О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 291 София, 18. 04.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4274 по описа за 2021г. взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба от П. С. П., чрез адвокат С. П., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1242/14.07.2021г. по в.г.д.№1119/21г. в частите, с които: 1. е потвърдено решение №261826/31.12.2020г. по г.д.№6051/2020г. на Районен съд Варна в частта, с която е прието, че вината за прекратяване на брака между П. С. П. и И. В. П. е на мъжа; упражняването на родителските права на роденото от брака дете С. П. е предоставено на майката И. П.; 2. е отменено решение №261826/31.12.2020г. по г.д.№6051/2020г. на Районен съд Варна в частите, с които е определено местоживеенето на детето С. П. П. и е определен режим на лични отношения на бащата с детето С. и вместо него е постановено друго, с което е определено местоживеенето на детето С. П. П. при майката И. В. П. на адрес в Република България в [населено място] – КК „Св. Св. К. и Е.“, ул.“68-ма“, комплекс „Е.“ – сграда 1, бл.Д, ап. ..... и на адрес в Руската Федерация в [населено място] – [улица]д.37, ап. ..... и е определен режим на лични отношения между детето С. П. П. и бащата П. С. П., както следва: 1/ ако детето и майката живеят на територията на Република България – бащата да взема детето и да го връща на адреса на майката всяка сряда от месеца от 17:00 до 20:00 часа и всяка събота от месеца от 10:00 до 20:00 часа; два пъти по десет дни през месеците юли и август по договорка между страните с преспиване; на всяка четна календарна година от 10:00 часа на 24.12 до 20:00 часа на 02.01; на всяка нечетна календарна година от 10:00 на първия ден от великденските празници до 20:00 часа на последния ден; на всички нечетни рождени дни на детето от 10:00 до 20:00 часа и на всички рождени дни на бащата от 10:00 до 20:00 часа; 2/ ако детето и майката живеят на територията на Руската Федерация – бащата ще осъществява режим на лични контакти с детето два месеца през лятото, считано от 1 юни до 31 юли, както и всяка нечетна година по Коледните и новогодишните празници – от 23 декември до 3 януари, като страните следва да постигнат договорка кой и къде ще предава детето, а при непостигане на такава – майката следва да доведе детето на 1 юни и на 23 декември, а бащата да го върне на 31 юли и на 3 януари; има право да провежда аудио и видеоконферентна връзка с детето С. два пъти всяка седмица – в дните сряда и събота за време половин астрономичен час, като връзката да се провежда от 19 часа локално време за Русия на съответния ден. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна И. В. П. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. С., оспорва жалбата. Твърди, че същата не отговаря на изискванията на чл.280 от ГПК и липсват основанията за касационно обжалване, визирани в чл.281 от ГПК. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Същата е частично недопустима като насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.2 пр.2 и 3 ГПК решенията по въззивни дела по брачни искове и по съединените с тях искове по чл.322 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване, освен по въпросите по чл.59 ал.2 СК, доколкото има ненавършили пълнолетие деца. С оглед на това, решението на въззивния съд по въпроса за вината за прекратяване на брака не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената касационна жалба в посочената ѝ част е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По заявените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта по чл.59, ал.2 от СК – за упражняване на родителските права по отношение на детето С., определяне неговото местоживеене и режима на личен контакт. Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Варна в частта, с която родителските права по отношение на детето С. П. са предоставени на майката И. П.. Отменил е решението по отношение на местоживеенето на детето С. П. и режима на личен контакт между него и бащата П. П., е постановил друго, с което: е определил местоживеенето на детето С. П. П. при майката И. В. П. на адрес в Република България в [населено място] – КК „Св. Св. К. и Е.“, ул.“68-ма“, комплекс „Е.“ – сграда 1, бл.Д, ап. .... и на адрес в Руската Федерация в [населено място] – [улица]д.37, ап. ..... и е определил режим на лични отношения между детето С. П. П. и бащата П. С. П., както следва: 1/ ако детето и майката живеят на територията на Република България – бащата да взема детето и да го връща на адреса на майката всяка сряда от месеца от 17:00 до 20:00 часа и всяка събота от месеца от 10:00 до 20:00 часа; два пъти по десет дни през месеците юли и август по договорка между страните с преспиване; на всяка четна календарна година от 10:00 часа на 24.12 до 20:00 часа на 02.01; на всяка нечетна календарна година от 10:00 на първия ден от великденските празници до 20:00 часа на последния ден; на всички нечетни рождени дни на детето от 10:00 до 20:00 часа и на всички рождени дни на бащата от 10:00 до 20:00 часа; 2/ ако детето и майката живеят на територията на Руската Федерация – бащата ще осъществява режим на лични контакти с детето два месеца през лятото, считано от 1 юни до 31 юли, както и всяка нечетна година по Коледните и новогодишните празници – от 23 декември до 3 януари, като страните следва да постигнат договорка кой и къде ще предава детето, а при непостигане на такава – майката следва да доведе детето на 1 юни и на 23 декември, а бащата да го върне на 31 юли и на 3 януари; има право да провежда аудио и видеоконферентна връзка с детето С. два пъти всяка седмица – в дните сряда и събота за време половин астрономичен час, като връзката да се провежда от 19 часа локално време за Русия на съответния ден. Въззивното решение № 1242/14.07.2021г. по в.г.д.№1119/2021г. на Варненски окръжен съд в останалата му част по чл.49 от СК по отношение на вината за прекратяване на брака, както и по въпроса за фамилното име на съпругата след развода, е влязло в законна сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че страните по делото са родители на малолетното дете С. (родено на 16.03.2019 г.). Родителите са живеели на семейни начала първоначално в жилище на родителите на съпругата в [населено място]. На 27.06.2019г. съпрузите и детето пристигнали в [населено място] и живели съвместно до края на месец февруари, началото на месец март 2020г. Семейното жилище е било напуснато от майката поради влошените ѝ отношения с бащата на детето, който започнал да упражнява физическо насилие. Последното е установено от влязлото в сила решение, с което е установен акт на домашно насилие от страна на съпруга и е определена мярка по чл.5, т.1, т.1 от ЗЗДН. Приел е, че не е установено твърдението, че единствено съпругът се е грижел за издръжката на семейството, доколкото и към датата на постановяване на решението съпругата все още ползва отпуск за отглеждане на детето. По отношение на упражняване на родителските права съдът е посочил, че следва да съобрази всички обстоятелства с оглед интереса на детето, като възпитателните качества на родителите, полаганите до момента грижи, и отношение към детето, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности /чл.59, ал.4 от СК/. Посочил е, че под „интерес на децата“ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на дете като съзнателен гражданин /ППВС №1/1974г./. При преценката кой от двамата родители да осъществява родителските права съдът е изложил съображения, че и двамата родители притежават потенциал да възпитават детето, полагат адекватни грижи за него и демонстрират желание да го правят, т.е. притежават родителски капацитет. Приел е, че майката показва поведение на зряла, уравновесена личност, с желание да даде обич, закрила, възпитание и подкрепа на детето си С.. Към момента на постановяване на въззивното решение то е на две години и три месеца и се нуждае от непосредствените грижи на своята майка. По делото няма никакви доказателства, че тя не се справя добре с отглеждането на детето си. Въззивният съд е приел, че майката е отговорен родител за решенията, свързани с детето в процеса на неговото отглеждане и възпитание. Отчел е факта, че раздялата на родителите е поставила детето в стресова ситуация, което обстоятелство следва да бъде стабилизирано. Последното не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на бащата да прояви всеотдайността и любовта си към детето. Съдът е посочил, че съвкупния анализ на посочените обстоятелства налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата, за да не бъде изгубена емоционалната връзка между тях. По отношение на местоживеенето на детето, съдът е приел, че същото следва да бъде определено при майката. Последната е поискала това да е на адрес в [населено място]/Руска федерация, поради което е приел че първостепенния съд незаконосъобразно е определил това да бъде на адрес в Република България. Посочил е, че по делото не е налице спор, че съпругата е руски гражданин, че съпрузите са се запознали и сключили брак на територията на Руската федерация, както и че съпругата има осигурено жилище в [населено място] при родителите си. Не е спорен и факта, че майката на детето С. има сключен трудов договор и се осигурява в Русия, има личен лекар и квартира в С. П., където е живеела и работила преди семейството да се премести в България. В решението съдът е посочил, че искането за определяне местоживеене на детето извън територията на Република България, възниква конфликт между интереса на детето и този на родителя, който не упражнява родителските права, които следва да бъдат защитени чрез определяне на подходящ режим на лични отношения с детето. Посочил е, че опасенията на бащата за нарушаване на определения режим или финансовите затруднения за изпълнението му, не може да бъде аргумент за отказ на съда са бъде променено местоживеенето на детето в друга държава. С оглед на изложеното, въззивният съд е приел, че местоживеенето на детето С. П. следва да бъде определено при майката, а като адрес в Република България следва да се посочи този, на който те живеят към датата на постановяване на решението – [населено място], к.к. „Св. Св. К. и Е.“, ул. 68-ма, комплекс „Е.“ – сграда 1, бл. Д, ап. ...., а адрес в Руската федерация да се определи [населено място], [улица], д.37, ап. .... . По отношение на режима на лични отношения съдът е приел, че СК не разписва правила какъв да бъде неговият интензитет и дава свобода на съда да прецени конкретните правно значими обстоятелства с оглед интересите на детето, посочени по-горе. Целта е чрез определения режим на личен контакт да се постигне възможност детето да расте и да се развива с подкрепата и на двамата родители. Посочил е, че нуждата на детето от контакт с двамата си родители е безспорна, както и нуждата от поддържане на личен контракт с баща му, чрез които то ще развива чувство на обич, привързаност и доверие и ще способства за нормалното му развитие. Приел е още, че режимът следва да бъде определен въз основа на правилото за най-добрия интерес на детето при съобразяване на опитните правила, възрастта и свързаните с нея психо-емоционални способности и потребности на детето. Въз основа на изложеното, съдът е направил извод, че режимът на лични контакти следва да бъде определен диференцирано, в зависимост от това дали майката и детето живеят на територията на Република България или в Русия. В тази връзка въззиният съд е посочил, че: 1. Ако майката и детето живеят в Република България, бащата има право да взема детето и да го връща на адреса на майката всяка сряда от месеца от 17:00 часа до 20:00 часа и всяка събота от месеца от 10:00 часа до 20:00 часа; два пъти по десет дни през месеците юли и август по договорка между страните с преспиване; на всяка четна календарна година от 10:00 на 24.12 до 20/00 на 02.01; на всяка нечетна календарна година от 10/00 часа на първия ден на В. празници до 20:22 часа на последния ден. На всеки рожден ден на бащата от 10:00 до 20:00 часа. 2. Ако детето и майката живеят на територията на Русия, бащата има право да осъществява личен контакт с детето С. два месеца през лятото, считано от 01.07. и да 03.08; има право да провежда аудио конферентна връзка с детето С. два пъти всяка седмица – в дните сряда и събота за време от половин астрономичен план, като връзката се провежда от 19.00 часа локално време за Русия на съответния ден. В този смисъл е и постановеното от въззивния съд решение. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: Следва ли съдът да назначи социален доклад за условията, при които ще живее детето при единия и при другия родител, както за адреса на местоживеенето в страната и за адрес при поискан адрес за местоживеене в чужбина? Твърди се, че атакуваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.59, ал.2 от СК – Постановление №10/1971г. на П. и Постановление №1/12.11.1974г. по т.д.№3/1974г. на П., както и практиката на ВКС, обективирана в решение №174/08.01.2021г. по г.д.№3448/2019г. на IV г.о, в което е прието, че съдът следва да положи усилия за установяване условията, при които ще живее детето при всеки един от родителите. Липсата на изготвен социален доклад за условията на живеене при майката е пречка за решаване на делото по същество, тъй като по делото не са установени тези обстоятелства. Претендира се обжалването да бъде допуснато в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, както и на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК /очевидна неправилност/. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по отношение на въззивното решение, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – С. П. е предоставено на майката И. П.. В изложението се съдържа единствено несъгласие с направения от съда извод, обусловен от неправилността и необосноваността на решението, без да са формулирани конкретни въпроси, което не съставлява основание за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Не е налице и основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по реда чл. 280, ал. 2 от ГПК. При постановяване на решението въззивният съд е отчел възрастта на детето, неговата нужда от близък контакт с майката, както и качествата на двамата родители. Съставът на Върховния касационен съд намира, че съдебната практика е безспорна по въпроса за необходимостта от изготвяне на социален доклад за условията, при които ще бъде отглеждано детето при всеки един от родителите. В конкретния случай въззивната инстанция не се е отклонила от даденото разрешение, тъй като по делото е изслушан и приет доклад за условията при всеки един от родителите, при които детето ще бъде отглеждано. Не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне служебно по отношение на решението в частта, с която е определено местоживеенето на детето С. П. П. и е определен режим на лични отношения на бащата П. П. с детето С., с оглед задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето, като направи преценка на всички обстоятелства, които са от значение за определяне на режима на лични контакти на детето с неупражняващия родителските права родител и необходимостта от точното и ясното му определяне. В заключение съдът намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателят П. С. П. следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 12,50лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и указанията в т.21 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№16720/23.08.2021г. подадена от П. С. П., чрез адвокат С. П., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №1242/14.07.2021г. по в.г.д.№1119/21г. в частта, с която е прието, че вината за прекратяване на брака между П. С. П. и И. В. П. е на мъжа. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4247/2021 година по описа на Върховния касационен съд в посочената му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивното решение на Варненски окръжен съд №1242/14.07.2021г. по в.г.д.№1119/21г. в частта, с която упражняването на родителските права на роденото от брака дете С. П. е предоставено на майката И. П.. ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №1242/14.07.2021г. постановено от Варненския окръжен съд по в.г.д.№1119/21г. в частта, с която е определено местоживеенето на детето С. П. и е определен режим на лични отношения на бащата П. П. с детето С. П.. УКАЗВА на касатора П. С. П., в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 12,50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: