Р Е Ш Е Н И Е № 50007 гр. София, 07.02.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1285 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба от Р. Ю. Р., чрез адв. И.Г. за отмяна на влязло в сила решение №6394/29.07.2016г., постановено по гр.д. №6225/2015г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение №1332/13.06.2017г., постановено по т.д. №6123/2016г. по описа на Апелативен съд- София, недопуснато до касационен контрол с определение №466/12.07.2018г. по т.д. №2615/2017г. по описа на Върховен касационен съд. Молителката твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК- поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаването й от възможност за участие по делото и ненадлежното й представляване. Заявява, че не е упълномощавала адвокат Ч. Д. да я представлява, като той е действал без представителна власт, както при подаване на възражението по реда на чл.414 ГПК срещу издадената по ч.гр.д. №6417/2014г. по описа на Софийски районен съд в полза на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД /с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД/ заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, с която е осъдена да плати на заявителя сумата 13 137.12 евро на основание запис на заповед от 14.02.2008г., така и в развилото се исково производство по реда на чл.422 ГПК. Оспорва като неавтентично представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 30.01.2015г. по ч.гр.д. №6417/2014г. на Софийски районен съд, като твърди, че положеният за упълномощител/клиент подпис не е положен от нея. Молителката твърди, че и пред трите инстанции не е била надлежно представлявана, тъй като не е упълномощавала адвокат Д. да я представлява, той не я е уведомявал и запознавал с делото, нито с постановените съдебни актове, оказали се крайно неблагоприятни за нея. Поддържа, че е узнала за влизането в сила на решение №6394/29.07.2016г., постановено по гр.д. №6225/2015г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение №1332/13.06.2017г., постановено по т.д. №6123/2016г. по описа на Апелативен съд- София, недопуснато до касационен контрол с определение №466/12.07.2018г. по т.д. №2615/2017г. по описа на Върховен касационен съд, когато й е връчено съобщение изх.№15892/03.08.2021г. от ЧСИ И. Б. по образуваното изп.дело №20218000400628. Намира, че не е била надлежно призовавана, не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото, респ. не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът „ХАРА Ауто България“ ЕООД /с предишни наименования „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД и „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД/ излага доводи за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна, като поддържа, че следва да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена на 03.11.2021г. от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена на основание чл.417 ГПК, по ч.гр.д. №6417/2014г. по описа на Софийски районен съд, е осъдена Р. Ю. П. да плати на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД сумата 13 137.12 евро, ведно със законната лихва от 04.02.2014г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото. На 22.01.2015г. длъжникът Р. П. получава лично покана за доброволно изпълнение за присъдените в заповедното производство суми по изпълнително дело №20148410411175/2014г. на ЧСИ Н.М.. В срока по чл.414 ГПК от длъжника Р. П., чрез адв. Ч. Д. е подадено възражение вх. №3006369/04.02.2015г. срещу заповедта за изпълнение. В самото възражение като приложение е описана и поканата за доброволно изпълнение с разписка за връчване на 22.01.2015г. Към възражението са приложени договор за правна защита и съдействие кочан №[ЕГН] и пълномощно от 30. 01.2015г., с което Р. П. упълномощава адв. Ч. Д. да я представлява по гр.д. №6417/2014г. Пълномощното и договорът са оспорени от молителката Р. П. като неавтентични. По искова молба на кредитора „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД /с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД/ срещу Р. Ю. П. по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК е образувано гр.д. №6225/2015г. по описа на Софийски градски съд. Предявен е иск за установяване на вземанията, присъдени на кредитора със заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №6417/2014г. по описа на Софийски районен съд, като ищецът сочи като основание за своето вземане за главница издаден от ответницата П. на 14.02.2008г. запис на заповед. На 15.07.2015г. на ответницата Р. П. лично е връчено съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, като й е даден срок за отговор. В дадения 2-седмичен срок /на 29.07.2015г./ е подаден отговор на исковата молба от адв. Ч. Д. като пълномощник на ответницата Р. П., към който са приложени писмени доказателства. По делото е представено същото пълномощно, представено и в заповедното производство. Всички процесуални действия по делото, вкл. подаване на допълнителен отговор на исковата молба, становища, доказателствени искания и внасяне на депозит за експертиза, процесуално представителство в открито съдебно заседание са реализирани от адв.Д. като пълномощник на ответницата. По делото е представен и нов договор за правна защита и съдействие кочан №[ЕГН], сключен между Р. П. и адв. Ч.Д. за представителство по гр.д. №6225/2015г. по описа на Софийски градски съд. Този договор не е оспорен като неавтентичен документ. Срещу постановеното по гр.д. №6225/2015г. по описа на Софийски градски съд съдебно решение №6394 от 29.07.2016г., с което са уважени предявените срещу Р. П. искове, е подадена въззивна жалба от адв. Д. като неин пълномощник, като е внесена и съответната държавна такса. По образуваното въззивно т.д. №6123/2017г. по описа на Апелативен съд- София въззивницата П. е представлявана от адв. Д., който е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие кочан №[ЕГН] от 21.02.2017г., неоспорени като неавтентични. Срещу въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционното решение, е подадена касационна жалба и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от адв. Д. като пълномощник на касаторката П., внесена е дължимата държавна такса. С определение №466 от 12.07.2018г. по т.д. №2615/2017г. на ВКС обжалваното решение не е допуснато до касационен контрол. В производството по оспорване автентичността на договор за правна защита и съдействие кочан №[ЕГН] и пълномощно от 30. 01.2015г., с което Р. П. упълномощава адв. Ч. Д. да я представлява по гр.д. №6417/2014г., е назначена съдебно-графологична експертиза, от чието заключение се установява, че подписите за упълномощител и за клиент вероятно са изпълнени от лицето, положило и подписите на сравнителните образци от втората група, обособена от вещото лице и включваща неоспорените по делата пълномощни и договора за правна защита от 2015г. и 2017г. Вещото лице заявява, че тези подписи са с опростена транскрипция, състояща се от начален елемент, наподобяващ буквите Р и В, редови щрихови елементи с варираща продължителност по вертикал и опростена парафна част. В първата група документи, използвани като сравнителен материал, са включени договори, разписки за получени съобщения, запис на заповед и др., като вещото лице констатира, че подписите, изхождащи от името на Р. П. са със смесена транскрипция, подробно описана /начален елемент, представляващ усложнен вариант на ръкописна буква П, редови щрихови елементи с вариращо разположение и парафна част с вариращи форма и посока. Вещото лице уточнява, че по принцип вариантност при подписи- сравнителни образци, подобна на тази в случая /при изпълнение на елементи от началната част на транскрипцията, която може да се определи и като опростяване, и при изпълнение на парафната част/, както и различна от нея, е присъща на много хора. Тя е свързана с различни фактори, вкл. личния избор на пишещия в различни ситуации. Графическата несъпоставимост в случая не дава възможност да се проведе сравнително идентификационно графическо изследване, за да се изгради обосновано мнение дали тези подписи са положени или не от едно и също лице, т.е. дали е налице вариантност. С оглед изложеното и като взе предвид, че доказването на неистинността на оспорените документи- пълномощно и договор за правна защита и съдействие, е в тежест на молителката, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано по категоричен начин, че подписите за упълномощител и клиент не са положени от нея. Вещото лице не изключва възможна вариантност в подписите на изследваните документи /две групи сравнителни образци/, поради което и не стига до категорично заключение, че оспорените подписи не са положени от лицето, посочено като техен автор. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК гарантира правата на страна, която не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото, респ. не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности, осигуряващи правна защита, т.е. не е могла да наведе релевантни факти и обстоятелства и да посочи доказателства за тяхното установяване. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение поради ненадлежно представителство на ответницата /молителка в настоящото производство/ и лишаването й от възможност да участва в делото вследствие на процесуални нарушения за неоснователна. Не се доказва твърдението на молителката, че не е знаела за образуваното срещу нея исково производство, по което е постановено атакуваното съдебно решение. На първо място, следва да се отбележи, че Р. П. е била уведомена за издадената срещу нея заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №6417/2014г. по описа на Софийски районен съд, тъй като лично, в качеството си на длъжник, е получила призовката за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело за принудително събиране на присъдените на кредитора „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД суми. На второ място, съдът съобразява, че Р. П. е била надлежно уведомена и за образуваното исково производство по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, тъй като лично е получила съобщение по гр.д. №6225/2015г. по описа на Софийски градски съд, с което й е връчен препис от исковата молба и приложените към нея документи. Исковото производство е образувано по искова молба на кредитора „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД /с ново наименование „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД/, подадена след възражението срещу издадената заповед за изпълнение, подписано от адв. Ч. Д. като пълномощник на длъжника Р. П. и то в рамките на законоустановения срок, течащ от получаване на поканата за доброволно изпълнение, връчена лично на П.. Именно възражението по чл.414 ГПК, подписано от адвокат Д., е осуетило стабилизирането на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, с която молителката е осъдена да плати процесните суми. Предвид изложеното, съдът счита, че не се доказват твърденията на молителката, че не е била уведомена за образуваното срещу нея съдебно производство. Изцяло в преценката на ответницата П. е било решението как да организира своята защита по делото, за което е била надлежно уведомена, включително дали да се явява лично или да бъде представлявана. Пропускът на страната да извърши определени процесуални действия не може да бъде поправен по реда на извънредните способи за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, регламентирани в чл.303 ГПК. По делото не се доказа по категоричен начин и твърдението в молбата за отмяна на влязлото в сила решение, че представените по гр.д. №6225/2015г. по описа на Софийски градски съд договор за правна защита и съдействие кочан №[ЕГН] и пълномощно от 30. 01.2015г., с което Р. П. упълномощава адв. Ч. Д. да я представлява, са неистински документи. Предвид това обстоятелство и с оглед неоспорването от страна на молителката на договора за правна защита и съдействие кочан №[ЕГН], сключен между Р. П. и адв. Ч. Д. за представителство по гр.д. №6225/2015г. по описа на Софийски градски съд, на пълномощното и договора за правна защита и съдействие кочан №[ЕГН] от 21.02.2017г. за представителство във въззивното производство /в.т.д. №6123/2016г. по описа на Апелативен съд- София/, настоящият съдебен състав намира за необосновано твърдението на молителката, че не е била надлежно представлявана по делото. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Ю. Р., ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязло в сила решение №6394/29.07.2016г., постановено по гр.д. №6225/2015г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение №1332/13.06.2017г., постановено по т.д. №6123/2016г. по описа на Апелативен съд- София, недопуснато до касационен контрол с определение №466/12.07.2018г. по т.д. №2615/2017г. по описа на Върховен касационен съд, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. ОСЪЖДА Р. Ю. Р., ЕГН [ЕГН] да плати на „ХАРА Ауто България“ ЕООД, ЕИК сумата 450 лева юриск.възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: