответниците по касация П. Х. С. , Д. Д. М. , С. К. Р. , Н. Р. Ж. , П. Ж. В. , Д. Ж. Д. и Н. Д. М. не вземат становище .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и становището на страните в правомощията на чл. 291 ГПК и чл 293 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр. 86/2017 година / ,намира :
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което са отхвърлени обективно съединените искове на двамата касатори- ищци по иска по чл. 440 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК за установяване със силата на пресъдено нещо, че апартамент в [населено място] –самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83540.668.169.3.58 не е собственост на ответниците Н. С. П. и Р. М. П. и предприетото срещу тях принудително изпълнение по изп. дело No 34/2006 год. на ЧСИ Я. Д. чрез изнасяне имота на публичнa продан не може да бъде насочено срещу този недвижим имот. Прието е , че сключеният договор за покупко-продажба , легитимиращ ищците за собственици на имота е относително недействителен и поради това е непротивопоставим на взискателите по изпълнението и на купувачите по публичната продан - ответници по делото.
По изведените правни въпроси
В. на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл.397 ал.1 т.1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл.451-чл.452 ал.2 ГПК се подчинява на правила , установени в ГПК и П. , като вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява.
В. на недвижим имот може да бъде заличена съгласно чл. 31 от П. с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението “ или: „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.“
Когато производството по обезпечен иск по правилата на чл. 389 и сл. ГПК бъде прекратено било вследствие недопустимост на иска, било вследствие на оттегляне на иска или на отказ от него, наложената възбрана като обезпечителната мярка се явява неоправдана , поради което следва да бъде отменена, защото противозаконно ограничава правната сфера на ответника. В тези случаи отмяната на обезпечителната мярка става по реда на чл. 402 ГПК респ. по чл. 321 ГПК /отм./, а отменената обезпечителна мярка се вдига, след като влезе в сила определението за нейното отменяне.
За правата на трети лица, договаряли относно възбраненото вещно право от значение е не дали те са придобили правата си след формалното вдигане на обезпечителната мярка, а дали се е осъществило основанието, което налага тя да бъде отменена. Основанието за отмяна на обезпечителната мярка по чл. 402 ГПК действа по право, и то с обратна сила, поради което е без значение кога е било придобито правото на третото лице - дали преди или след възникване на основанието за отмяна на обезпечителната мярка. В практиката си ВКС приема , че когато производството по обезпечения иск бъде прекратено, обезпеченият ищец няма защитим правен интерес, оправдаващ недействителност на извършеното в полза на третото лице разпореждане, поради което правата на последното върху възбранения имот се запазват.
Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в П.. Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВ /чл. 1 и 2 ПВ/.
В. , за разлика от ипотеката , не е вещно право, даващо възможност за предпочитително удовлетворяване. Правното и действие е в насока да обезпечи възможността на кредитора-взискател в изпълнението за удовлетвори правата си от стойността на имота. По същество възбраната цели да създаде непротивопоставимост на извършени разпореждания или учредяване на вещни права от страна на собственика на възбранения недвижим имот в полза на трети лица , след нейното вписване.
Обезпечителната и изпълнителна възбрана произвеждат предвиденото в закона действие - чл.401 вр. чл. 452-453 ГПК. Същите са пречка за разпоредителни действия с вещта, но само в случаите, когато разпореждането изхожда от самия длъжник. Обезпечителната възбрана не е пречка за провеждането на индивидуално принудително изпълнение върху имота, а правата на обезпечения кредитор се трансформират в право на присъединяване по право и право на участие в разпределението - чл.459 ГПК.
С дадените разяснения по т.2 на ТР 2 от 26. 06. 2015 год. по т.д. 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС се прие , че публичната продан е деривативен придобивен способ, базирайки се на принципното разбиране , че купувачът придобива собствеността само ако длъжникът е собственик .
От значение за отговора на въпроса за придобитите права на купувача от публична продан са нормите на чл. 496, ал. 2 ГПК и чл. 175, ал. 1 ЗЗД. Според чл. 496, ал. 2 ГПК след влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот, придобит чрез публична продан, купувачът придобива всички права върху имота, които длъжникът е имал. Правата , които трети лица са придобили върху имота , преди публичната продан , ще могат да бъдат противопоставени на купувача от публичната продан / по арг. на противното/ , само ако тези права могат да се противопоставят на самия взискател / кредитор/.
Наложената възбрана на недвижим имот постигна своя ефект - забрана за длъжника сам да се разпорежда с вещта, като запазва имота в патримониума му до момента на публичната продан, при която имотът е разпореден не от длъжника, а от съдебния изпълнител. След като по силата на закона недвижимият имот е освободен от изпълнение- чл. 282 ал.2 изр.2 ГПК/ отм./ респ.494 ал.2 in fine ГПК , без да отпада самото основание за обезпечение, възбраната следва да бъде заличена по искане на съдебния изпълнител,които е поискал налагането и , като от момента на вписване на заличаването с обратно действие ще се заличат правните последици на тази възбрана респ. сключените сделки ще могат да се считат за противопоставими на взискателя по изпълнението- арг. от чл. 453 т.1 ГПК.
Принципът, че никой не може да прехвърля права, които няма, и че правата се придобиват на деривативно основание, важи и при прехвърлянето на вещни права чрез публична продан в производството по индивидулано принудително изпълнение -арг. от чл. 133 ЗЗД и чл. 442 ГПК, от които следва че имущество, което не е на длъжника, не може да обезпечава вземанията на кредиторите.
По основателността на касационната жалба
С оглед на изложените съображения по приложение на закона , настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за основателна по следните съображения:
Съдебното исково производство е образувано по заявените субективно съединени отрицателни установителни искове по чл.440 ал.1 ГПК на Ц. М. В. и Н. К. В. срещу С. К. Р. , С. Д. К. / починала в хода на производството и заместена от Д. Ж. Д., П. Ж. В., Н. Р. Ж. , Н. Д. М., Д. Д. М. , П. Х. С. , Н. С. П. и Р. М. П., с твърденията , че по силата на НА № 190/ 2007 г. са закупили от ответниците Н. С. П. и Р. М. П. собствения им недвижим имот- АПАРТАМЕНТ с площ от 77,48 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Ш. с идентификатор 83510.668.169.3.58, при съседни самостоятелни обекти , ведно с принадлежащото му избено помещение № 10 с полезна площ 2,48 кв.м. и с 1,232% идеални части от общите части на сградата и 1,232 % идеални части от правото на строеж върху мястото и с оглед на предприето принудително изпълнение от взискателите С. К. Р. , С. Д. К. са поискали да се признае със силата на пресъдено нещо по отношение на лицата - ответници по иска, че процесният имотът не е собственост на длъжниците по изпълнението- Н. С. П. и Р. М. П. и и по отношение на същия не може да се предприеме принудително изпълнение.
По делото няма спор досежно факта, че изп.дело № 20067740400034 при ЧСИ Я. Д., с район на действие Ш. е образувано по молба на С. К. Р. и С. Д. К. , в качеството им на кредитори - взискатели срещу длъжници Н. С. П. и Р. М. П..
С Постановление от 29.09.2006 година, на основание чл.343 от ГПК /отм./ СИ е наложил възбрана върху собствения на длъжниците по изпълнението недвижим имот - апартамент №58 в [населено място], вписана на дата 02.10.2006 г.
С Постановление от 03.11.2006 година е насрочена публична продан. С протокол от 22.12.2006 г., съдебният изпълнител, на основание чл.282 от ГПК /отм./, е обявил проданта за несъстояла се, поради неявяване на купувачи.
По искане на взискателите , с Постановление от 25.06.2007 година е насрочена втора публична продан на имота, като проданта е определена за периода от 02.07.2007 г. до 02.08.2007 г.Определеното с постановление от 03.08.2007 година за купувач на имота лицето, направило единственото наддавателно предложение, е следвало внесе в петдневен срок от приключване на проданта - 07.08.2007 г., предложената от него продажна цена, като приспадне внесения задатък.
С молба, представена по делото на 07.08.2007 г. обявеното за купувач лице е уведомило съдебния изпълнител, че не е в състояние да плати продажната цена на имота, поради което, с резолюция от 10.08.2007 година, СИ е изпратил съобщения до взискателите като ги е уведомил за горепосоченото обстоятелство, както и за правото си в седемдневен срок от получаване на съобщението да поискат възлагане на имота срещу вземането си.
Длъжникът Н. С. П. подал молба с дата 09.08.2007 година до СИ с искане да бъде освободен от изпълнение процесния имот като бъде депозирано искане до Службата по вписванията- Шумен за заличаване на възбраната на основание чл.382, ал.2 изр.3 от ГПК /отм./.
С НА № 190/ 2007 година от 10.08.2007 година Ц. М. В. и Н. К. В. са закупили от Н. С. П. и Р. М. П. собствения им недвижим имот- АПАРТАМЕНТ с площ от 77,48 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Шумен с идентификатор 83510.668.169.3.58, при съседни самостоятелни обекти , ведно с принадлежащото му избено помещение № 10 с полезна площ 2,48 кв.м. и с 1,232% идеални части от общите части на сградата и 1,232 % идеални части от правото на строеж върху мястото
Към датата на покупката - 10.08.2007 година , по данни на продавачите в Агенцията по вписванията върху имота има вписана възбрана, в полза на взискателите по ИД № 20067740400034 по описа на ЧСИ Я. Д. – С. Д. К. и С. К. Р. , която възбрана , съгласно действащия закон- чл. 382 ал.2 изр. последно ГПК /отм./ , е подлежала на заличаване- обявената по изпълнителното дело втора публична продан е приключила без обявеният за купувач наддавач не е внесъл продажната цена.
На датата на сключване на сделката- 10.08.2007 година , Н. С. П. - длъжник и собственик на разпоредения недвижим имот, е направено искане пред съдебния изпълнител за предприемане на действия заличаване на вписаната възбрана на основание закона .
На основание изпратеното от ЧСИ писмо до службата по вписвания за заличаване на възбраната, заличаването било вписано в Службата по вписванията- Шумен на 13.12.2007 година в 10.49 часа.
На същата дата – 13.12.2007 година в 10.50 часа , по искане на ЧСИ по ИД № 20067740400034 по описа на ЧСИ Я. Д. отново била вписана възбрана върху имота от същия съдебен изпълнител и по същото изп. дело и отново са предприети действия за удовлетворяване вземането на същите взискатели по отношение на същия недвижим имот.
Правните изводи на въззивния съд при така установените факти са неправилни. В хипотезата на отменения чл. 382 ГПК/ отм./ респ. чл. 494 ал.2 изр. последно ГПК, освобождаването на имота от изпълнение настъпва не по силата на закона, а след вписване на разпореждането на ЧСИ, т.е по силата на вписването в Службата по вписванията по искане на ЧСИ .
В разглежданата по делото хипотеза, със заличаване на първата възбрана на 13.12.2007 година в 10.49 минути , извършеното разпореждане от страна на длъжника / ответниците по иска Н. С. П. и Р. М. П./ вече се явява притивопоставимо на взискателите С. Д. К. и С. К. Р., тъй като същото е извършено по време на заличената с обратното действие възбрана по изпълнението от 2006 година или следва да се приеме , че процесният имот – собственост на длъжниците по изпълнението не е бил под забраната на чл. 346 ал.2 ГПК / отм./ , поради което предприетото изпълнение чрез вписване на нова възбрана е възбрана на чужд имот.
Извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот са недействителни спрямо взискателя, който е наложил възбрана –арг. чл. 452, ал. 2 ГПК респ. отм. чл. 346 ал.2 ГПК / отм./, но ако тази възбрана бъде заличена по съответния ред, то разпореждането с имота от страна на длъжника-собственик по време на найното действие се явява вече противопоставимо на взискателя –кредитор за времето / дори това да е една минута/ до вписване на следващата възбрана по отношение на същия имот. След като заличената възбрана прояви своето действие все едно , че не е била налагана , то е налице не само валидно разпореждане в полза на лицата-купувачи от длъжника,но и настъпил вещно-правен ефект на тази сделка , а вписаната втора възбрана по отношение на същия имот от 10.50 часа на 13.12.2007 година вече е наложена на имот , който не е собственост на дъжниците.
В. по своето правно естество не създава право на предпочтително удовлетворяване на кредитора, който я е наложил. Тя е предназначена единствено да запази имота в патримониума на длъжника, за да може върху нея да се проведе принудително изпълнение за погасяване на задълженията на длъжника и след като бъде заличена тази нейна функция отпада с обратно действие.
Ето защо и изводите на въззивния съд , че с разпоредбата на чл.346, ал.2 от ГПК /отм./ е уредена специална хипотеза на относителна недействителност на разпореждане с възбранения имот по отношение на взискателите в изпълнителното производство, не може да се приеме без резерви след като самият законодател е предвидил обстоятелство/ това установено с чл. 382 ал.2 изр.второ ГПК-отм./ , което заличава с обратна сила действието на вписаната възбрана респ. заличава възможността за непротивопоставимост на извършеното от длъжника разпореждане със имота по висящо изпълнително производство , преди изпълнението да бъде отново насочено по отношение на недвижим имот, който е бил освободен от изпълнение по см. на цитираната паравана норма .До момента на това „потвърждаване“ сделката между длъжник/ продавач/ и купувачите не би породила целените с нея правни последици за последните. Ако вписаната възбрана не бъде вдигната/ при състояла се публична продан / , то правото на собственост се счита към момента на публичната продан в патримониума на длъжника и ще премине по силата на закона / арг.чл. 496 ал.2 ГПК респ. 384 ал.2 ГПК / отм./ към купувачите от публичната продан от датата на постановлението за възлагане , съгласно отменения ГПК, а съгласно действащия ГПК от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане. Ето защо покупко – продажбата в хода на изпълнението е във „висящо“ състояние – състояние на висяща недействителност /в този смисъл е и правната доктрина, в същия смисъл са и разясненията и дефинирането на висящата недействителност, дадени в мотивите към т. 1 ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС . Но от момента на заличаване на възбраната и саниране на сделката , правните последици настъпват с обратна сила т.е. те се считат за проявени от момента на сключването и , като по този начин сделката и нейното вписване бранят правата на купувачите и се явяват противопоставими на взискателите по изпълнението.
Ирелевантни са изводите на въззивния съд дали към момента на сделката – 10.08.2007 година са били налице предпоставките за заличаване на изпълнителната възбрана от 2006 година по изпълнителното дело. Както бе прието с изложените по-горе общи мотиви , меродавен момент на заличаване и настъпване последиците на заличената възбраната е този на вписването на заличената възбрана в службата по вписвания. Осъществената разпоредителната сделка преди заличаване на първата възбрана по изпълнителното дело има характеристиката на сделка във състояние на висяща недействителност, при сбъдването на основанията по чл. 328 ал.2 изр.второ ГПК/ отм./ същата се “санира“ и тя проявява своя вещно правен ефект , противопоставим и на взискателя по изпълнението. Именно поради това и „няма спор в теорията и съдебната практика, че освобождаването на имота от изпълнение и заличаването на възбраната по реда на чл.382, ал.2, изр.3 от ГПК отм. /сега чл.494, ал.2, изр.3 от ГПК/, не води до неговата несеквестируемост и няма пречка, веднага след това, да бъде насочено изпълнението отново върху същия имот“, но не означава и , че доколкото имотът е разпореден с валидна сделка от длъжника на трети лица и са настъпили правните последици на сделката, то тези лица да не са придобили вещното право на собственост, както е прието с обжалваното въззивно решение.
Каква би била формата на защита срещу това разпореждане от страна на длъжника е право на избор на засегнатите лица, но не може да бъде аргумент , че втората възбрана, наложена след сделката на разпореждане , е възбрана наложена на недвижим имот, който все още принадлежи към патримониума на длъжника.
По тези съображения , като приема , че ищците Ц. М. В. и Н. К. В. са станали собственици на процесния недвижим имот- апартамент площ от 77,48 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Ш. с идентификатор 83510.668.169.3.58, при съседни самостоятелни обекти, ведно с принадлежащото му избено помещение № 10 с полезна площ 2,48 кв.м. и с 1,232% идеални части от общите части на сградата и 1,232 % идеални части от правото на строеж върху мястото по силата на Договор за покупко-продажба от 10.08.2007 година , обективиран по НА No 190/2007 год., настоящият състав приема , че заявеният отрицателен установителен иск по реда на чл. 440 ГПК следва да бъде уважен като се приеме , че процесният имот не е собственост на ответниците Н. С. П. и Р. М. П. и предприетото срещу тях принудително изпълнение по изп. дело No 34/2006 год. на ЧСИ Я. Д. чрез изнасяне имота на публичнa продан при наложена възбрана от дата 13.12.2007 година в 10.50 ч. не може да бъде насочено срещу този недвижим имот тъй като имотът не принадлежи на длъжниците Н. С. П. и Р. М. П..
С постъпила молба от 12.06.2017 година от страна на касаторите –ищци по делото е направено искане за присъждане на разноски за всички инстанции .С оглед на изложеното, като приема заявените искове по чл. 440 ГПК са основателни и доказани, настоящият състав намира , че и искането за присъждане на разноските по делото е основателно -арг. на чл. 78 ал.1 ГПК и доказано я размер на сумата 3625.58 лв. / три хиляди шестстотин двадесет и пет и о.58 лв. /, включващи заплатени ДТ и адвокатски хонорар за защита и процесуално представителство.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение Nо 118 от 15.06.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 226/ 2016 година на ОС -Шумен по отхвърлените обективно съединените искове на Ц. М. В. и Н. К. В. , и двамата от [населено място] по чл. 440 ГПК и вместо него п о с т а н о в я в а :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по заявените от Ц. М. В. ЕГН [ЕГН] и Н. К. В. ЕГН [ЕГН] при условията на обективно и субективно съединяване искове на основание чл. 440 ал.1 ГПК срещу С. К. Р. ЕГН [ЕГН], С. Д. К. / починала и заместена в производството от наследниците Д. Ж. Д. с ЕГН [ЕГН], П. Ж. В. с ЕГН [ЕГН], Н. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] , Н. Д. М. с ЕГН [ЕГН] и Д. Д. М. с ЕГН [ЕГН] ; срещу П. Х. С. с ЕГН [ЕГН] , и срещу Н. С. П. с ЕГН [ЕГН] и Р. М. П. с ЕГН [ЕГН], че собственият им недвижим имот- АПАРТАМЕНТ с площ от 77,48 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Ш. с идентификатор 83510.668.169.3.58, при съседни самостоятелни обекти , ведно с принадлежащото му избено помещение № 10 с полезна площ 2,48 кв.м. и с 1,232% идеални части от общите части на сградата и 1,232 % идеални части от правото на строеж върху мястото, закупен по НА 190/2007 година не принадлежи на Н. С. П. и Р. М. П., длъжници по изп. дело и ИД № 20067740400034 по описа на ЧСИ Я. Д. с район на действие ОС-Шумен , като по отношение на същия имот не може да бъде насочено и предприето принудително изпълнение за парично вземане на взискателите по изпълнението.
ОСЪЖДА С. К. Р. ЕГН [ЕГН], Д. Ж. Д. с ЕГН [ЕГН], П. Ж. В. с ЕГН [ЕГН], Н. Р. Ж. с ЕГН [ЕГН] , Н. Д. М. с ЕГН [ЕГН] и Д. Д. М. с ЕГН [ЕГН] ; П. Х. С. с ЕГН [ЕГН], Н. С. П. с ЕГН [ЕГН] и Р. М. П. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Ц. М. В. ЕГН [ЕГН] и Н. К. В. ЕГН [ЕГН] ОБЩО сумата 3625.58 лв. / три хиляди шестстотин двадесет и пет и о.58 лв. /,разноски по делото за всички инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|