5 Р Е Ш Е Н И Е № 400 С., 22.01. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на пети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 226/2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. М. от АК-Стара З., против въззивно решение № 160 от 26.09.2011 г., постановено по в.гр.д. № 286 по описа за 2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 273 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 5014/2010 г. на Сливенския районен съд, са уважени предявените от И. Г. А. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]/солидарно осъден с [фирма] по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ/, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба И. Г. А. от [населено място], я оспорва като неоснователна. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] не изразява становище по нея. Касационната жалба на [фирма] [населено място] с вх. № 7029 от 27.10.2011 г. срещу въззивното решение е върната на основание чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК от въззивния съд с разпореждане от 26.01.2012 г., влязло в сила. С определение № 1041 от 06.08.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 160 от 26.09.2011 г. на Сливенския окръжен съд по в. гр.д. № 286/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ по въпросите, обусловили изхода на делото - какъв характер има определения в чл. 7б, ал. 1 КТ срок, за който се избират представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, както и в случаите, при които представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ са избрани преди изменението на КТ с въвеждане на мандат/ДВ, бр. 48/2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ и при избора им не е определен мандат, за който се избират, следва ли въведения с чл. 7б, ал. 1 КТ мандат, да се прилага автоматично към заварените представители. За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение въззивният съд е приел, че към момента на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е имал качеството на представител по чл. 7, ал. 2 КТ и като такъв се е ползвал от особената защита на чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ, която разписва задължително предварително получаване на съгласието на инспекцията по труда, като липсата на такова прави уволнението му незаконно и налага неговата отмяна на процесуално основание без да се изследват по същество останалите въпроси, свързани със съкращаването на щата, представляващо материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Разпоредбата на чл. 7 КТ урежда участието на работниците и служителите в управлението на предприятието, което се извършва с представители, избрани на общо събрание, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителни отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Съгласно нормата на чл. 7б/Нов - ДВ, бр. 48/2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а се избират за срок от една до три години, а в § 42 ПРЗ на ЗИД на КТ/ ДВ, бр. 48/2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ е уредено правното положение на „заварените” от новата уредба избрани такива представители. Съгласно нея заварените редовно избрани представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 запазват положението и функциите си до избиране на нови представители, но не за повече от една година от датата на влизане в сила на този закон – т.е. до 30 юни 2007 г. Предвидените в чл. 7б, ал. 1 и § 42 от ПРЗ на ЗИД на КТ срокове имат задължителен характер и с изтичането им се погасяват правомощията на избраните представители на работниците и служителите, в т.ч. и на „заварените” такива с изтичане на едногодишния срок от влизане на § 42 КТ в сила – до 30.06.2007 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Основният мотив на въззивния съд е, че тъй като ищецът е бил избран за представител на работниците и служителите на 15.03.2006 г. по реда на чл. 7, ал. 2 КТ и за да бъде прекратено трудовото правоотношение с него на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ с оглед разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят е следвало да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението му, което в случая не е сторил, то уволнението му на това основание безусловно е незаконно, което прави безпредметно изследването на останалите предпоставки, свързани с това уволнително основание. При така дадения отговор на поставените въпроси, този извод на въззивния съд е неправилен. По делото е установено, че по реда на чл. 7, ал. 2 КТ ищецът е бил избран на 15.03.2006 г. за представител на работниците и служителите пред работодателя. Към момента на избора му не е съществувала нормата на чл. 7б КТ, уреждаща мандата на представителите на работниците и служителите, същата е нова, приета е и обнародвана в ДВ, бр. 46/2006 г., в сила от 01.07.2006 г. С приемането й обаче в § 42 ПРЗ на ЗИД на КТ/ ДВ, бр. 48/2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ е уредено правното положение на „заварените” от новата уредба избрани такива представители, какъвто се явява и ищецът. Съгласно нея заварените редовно избрани представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ запазват положението и функциите си до избиране на нови представители, но не за повече от една година от датата на влизане в сила на този закон – т.е. до 30 юни 2007 г. Следователно, качеството си на представител на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ ищецът е имал до 30.06.2007 г., като с изтичане на едногодишния законов срок, той го е изгубил, поради което към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение - 27.07.2010 г. не би могъл да се ползва от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ. Съобразно изложеното, настоящата инстанция намира, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът се е ползвал от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ към момента на връчване на заповедта за уволнение, въпреки че към този момент не е бил представител на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Липсата на закрила обуславя разглеждането на спора по същество. По делото е безспорно установено, че преди уволнението на ищеца има реално съкращаване на щата като и трите щатни бройки за длъжността „ отговорник смяна Р.” при Р.-С. на [фирма], една от които е заемана от ищеца, със Заповед № РД 10-394/15.07.2010 г. са били премахнати, поради което за работодателя не е съществувало задължение за подбор по чл. 329 КТ. Съкращаване на щата най-общо означава фактическо премахване на съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Задължението за подбор съществува тогава, когато работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата си. По силата на действащото към датата на уволнението на ищеца щатно разписание не е съществувала длъжността, заемана от него, тъй като и трите щатни бройки по старото разписание за тази длъжност са били премахнати. Поради това работодателят не е имал задължение да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да се отхвърлят като неоснователни. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят направените по делото за всички инстанции деловодни разноски в размер на 888 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 160 от 26.09.2011 г., постановено по в.гр.д. № 286 по описа за 2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 273 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 5014/2010 г. на Сливенския районен съд, са уважени предявените от И. Г. А. от [населено място] срещу [фирма], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските. ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. А. от [населено място], срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за отмяна на заповед № 1236/27.07.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „отговорник смяна Р. при Р.-С.” при [фирма] [населено място] и за присъждане обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5 152,92 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА И. Г. А. от [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] направените по делото разноски в размер на 888/осемстотин осемдесет и осем/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: