Р Е Ш Е Н И Е №123 София, 14.11.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4370 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. А. и В. Д. Д. чрез пълномощника им адвокат Веселин Димов Панов против решение № II-21 от 7.07.2017 г., постановено по гр.д. № 1789 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 125 от 1.08.2016 г. по гр.д. № 1241/2010 г. на Районен съд-Несебър за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на празно дворно място от 9134 кв.м., представляващо УПИ *-* в кв.12 по плана на [населено място] с площ от 9530 кв.м., празно дворно място от 1000 кв.м., представляващо УПИ *-* в кв.12 по плана на [населено място], двете заснети в кадастралната карта с идентификатор *** с площ от 10 815 кв.м. и празно дворно място от 1090 кв.м., съставляващо УПИ *-*0 в кв.12 по плана на [населено място], заснето в кадастралната карта с идентификатор ***, като получената при публичната продан сума се разпредели между съделителите, както следва: за М. Г. Х. – 1/24 част; за Т. Г. Б. – 1/24 част, за Д. Г. В. – 1/24 част, за М. К. Й., К. Й. Т. и К. Й. Х. – общо 1/24 част, за Й. Т. Х. – 1/24 част, за М. Т. Д. (починал) – 1/24 част, за Т. Д. Д. и В. Д. Д. – общо 1/24 част, за С. Г. А. – 1/48 част, за Х. Г. Д. – 1/48 част и за Х. М. М. – 2/3 части и за изключване от делбата на празно дворно място от 170 кв.м., образуващо УПИ *-* в кв.12 по плана на [населено място], заснето в кадастралната карта с идентификатор *** като е прекратено съдебното производство за делба по отношение на този имот. М. Г. Х., Т. Г. Б., Т. Д. Д., Й. Т. Х., Х. Г. Д., М. К. Й., К. Й. Т., К. Й. Х., Д. Г. В. и М. М. И. /правоприемник на починалия на 25.10.2016 г. съделител М. Т. Д., конституирана с определение от 4.05.2018 г.) са подали чрез пълномощника си адвокат В. П. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който признават основателността й. А. Д. С., правоприемник на Х. М. М., починала на 10.02.2018 г., не е подала писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, а в съдебно заседание оспорва касационната жалба. С определение № 130 от 15.03.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за дължимите от съда действия в производство по извършване на съдебна делба на урегулирани поземлени имоти при наличие на положително становище за поделяемост на експертния съвет по устройство на територията на общината, предписание на главния архитект на общината, за което съделител поддържа, че е незаконосъобразно и при наличие на разлика в границите на имотите по решението за допускане на съдебната делба, кадастралната карта и подробния устройствен план. Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който са установени следните факти: Съсобствеността върху процесните имоти произтича от наследяване от М. Д. К. и реституция по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници с решение № 28 от 22.01.1992 г. на ПК-гр.Н.. В решението по допускане на делбата от 7.04.1997 г. имотът е индивидуализиран като: – празно място от 9134 кв.м., образуващо парцел *-* от кв.12 целия с площ 9530 кв.м., при граници/ парцели *-*, *.-*, *-*, *-* и край на регулацията - празно място от 1000 кв.м., образуващо парцел *-* в кв.12 пи граници: от две страни улици, парцел *-* и *-* - празно място от 1090 кв.м., образуващо парцел, образуващо парцел *-* от кв.12 при граници: улица, парцели *-* и и *-* и улица - празно място от 170 кв.м., образуващо парцел *.-* в кв.12, при граници: улица, парцел *-* и парцел *. Към момента на допускане на делбата е действал регулационния план, одобрен със заповед № 106/31.05.1993 г., в който процесните имоти са нанесени с изменението със заповед № 296/20.07.1995 г. във връзка с реституцията на имот пл. № 950. Впоследствие със заповед № 276/26.11.2001 г. е одобрено частично изменение на регулацията, засягащо допуснатия до делба УПИ *.-* в кв.12, който е отреден за трафопост и част от него между УПИ * и УПИ *. е предвидена за улица-тупик. В скиците към експертното заключение от 8.07.2011 г. е отбелязано, че в УПИ *-* има десет бунгала и една масивна сграда. Кадастралната карта на [населено място] е одобрена със Заповед РД-18-59/14.09.2006 г., като е налице изменение, засягащо имота със Заповед КД-14-02-260/15.02.2010 г. Допуснатите до делба имоти са с идентификатор *** от 10815 кв.м. и *** от 1114 кв.м., общо 11929 кв.м. *** отговаря на УПИ * със същата площ. Поземлен имот *** отговаря на УПИ * с площ 1029 кв.м. и УПИ * с площ 9271 кв.м. Общо площта на УПИ е 11414 кв.м. УПИ *.-за трафопост е отразен с идентификатор ***. С протокол 15 от 25.06.2008 т. Общинският експертен съвет по устройство на територията е приел предложения в заключението от 23.11.2000 г. вариант за делба № 3 обособяващ дял от 1/3 от допуснатите до делба имоти /червен контур/ на площ 3930 кв.м., който е разделен на четири УПИ и дял от 2/3 от допуснатите до делба имоти /зелен контур/, представен като едно УПИ. АГКК е отказала да издаде скици-проект за новообразуваните реални дялове, тъй като делбата касае имоти по кадастралната карта с обща площ 11929 кв.м., а разпределената площ от вещото лице е по-малка и е поискала проекта на вещото лице да съдържа координати на граничните точки на новообразуваните имоти. По последващия вариант за реално разделяне на имотите по експертното заключение от 16.03.2012 г. архитекта на [община] е изразил становище, че следва да се спазят изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗУТ за урегулиране на ПИ, а е представен проект за делба единствено за ПИ, в който не е съобразена съществуващата регулация и не са отразени новообразувани УПИ. Предложения с експертното заключение от 26.03.2013 г. проект за реално разделяне на делбените имоти, е одобрен от Общински експертен съвет по устройство на територията с протокол № 9 от 10.07.2013 г. При изпълнение изискването на чл.201, ал.3 ЗУТ архитектът на [община] е отказал да измени подробния устройствен план, като в постъпило в съда на 28.11.2013 г. мотивирано предписание е посочил съображенията си, а именно: в проекта е включен и *** по КК, който е обособен като самостоятелен УПИ и е съсобствен с [община] и следа да бъде изключен от делбата; да се изясни разминаването на имотната и регулационната граница към УПИ *; необходим е и предварителен договор по чл.15 със собствениците на поземлен имот ***, за който е отреден УПИ *. Експертното заключение от 15.03.2016 г. е, че изготвянето на варианти за делба по сега действащата регулация не е възможно, тъй като имотната граница с УПИ * минава през сгради, като е констатирана разлика в местоположението на тази граница по регулацията от 1995 г. и изменението й от 2001 г., отразена на комбинирана скица. При тези факти въззивният съд е направил извод, че първоинстанционният съд е следял стриктно за последователното извършване на действията от страна на съделителите и е давал указания за тяхната поредност. За съделителите е възникнало задължение да представят доказателства, че са предприели действия във връзка с процеса по одобряване на инвестиционен проект, но е безспорно, че такива действия не са били извършвани нито в хода на производството пред районния съд, нито пред окръжния съд. Налице процесуално бездействие от страна на съделителите, което води до извод за недоказаност на възможността за реално поделяне на имота, поради което делбата следва да бъде извършена, чрез публична продан и получената цена от продажбата на тези имоти се разпредели между съделителите съобразно техните квоти в съсобствеността. Въззивният съд е споделил извода, че имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] (празно дворно място с площ от 170 кв.м., образуващо УПИ *-*, кв. 12 по плана на [населено място]) следва да бъде изключен от делбата, тъй като по делото са налице данни /от мотивираното становище на архитекта на [община] и заключенията на вещото лице/, че права като съсобственик има и [община]. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса за дължимите от съда действия в производство по извършване на съдебна делба на урегулирани поземлени имоти при наличие на положително становище за поделяемост на експертния съвет по устройство на територията на общината, предписание на главния архитект на общината, за което съделител поддържа, че е незаконосъобразно и при наличие на разлика в границите на имотите по решението за допускане на съдебната делба, кадастралната карта и подробния устройствен план: В практиката на ВКС еднозначно се приема, че основен принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура /чл.69, ал.2 ЗН/ и затова когато броят на допуснатите до делба имоти е по-малък от броя на съделителите, съдът е длъжен да изследва поделяемостта на допуснатите до делба имущества и обособяване на отделен дял от всеки обект, отговарящ на изискванията за самостоятелно съществуване. При делба на урегулирани поземлени имоти /както и на неурегулирани имоти в урбанизирани територии, т.е. в границите на общ устройствен план на населено място/ установяването на реалната поделяемост се извършва по реда на чл.201 ЗУТ. Когато вещото лице даде заключение за поделяемост на имотите, но за обособяване на дяловете се налага разделянето на урегулиран поземлен имот, съдът изисква становище от общинската администрация относно поделяемостта, като дължи съдействие на страните в отношенията им с общинската администрация по повод делбата. Когато постъпят предписания на общинската администрация във връзка с необходимото съдържание на проекта по чл.201 ЗУТ, съдът на първо място следва да прецени доколко същите са обосновани, като при необходимост укаже на страните необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства за конкретни факти, обусловили предписанията на общинската администрация. Ако прецени, че предписанията са необосновани, съдът на основание чл.201, ал.5 ЗУТ следва да уведоми общинската администрация за мотивите си и отново да поиска становище за поделяемостта. Ако общинската администрация не се съобрази с мотивираното искане на съда, съдът налага на съответното длъжностно лице глоби в размера по чл.91, ал.2 ГПК докато становище по чл.201, ал.3 ЗУТ не бъде съобразено с мотивираното искане на съда. Ако счете предписанията за обосновани, съдът е длъжен да даде ясни указания на страните какви действия следва да бъдат предприети от тях, за да бъдат съобразени изискванията на администрацията и процедурата по чл.201 ЗУТ да приключи успешно. Съдът при необходимост трябва да поиска разяснения от общинската администрация какви допълнителни изисквания към проектите следва да бъдат спазени, за да може да даде точните указания на страните в тази насока. При изпълнение на указанията, съдът отново изисква становище за поделяемостта от общинската администрация. Ако становището е положително, съдът указва на страните задължението им да внесат в общинската администрация проект за изменение на действащия план за регулация, с който съсобственият УПИ се разделя на два или повече урегулирани поземлени имота. Когато делбените имоти се намират в обхвата на одобрена кадастрална карта, след изменението на подробния устройствен план по реда на чл.201 ЗУТ, съдът следва да укаже на страните задължението им да изготвят проект за изменение на кадастралната карта и да представят скица-проект за новообразуваните имоти съгласно изискването на чл.52 ЗКИР. Само ако след дадени им надлежни указанията страните не предприемат действия по изменение на подробния устройствен план по реда на чл.201 ЗУТ и/или по изготвяне проект за изменение на кадастралната карта и издаване на скици-проект, съдът може да приеме, че имотите са реално неподеляеми. В случаите, в които при изпълнение на посочените по-горе задължения, съдът установи, че е налице разлика в границите на имотите по решението за допускане на съдебната делба, кадастралната карта и подробния устройствен план, следва да предприеме действия за установяване действителните граници на собствеността, като съобрази и настъпилите след допускане на делбата юридически факти и да прецени дали границите грешно са отразени в кадастралната карта или е налице нарушение на изискването на чл.17, ал.1 ЗУТ вътрешните регулационни граници да съвпадат с имотните граници. За целта съдът поставя на страните въпроси по реда на чл.145, ал.1 ГПК и ги уведомява кои факти следва да бъдат установени, като дава възможност за ангажиране на доказателства за тях. С оглед извода си кои са действителните границите на собствеността на допуснатите до делба имоти /и при съобразяване, че площта не е индивидуализиращ белег на имота, а функция на границите му/, съдът указва на страните, че следва да предприемат действия по отстраняване на грешката в кадастралната карта или за изменение на подробния устройствен план чрез привеждане на вътрешните регулационни линии с имотните граници. Едва след като действителните граници на собствеността се отразят в кадастралната карта и подробния устройствен план, съдът отново пристъпва към изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ и чл.52 ЗКИР. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно, тъй като съдът не е изпълнил служебните си задължения във връзка с установяване поделяемостта на процесните имоти. След като е установено, че понастоящем не може да се проведе процедурата по чл.201 ЗУТ и чл.52 ЗКИР, поради разминаване на границите на имота по решението за допускане на съдебната делба, по подробния устройствен план и по кадастралната карта, съдът е следвало да изясни причините за това, съобразявайки следното: Имот пл. № * е обособен като самостоятелен обект на вещни права с реституирането му с решение № 28 от 22.20.1992 г. на ПК-гр.Н. по преписка по заявление на Х. М. вх.№ 419 от 18.05.1992 г. Към момента на реституцията е действал регулационния план, одобрен със заповед № 106/31.05.1993 г. С изменението му със заповед № 296/20.07.1995 г. за имота са отредени парцели *, *. * и *. в кв.12. При тази регулация е допусната съдебната делба, като имотът е индивидуализиран като празно място от 9134 кв.м., образуващо парцел *-* от кв.12 целия с площ 9530 кв.м., при граници/ парцели *-*, *.-*, *-*, *-* и край на регулацията; празно място от 1000 кв.м., образуващо парцел *-* в кв.12 пи граници: от две страни улици, парцел *-* и *-*; празно място от 1090 кв.м., образуващо парцел, образуващо парцел *-* от кв.12 при граници: улица, парцели *-* и и *-* и [улица] кв.м., образуващо парцел *.-* в кв.12, при граници: улица, парцел *-* и парцел *I. Във втората фаза на делбата в експертното заключение от 15.06.2001 г. е отбелязано, че кметство Обзор провежда процедура по обявяване на проект за частично изменение на ЗРП за кв.12, като проекта предвижда преотреждане на парцел *. за трафопост, вместо за имот пл.№ *, за което ответната страна е уведомена. Изменението на регулацията е одобрено със заповед № 276/26.11.2001 г. На скицата на лист 738 към експертното заключение от 15.03.2016 г. графически е онагледена разликата в границите на урегулираните имоти по първото урегулиране с изменението от 1995 г. и по действащата регулация по изменението от 2001 г., като е налице разминаване както по уличнорегулационните линии, така и на регулационната граница към УПИ *-*, която е преместена навътре в УПИ *-* по плана от 1995 г. и преминава през изградени в него бунгала /сгради/, а УПИ *. е предвиден за трафопост и е изключен от предвидените за поземлен имот № * урегулирани имоти. При тези данни и тъй като съдът дължи извършване на делбата в границите, в които е допусната, освен ако във втората фаза не са настъпили факти, довели до промяната на тези граници, то е следвало да установи защо регулационните граници по изменението на регулацията от 1995 г., по която е допусната делбата, не съвпадат с регулационните граници по изменението на регулацията от 2001 г. Това изисква изясняване за какво са предвидени площите от поземлен имот № 950 от към улично регулационните линии и осъществена ли е отчуждителна процедура, като съобрази, че при промяна на регулацията площите от имоти, предвидени за улица или друго мероприятие /в случая трафопост/ подлежат на отчуждаване и до момента на реализиране на отчуждителната процедура остават собственост на собственика на поземления имот, независимо, че по регулация не са отразени в неговите граници. Следва да се изясни и защо е променена вътрешната регулационна граница с УПИ *-*, като за целта следва да се установи дали е налице придаване на част от имот № * към съседния УПИ *-*, ако изменението от 2001 г. е прието при условията на § 6, ал.3 ПР ЗУТ и в този случай налице ли е прилагане на регулацията при условията на § 6, ал.4 ПР ЗУТ или липсва придаване по регулация и в този случай плана не може да запази действието си при условията на § 6, ал.1 и § 8, ал.1 ПР ЗУТ. Ако изменението от 2001 г. не е извършено по реда на § 6, ал.3 ПР ЗУТ, то тогава доколкото при действието на ЗУТ регулацията няма отчуждително действие и вътрешните регулационни линии следват имотните граници, освен по съгласие на собствениците на съседните имоти - чл.15, ал.3 ЗУТ, следва да се изясни налице ли е договор между страните в делбата и собственика на съседното УПИ *-* и ако такъв липсва, то регулацията не е довела до промяна в границите на поземлен имот № * и отреденото за него УПИ *. На скицата на лист 344 към експертното заключение от 26.03.2013 г. графично са отразени разликите в границите на имота 950 по кадастралната карта и по действащия подробен устройствен план съобразно изменението от 2001 г. Съдът следва да установи в коя от хипотезите на чл.43, ал.5 ЗКИР са идентифицирани отразените в кадастралната карта граници и да формира извод дали същите съответстват на имотните граници. Досежно улично регулационните граници, както и по отношение на УПИ *.-за трафопост, ако не се установят факти, които да са довели до изгубване на собствеността от съделителите /например отчуждаване или прехвърляне по съответния ред на правото на собственост на общината/, то кадастралната карта следва да отразява действителните граници на собствеността, обособени при реституцията и урегулирането с изменението от 1995 г., независимо, че по изменението от 2001 г. тези площи не са в границите на урегулираните имоти, отредени за поземлен имот 950, тъй като са предвидени за отчуждаване. В такава хипотеза кадастралните и регулационните граници ще съвпаднат след реализиране на отчуждителната процедура. По отношение границата към поземлен имот 59 съдът следва да изясни каква е границата по реституционното решение и по регулацията при изменението от 1995 г. и дали същите съвпадат, евентуално ако не съвпадат налице ли е хипотезата на § 8, ал.1 ПР ЗУТ, съответно каква е действителната имотна граница между двата имота, която е следвало да бъде отразена в кадастралната карта. След изясняване на тези обстоятелства, за което съдът следва да даде възможност на страните да изложат твърденията си и да ангажират доказателства, както и служебно да допусне съдебна експертиза с конкретно формулирана от него задача и да формира изводи за действителните граници на допуснатите до делба имоти, както и изгубена ли е собствеността върху УПИ *. и спрямо тези изводи да прецени доколко обосновано е предписанието на главния архитект на общината на лист 382 от делото, дадено след решение на Общински експертен съвет по устройство на територията по протокол № 9 от 10.07.2013 г., че имота е поделяем по предложения начин /по експертното заключение от 26.06.2013 г./ и следва да се изпълни процедурата по чл.201 ЗУТ. Ако прецени, че поради несъвпадане на вътрешната регулационна граница към УПИ *-* с имотната граница е необходима промяна на регулацията, съдът следва да даде указанията на страните какви действия следва да предприемат. Ако е налице грешно отразяване на границите на имота в кадастралната карта, съдът следва да де указания на страните да предприемат действия по изменение на кадастралната карта. Едва след отстраняване на тези неточности в ПУП и КККР, съдът следва отново да пристъпи към изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ, а след това по чл.52 ЗКИР преди да формира извода си дали допуснатите до делба УПИ са реално поделяеми. Ако не е необходимо изменение на подробния устройствен план или кадастралната карта с цел привеждането на границите на поземления имот и урегулирания поземлен имот с действителните имотни граници, по които е допусната делбата, съдът следва да предприеме действията по чл.201, ал.5 ЗУТ. С оглед необходимостта от извършване на нови процесуални действия въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд-Бургас с оглед посоченото в горните мотиви. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № II-21 от 7.07.2017 г., постановено по гр.д. № 1789 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Бургас и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: