Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№13

гр. София, 29.03.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1015 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 246 от 13.12.2016г. по гр.д. № 295/2016г. на Габровски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 207 от 22.07.2016г. по гр.д. № 2182/2015г. на Габровски районен съд по претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН, а именно за осъждане на М. Л. П. и В. Л. П. да заплатят на А. Н. И.-П. по 1833,33 лв. всеки от тях, представляващи припадаща се част от увеличената стойност на имота, с които е спомогнала да се увеличи наследството, заедно със законната лихва върху сумата от 25.09.2015г.
Жалбоподателите М. Л. П. и В. Л. П. поддържат, че решението в обжалваната част е неправилно. Считат, че искът по чл. 12, ал.2 ЗН е неоснователен, тъй като не е налице изискването на закона увеличението да е направено приживе на наследодателя от негов наследник. Освен това, съдът не е обсъдил доводите, че е налице възнаграждаване на наследника, поради което искането по чл. 12, ал.2 ЗН не може да се уважи.
Ответницата по жалбата А. Н. И.-П. оспорва жалбата.
С определение №416 от 26.10.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за да е налице увеличаване на наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН, изразяващо се в извършване на подобрения в недвижим имот, необходимо ли е наследодателят да е собственик на този имот към момента на подобряването му .
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предмет на касационно обжалване в допуснатата до обжалване част е претенцията по сметки, предявена по реда на чл. 346 ГПК, от А. И.-П. против М. Л. П. и В. Л. П. с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН. Ищцата е преживяла съпруга на наследодателя и претендира сумата 7 100лв., с която счита, че е допринесла за увеличаване на наследството като приживе на наследодателя е вложила свои средства за подобряване на имота чрез изграждане на пристройка към основната сграда с площ 25 кв.м. Претенцията е оспорена от ответниците с довод, че към момента на изграждане на пристройката - 1992г. имотът е бил собственост не на наследодателя Л. П., а на неговата майка М. Б.; Л. е придобил собствеността чак през 2008г. когато е наследил майка си; поради това извършеното подобрение не увеличава наследството на Л. П.. Освен това според ответниците, налице е възнаграждаване за вложения труд и средства, тъй като ищцата и Л. П. са живяли и ползвали пристройката, а Л. е наследил имота от майка си.
Установено е по делото извършването на пристройката през 1992г., със съгласието на М. Б., както и влагането на средства от страна на ищцата А. П.. Според приетата техническа експертиза пазарната цена на пристройката с площ 25 кв.м., изпълнена в западната част на жилищната сграда, е 5 500лв. П. се на ответниците част от тази сума, според дела им в съсобствеността е, 1833,33лв.
Въззивният съд е приел претенцията за основателна, независимо, че към момента на подобренията собственик на подобрявания имот не е бил наследодателя Л. П., а неговата майка. Изтъкнал е, че ищцата А. е наследник на съпруга си и е установено безспорно, че през 1992г. тя и съпруга й са извършили подобрението - пристройка към къщата. По този начин тя е спомогнала да се увеличи наследството. Посочил е, че претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН може да бъде предявена както от наследник, който е допринесъл за увеличаване на наследството, така и от неговите наследници, които встъпват в правата на наследодателя си. Намерил е за неоснователни доводите на ответниците, че ищцата е била възнаградена за извършеното увеличение като е живеела в жилището. Според съда касае се за жилището на съпрузите и А. е живяла в него на това основание, а не е била възнаградена чрез безвъзмездно ползване.
По основанието за допускане на касационното обжалване.
Разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗН дава възможност на сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден по друг начин, да поиска при делбата на наследственото имущество да се пресметне това увеличение в негова полза. Правилото е проявление на принципа за недопускане на обогатяване за чужда сметка /чл. 59 ЗЗД/ в отношенията между призованите към наследяване лица. Фактическият състав включва материален принос на един наследник, довел до уголемяване имуществото на наследодателя преди откриване на наследството. Увеличението трябва да е изразено в някаква форма - постройка, посаждения, изплащане на дълг и да е налице към момента на откриване на наследството. Когато приносът е под формата на подобрение на недвижим имот е от значение подобренията да са извършени приживе на наследодателя от евентуален негов наследник и да са довели до увеличаване стойностния израз на наследството. Разпоредбата не поставя изискване наследодателят да е собственик на имота към момента на извършване на подобренията, въпреки че обикновено е така. Възможни са и хипотези, при които към момента на подобряването наследодателят не е собственик на имота, а е придобил собствеността по-късно.
По касационната жалба.
Обжалваното решение на Габровски окръжен съд е в съответствие с даденото разрешение на правния въпрос.
Предмет на делбата е недвижим имот, останал в наследство от Л. М. П., между преживялата съпруга и децата му. Видно от приложените доказателства - нотариален акт и решение за съдебна делба, имотът е бил собственост на майката на наследодателя М. Б., която е починала през 2008г. и Л. П. е неин единствен наследник. При това положение страните по делото се явяват наследници и на М. Б.. Претендираното от ищцата А. Н.-И. увеличение на наследството, изразяващо се в изграждане на пристройка, е осъществено през 1992 - 1993г. като М. Б. се е съгласила сина й и съпругата му да си изградят жилище, в което да живеят. След смъртта на майка си наследодателят Л. П. е придобил недвижимия имот, заедно с пристройката, т.е. и увеличението, заплатено с парични средства на съпругата му. По този начин е реализирано от нейна страна увеличение на наследството и именно ответниците, явяващи се наследници на Л. П., наред с ищцата, са легитимирани да възмездят това увеличение съответно на дяловете си в наследството. Ето защо, при конкретните обстоятелства е без значение, че наследодателят не е бил собственик на подобрявания имот към момента на извършване на подобренията.
Наведеното от ответниците възражение за възнаграждаване на наследника, претендиращ увеличението, е неоснователно. Твърдението им е, че за вложения труд и средства Л. е бил възнаграден чрез наследяване на целия имот /писмена защита на л. 91 от първоинстанционното дело, въззивна жалба на л.3 от въззивното дело/. От една страна, не може да се приеме, че наследяването по закон представлява възнаграждаване по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН, а от друга страна, разпоредбата изисква наследникът да не е възнаграден, докато доводите са за възнаграждаване на наследодателя от неговата майка и наследодателка, което е ирелевантно. Във въззивната жалба за първи път се поддържа и твърдение, че А. е живяла в имота и го е ползвала, без да плаща наем и по този начин е била възнаградена. Д. също е несъстоятелен, както е намерил и въззивния съд. Ищцата А. И.-П. е живяла в имота заедно с наследодателя като негова съпруга, това е било семейното им жилище, при което не може да се приеме, че е налице възнаграждаване по смисъла на закона.
Съобразно изложеното въззивното решение се явява правилно в допуснатата до обжалване част и следва да бъде оставено в сила.
При този изход следва да се присъдят направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, които възлизат на 450 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 246 от 13.12.2016г. по гр.д. № 295/2016г. на Габровски окръжен съд в обжалваната част, с която е уважена претенция по чл. 12, ал.2 ЗН.
ОСЪЖДА М. Л. П. от [населено място], [улица] В. Л. П. от [населено място], [улица] да заплатят на А. Н. И.-П. от [населено място], [улица] сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: