Ключови фрази
Частна касационна жалба * обратен изпълнителен лист * недопустим съдебен акт * ревандикационен иск


2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1192/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127

София, 11.03.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 1192/2014 година

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 19514 от 21.10.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 12778/2013 год. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ-ти състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Б. М. срещу разпореждане от 09.05.2012 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав за осъждането й заедно с М. С. М. да върнат обратно на Е.-З. Д. Ч. недвижим имот – гаражна клетка.
Недоволна от въззивното определение е жалбоподателката Е. Б. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] представлявана от адвокат Р. Х. Р., която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Коя е приложимата правна норма – чл.422, ал.3 ГПК или чл.245, ал.3 ГПК, касаеща издаване на обратен изпълнителен лист, при произнасяне от съда в решението по иск за собственост?
2. Кой е компетентния съд при издаване на обратен изпълнителен лист?
От ответницата по частната жалба Е.-З. Д. Ч., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представлявана от адвокат Д. Д. К. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост тъй като производството е двуинстанционно съгласно чл.404, ал.1 ГПК.
От ответницата по частната жалба М. С. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] представлявана от адвокат В. П. В., е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за допустимост на касационното обжалване.
От ответника по частната жалба Д. В. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от адвокат К. Б., е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с решение № 437/11 от 10.04.2012 год. по гр.дело № 1209/2010 год., Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение е отменил въззивното решение от 12.04.2010 год. и решение от 25.06.2010 год. за поправка на очевидна фактическа грешка, двете по гр.дело № 2606/2006 год. на Софийския градски съд като е признал за установено по предявения от Е.-З. Д. Ч. инцидентен отрицателен установителен иск, че Е. Б. М. и М. С. М. не са собственици на недвижим имот-гаражна клетка № 21, с отхвърляне иска им по чл.108 ЗС срещу първата, при което разпореждането на Софийския районен съд за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на Е.-З. Д. Ч. не е нищожно като издадено от некомпетентен орган-Софийския районен съд, а не Върховния касационен съд предвид нормата на чл.405, ал.2 ГПК тъй като Районният съд е действал при условията на „възложена компетентност” от Софийския градски съд съгласно разпореждането от 23.04.2012 год. и чл.112 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, по същите съображения не е недопустимо. Направен е извод, че намира приложение чл.422, ал.3 ГПК понеже решението на Върховния касационен съд и разпореждането касае изпълняемо право (искът по чл.108 ЗС е осъдителен като наличието на друг диспозитив не променя характера на решението по иска по чл.108 ЗС, което се ползва с изпълнителна сила).
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК понеже обжалваното въззивно определение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
При посочените данни неправилно въззивният съд е приел, че първоинстанционното разпореждане е валидно и допустимо тъй като безспорно е постановено при иззета компетентност, защото касационният съд е решил спора по същество и на основание чл.245, ал.3, изр.2 ГПК в този случай съдът, постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.
По изложените съображения частната касационна жалба следва като основателна да се уважи, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение с № 19504 от 21.10.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 12778/2013 год. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, трети състав.
ОТМЕНЯ определение № 19504 от 21.10.2013 год., постановено по ч.гр.дело № 12778/2013 год. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, трети състав.
ОБЕЗСИЛВА разпореждането и обратен изпълнителен лист на Софийския районен съд от 09.05.2012 год. по гр.дело № 10372/2003 год. на 43-ти състав, издаден на основание чл.422, ал.3 във връзка с чл.245, ал.3, изр.2 ГПК в полза на Е.-З. Д. Ч. от [населено място].
ДЕЛОТО да се докладва на състава на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за произнасяне по молба вх.№ 8302 от 11.09.2013 год., подадена от Е.-З. Д. Ч. по гр.дело № 1209/2010 год.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ