Р Е Ш Е Н И Е № 10 [населено място], 31.05.2018г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1861 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявени от Столична община искове по чл.47 ал.1 т.2, т.4 и т.6 и ал.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 23.09.2016г. по арб. дело №1/2016г. на Арбитражен съд ад хок, [населено място]. В исковата молба ищецът се позовава на нищожност на арбитражното решение на осн. чл.47 ал.2 от ЗМТА, поради произнасяне по неарбитрируем спор. Наведени са като основания за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 от ЗМТА липса на сключено арбитражно споразумение и липса на мълчаливо приемане компетентност на такъв арбитраж по смисъла на чл.7 ал.3 от ЗМТА, респ. липса на компетентност той да се произнася по посочените в решението въпроси. Наведени са доводи за отмяна на арбитражното решение и на основанията по от чл.47 ал.1 т.4 и т.6 от ЗМТА, обосновани с липса на отправено до страните уведомление за образуване на арбитражния съд и за провеждането на арбитражната процедура, както и с нарушения на правилата, предвидени в ЗМТА - липса на надлежно призоваване и размяна на книжа между участниците в производството. Претендират се направените от страната разноски. Ответникът М. В. Б. счита, че исковата молба е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния срок. Излага твърдения, че на 24.03.2017г. е уведомил с нотариална покана кмета на СО район „В.“ за постановеното арбитражно решение и поддържа, че от тази дата тече срокът за подаването на молбата по чл.47 от ЗМТА. Наред с това излага твърдения, че тъй като ЗМТА не поставя изискване решението да бъде връчено на двете страни, то е достатъчно, че е връчено на ищеца, за да се счита за обявено. Оспорва исковете за отмяна и моли да бъдат отхвърлени. Поддържа, че възражението за липса на арбитражна клауза е неприложимо при непозволено увреждане и при делата по чл.4 пар.3 от Д., с които се търси отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Посочва,че не е бил призоваван в арбитражно производство и не се е явявал в открито заседание, а е изпратил всички документи на председателя на състава от арбитри по електронната поща. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от Столична община иск за отмяна на арбитражното решение от 23.09.2016г. по арб. дело №1/2016г. на Арбитражен съд ад хок, [населено място], е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА. Неоснователни са доводите на ответника М. Б., че молбата е подадена след изтичане на преклузивния срок, тъй като ищецът Столична община е узнал за арбитражното решение на 24.03.2017г., когато Б. го поканил с писмо по електронната поща да пристъпи към изпълнение на решението. В случая липсват доказателства решението да е било изпратено от арбитражния съд на Столична община като ответник по арб. дело №1/2016г. С оглед на това изпращането на исковата молба по чл.47 от ЗМТА по пощата на 17.10.2017г. се явява в рамките на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА. По основателността на предявения иск: Преди преценката дали са налице основанията за отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на §6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващия стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че, независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение, независимо, че към момента на постановяването на решението същият порок е съставлявал основание за отмяна по отменената разпоредба на чл.47 т.3 от ЗМТА. В случая изложените в молбата доводи за нищожност на арбитражното решение са основателни. В представеното с молбата за отмяна арбитражно решение се посочва,че арбитражното производство е образувано по предявен от М. В. Б. иск за установяване на престъпно обстоятелство - кражба на масивен павилион, находящ се в [населено място], [улица], пред пощата на спирка „О. купел“, по устно нареждане на кмета на Район „В.“, собственост на ищеца и иск с правно основание чл.4 пар.3 Д. за присъждане на обезщетение за съзнателно нанесени вреди от органи на властта и служители в хода на служебните им задължения. В производството няма данни Столична община, като ответник по тези искове, да е уведомявана за конституирането на арбитрите, нито за провеждането на заседание. С решението арбитражният съд е признал за установено по иск на М. В. Б., че на 03.08.2014г. е откраднат масивен павилион чрез кражба чрез взлом на търговски обект, находящ се в [населено място], [улица] пред пощата на спирка „О. купел“ по устно нареждане на кмета на Район „В.“, собственост на М. В. Б., в условията на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 НК, признал е всички действия и бездействия от страна на властта в лицето на прокуратурата и полицията за недействителни, като е осъдил ответниците [фирма], СО – район „В.“, Върховен административен съд, Прокуратура на Република България, в качеството им на солидарни длъжници да заплатят сумата 416 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, в пряка и косвена връзка от претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконно отнемане на масивен павилион, собственост на М. Б., както и сумата от 30 835 лева по застрахователна полица №09070141760000062/28.07.2014г. и застрахователна полица №08190141760000089/28.07.2014г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски в размер на 5 600 лева. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че арбитражното решение от 23.09.2016г. е нищожно. Арбитражът е допустим само за разрешаване на възникнали частноправни имуществени спорове, които са подсъдни на гражданския съд. За да е допустимо сключването на арбитражно споразумение, следва да е допустимо сключването на спогодба относно спорното имуществено право. Спорове, които не могат да бъдат предмет на арбитражно споразумение и които са неарбитрируеми, са съответно публичноправните спорове /извършено ли е административно нарушение, валиден ли е административен акт/, неимуществени спорове /за произход, за прекратяване на брак/, както и изрично изключените от обсега на арбитражното производство имуществени спорове - споровете относно вещни права и владение върху недвижими имоти, издръжка или права по трудово правоотношение или потребителски спорове /чл.19 ал. 1 от ГПК/. Арбитраж е недопустим и по делата, при които превес е даден на защитата на обществения интерес, поради което по силата на изрична разпоредба на закона те могат да бъдат започнати по иск на прокурора или разглеждането им задължително става с участието на прокурор. Оспореното пред ВКС арбитражно решение, постановено ad hoc, е произнесено по предявен от ответника в настоящото производство иск за установяване на извършването на престъпление, и обусловените от него искове за застрахователно обезщетение за вредите от това престъпление, както и за обезщетение за вреди, претърпени вследствие действия и бездействия на държавни органи, насочени при условията на солидарност срещу Столична община – ищец в настоящото производство, така и срещу ответниците [фирма], Върховен административен съд и Прокуратура на Република България. Разпоредбата на чл.17 от ГПК изключва от компетентността на гражданския съд въпросът дали е извършено престъпление. На още по – голямо основание е недопустимо и установяване на факта на престъплението в арбитражно производство. Престъплението като юридически факт подлежи на установяване по реда на НПК, а установяването му по реда на гражданския процес е възможно само по изключение, когато наказателният процес е недопустим. Следователно спорът относно извършването на престъпление е неарбитрируем, а арбитражно решение, постановено по иск за установяване на престъпно обстоятелство, е нищожно. Неарбитруем е и спорът за отговорността на Столична община за вреди от действията и бездействията на нейни длъжностни лица във връзка с кражбата на процесния павилион. Съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ исковете срещу държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда на АПК, а съгласно чл.10 от ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор. Доколкото тези спорове също са изключени от компетентността на гражданския съд, те не подлежат на разрешаване и от арбитраж. Дори и да се възприемат за основателни доводите на ответника, че се касае за производство чл.4 пар.3 от Д., с които се търси отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз, това не променя извода, че спорът не подлежи на разрешаване от арбитраж. Във всеки случай, когато вредата е причинена от нарушение на правото на ЕС във връзка с възникването, изменението или погасяването на административно правоотношение, както и от липсата на възможност за възникване на такова правоотношение, спорът има публичноправен характер и не може да бъде предмет на арбитражно споразумение, съответно е неарбитруем. Налице са и останалите посочени в исковата молба пороци на арбитражното решение. Липсват доказателства за сключено между страните арбитражно споразумение, както и за надлежното уведомяване на Столична община за арбитражното производство. Следва да се отбележи, че при постановяването на арбитражното решение са допуснати съществени нарушения на повелителните разпоредби на ЗМТА относно провеждането на арбитражна процедура – няма доказателства за образуването на арбитражния съд в съответствие с чл.12 от ЗМТА, няма доказателства, че арбитражното дело е било разгледано по реда на Глава Пета от ЗМТА с размяна на книжа, призоваване на страните и събиране на доказателства, решението не е подписано от двама от тримата арбитри, участвали при неговото постановяване. Всички тези нарушения до такава степен засягат валидността на представеното решение, че водят до извода, че то изобщо не съставлява акт на правораздавателна дейност, осъществена по предвидения от закона ред. Тези пороци обаче обосновават самостоятелни основания за отмяна на арбитражното решение по чл.47 ал.1 т.2, 4 и 6 от ЗМТА, по които съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив предвид извода за наличието на пороците, обосноваващи нищожност на решението на основание чл.47 ал.2 от ЗМТА. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса в размер на 17 889,40 лева, както и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение РЕШИ: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 23.09.2016г. по арб. дело №1/2016г. на Арбитражен съд ад хок, [населено място]. ОСЪЖДА М. В. Б., [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап.73 да заплати на Столична община, с адрес [населено място], [улица], сумата 18189,40 лева /осемнадесет хиляди сто осемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ - разноски за държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.