6 6 Решение по т. д. № 911/14 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 911/14 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е № 92 София, 21.07.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА при участието на секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 911 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], преобразувано в рамките на съдебното производство пред ВКС чрез вливане в [фирма] /промени вписани в Търговския регистър/, срещу въззивно решение № VІ-124/08.11.2014 г. по в. гр. д. № 1160/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № VІІІ - 313/28.02.2013 г. на Бургаски районен съд по гр. д. № 6769/2013 г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като неправилно е била определена родовата подсъдност по делото. Според касатора, същата се определя не от цената на иска, изчислена от сбора на обективно съединените искове, а от цената на всеки отделен иск, а в случая, цената на всеки един от предявените искове не надвишавал размера, указан в чл. 104, т. 4 ГПК. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. С определение № 991/15.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправният въпрос- ”Следва ли ищецът да посочи в исковата молба отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като една сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: Бургаски окръжен съд, за да обезсили изцяло първоинстанционното решение /срещу което е имало постъпила въззивна жалба и насрещна въззивна жалба/ е приел, че първоинстанционният Бургаски районен съд е разгледал неподсъден нему спор и по този начин е постановил недопустимо съдебно решение. С обжалваното решение № VІ - 124 /08.11.2013 г. въззивният съд е посочил, че се касае до търговски спор с цена на иска в размер на 13 713,95 евро или 26 882,15 лв., подсъден на окръжен съд като първа инстанция, поради което първоинстанционното решение е обезсилено и е разпоредено делото да се изпрати по подсъдност на Бургаски окръжен съд, Търговско отделение за разглеждане по реда на Глава 32 ГПК като търговски спор. За да достигне до този извод, Бургаски окръжен съд, преценявайки въведените оплаквания във въззивните жалби, с разпореждане от 27.06.2013 година е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца да конкретизира от какво се формира вземането по всяка една от фактурите по исковата молба, като уточни освен главница, дали се включват неустойки или лихви или други компоненти, и да посочи конкретните им размери . В своя уточняваща молба на стр. 35 от въззивното дело, касаторът е конкретизирал отново исканията си, мотивирайки се с издадените фактури по повод твърдяно неизпълнение по договор за финансов лизинг, като е уточнил, че претендира не само лизинговите вноски, но и съгласно чл. 2.7 от договора, във вр. с чл. 8.1 от ОУ лихва, която се изчислява на съответна база и е плаваща, визирайки само 7 конкретно посочени фактури; в раздел ІІ е конкретизирал, че претендира и договорна неустойка на основание т. 2.13 от договор за финансов лизинг, във вр. с чл. 9 от ОУ, която е 0,1% на ден върху просрочената сума – и е маркирал претенцията си за неустойка по 5 от фактурите, а в раздели ІІІ, ІV и V – ищецът е изброил други вземания по договора за лизинг - плащане на застрахователна премия по застраховки „Каско” и „Гражданска отговорност”, разноски и пр., като са цитирани конкретни фактури, в които същите са остойностени. С оглед на направеното уточнение, съдебно счетоводна експертиза е отговорила на въпросите за размера както на неустойката, така и на начислените такси и разноски, за остатъчното задължение по договора за финансов лизинг, и за размера на платените застрахователни премии. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. При обективно съединяване на искове за подсъдността е от значение цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове, т.е сумарната им стойност. Последиците от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това, кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, то решението му е недопустимо и нарушението не може да бъде санирано - постановеният акт подлежи на обезсилване /арг. чл. 270, ал. 3 ГПК/. Страните пред инстанциите по същество са спорили основно по въпросите, свързани с уточняване броя, вида на исковете и размерите на всеки един от тях, предвид първоначалното заявяване в исковата молба на сумарната стойност по 14 броя фактури, издадени въз основа на договор за лизинг, с изложение на факти за неизпълнение на задължения за заплащане на конкретни лизингови вноски за посочени периоди по фактурите, както и претенции за договорна неустойка и неизпълнени други задължения по договора. Бургаски районен съд е приел в мотивите на решението, че е сезиран с иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, и с иск по чл. 92 ЗЗД. В диспозитива на съдебния акт е уважил претенцията за незаплатени лизингови вноски в размер на 17 297,96 лв. с ДДС, посочвайки всяка една от фактурите, искането за договорни лихви в размер на 944,96 лв., като е посочил, че „отхвърля иска в останалата му част над присъдената сума/ т.е вкл. и за договорната неустойка/ Въззивният съд, във връзка с оплакванията, съдържащи се в жалбите е оставил исковата молба без движение с указания за конкретизиране на исковете и начин на формиране на посочените суми по фактурите. Назначена е била счетоводна експертиза, която е дала заключение за размер на остатъчното задължение по договора за лизинг, отграничила е отделните претенции по периоди и размери на база фактурите, изчислила е неустойката за забава в размер на 1456,70 лв/ идентичен размер с този в исковата молба/ . Вместо да анализира оплакванията в жалбите, вкл.въведените твърдения на ответника, че се претендира сумата от 13713,95 евро, която съставлява сбор от суми по 14 фактури, без да е ясно какво точно се включва като пера, нито да са известни периодите, до които се отнасят, както и начин на изчисляване на лихвата, въпреки дадените указания на ищеца и да изложи изводи за значението на постъпилото уточнение на стр. 35, Бургаски окръжен съд, във връзка с разрешаване на спорния въпрос за определяне на родовата подсъдност отново е преценил сумарно посочената от ищеца сума 13 713,95 евро – левова равностойност 26882,15 лв., посочвайки единствено, че се касае до търговски спор с тази цена на иска. Въззивният съд не е преценил обстоятелството, че в случая отделните фактури по договора за финансов лизинг отразяват и изискуемостта на всяко едно периодично плащане, а не представляват отделни искове В решението на съда липсва аргументиране за индивидуализирането на броя и вида на предявените искове, а от там и за размера на всеки един от тях, като съдът е приложил чл. 104, т. 4 ГПК приемайки, че цената на иска е сумарна величина от стойностите по отделните фактури. Претенцията досежно вземане за главница /неизплатени лизингови вноски/ по процесния договор не би могла да включва в обхвата на същия иск и вземания за неустойки и други разноски вкл. платени застрахователни премии по различни договори за застраховка. По този начин, съдът при определяне на родовата подсъдност, съобразно изискването на чл. 104, т. 4 ГПК, е нарушил задължението си да даде отговор по предмета на делото, за правната квалификация на правата, претендирани от ищеца - т. е. да посочи исковете, с които е сезиран и цената на всеки един от тях, след съобразяване и на уточненията, направени от ищеца. Посоченото процесуално нарушение рефлектира не само върху правната сфера на ищеца, но е от значение и досежно предприеманата от ответника защита, тъй като ограничава правата му както пред първата, така и пред въззивната инстанция. При това въззивният съд сам е констатирал, че докладът на първоинстанционния съд е непълен, че е налице допуснато нарушение на чл.266, ал.3 ГПК и на това основание е допуснал доказателствени искания, но назначената експертиза не е отговорила изцяло и подробно на въпросите, свързани с формиране на размените на отделните вземания по приложените фактури, а е боравила с понятия, като остатъчни задължения и пр. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно и на основание чл.293, ал.3 ГПК същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да произнесе по всеки един от предявените обективно съединени искове . Поради това и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № VІ-124/08.11.2013 г. по в. гр. д. № 1160/2013 г. на Бургаски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: