Р Е Ш Е Н И Е № 526 С о ф и я, 24 ноември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 н о е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 508/2010 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Направено е искане от осъдения П. Б. Л. от Бяла С. по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 55/14.06.2010 г. по ВНОХД № 196/2010 г. на Врачанския окръжен съд с доводи за наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият Л., лично и чрез защитника си адв.Кр.Петров от С. моли да бъде уважено искането му. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 5/23.03.2010 г., постановена по НОХД № 316/2009 г. на районен съд-Бяла С. отговорността на подсъдимия П. Б. Л. от Б. С. е ангажирана за извършено на 25.04.2008 г. в Б. С. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, като е приспаднат срокът на предварителното му задържане от 24.11.2009 г. Присъдата е била протестирана заради явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за завишаването му. Тя е била обжалвана и от подсъдимия Л. със саморъчна жалба с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отменяването й и делото бъде върнато за ново разглеждане на прокурора, включително за повдигане на обвинения срещу свидетели и вещото лице по делото, но с въззивното решение № 55/14.06.2010 г. по ВНОХД № 196/2010 г. тя е изменена, като размерът на наложеното му наказание е завишен от 2 години и 3 месеца на 3 години лишаване от свобода, а в останалата част е потвърдена. Искането от страна на осъдения Пл.Л. на основание чл.420, ал.2 от НПК от 23.08.2010 г. (озаглавено “жалба”) повтаря оплакванията му за необоснованост на фактическите констатации и на въззивния съд, за допуснати процесуални нарушения, ограничили правото му защита да обори изводите за авторството на инкриминираното деяние в негово лице, като настоява за възобновяване на производството по делото и връщането му за “доразследване на районна прокуратура-Бяла С.” за събиране на поисканите от него оневиняващи го доказателства, което да доведе до “прекратяване на воденото срещу него дело”. В допълнение на искането защитникът му адв.Петров навежда доводи за непълнота на доказателствата, необоснованост на фактическите констатации на съда, несъставомерност както от обективна, така и от субективна страна на инкриминираното деяние като престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 от НК и моли за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подзащитния му. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: На първо място следва да се посочи, че както при касационното обжалване, и в производството по искане за възобновяване се проверява въззивният съдебен акт, когато такава проверка е била инициирана от някоя от страните по делото и висящността на процеса се възстановява при наличие на основание за това от стадия, където е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, щом то не е констатирано или отстранено в следващите фази на процеса и е довело до ограничаване правото на защита на някоя от страните в него. В случая, предмет на саморъчното искане на осъдения Л., телеграфно подкрепено от защитника му адв.Петров и упреците към първоинстанционния съд са за непълнота на доказателствата и необоснованост на изводите му по фактите и по приложимото право, които са неоснователни, както защото непълнотата и необосноваността не са сред основанията за възобновяване, така и защото не визират пропуски в аналитичната дейност на съда по извличане на правно релевантните факти и инфилтрирането им към приложимото материално право. Още районният съд е проявил необходимата активност да установи не само наведените от прокурора в обвинителния акт обстоятелства, но е допуснал и събрал поисканите от Л. и защитниците му доказателствени средства, като е изпълнил задължението си по чл.107, ал.3 от НПК да събере и провери както доказателствата, които го разобличават, така и такива, които той е ангажирал за оневиняване по предявеното му обвинение. С основание е било отхвърлено искането му за отвод на съдията, председателстващ първоинстанционния съдебен състав, а ходът на процеса и изложените в мотивите на присъдата съображения не навеждат по никакъв начин на липса на безпристрастност или заинтересованост на същия от изхода на делото. От друга страна ВКС намира, че въззивният съд на свой ред е направил необходимия всестранен и задълбочен анализ на доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка, проверил е, с оглед развитите от жалбоподателя Л. оплаквания, направените изводи по фактите в проверявания от него съдебен акт и е дал убедителен отговор защо също възприема истината да бъде извлечена от показанията на свидетелите А.Денев, Л.Петкова, Ив.Георгиева, Кр.Кръстев, Кр.Войчев, а е отрекъл вяра на твърденията на Л.. Последните освен противоречиви, са и житейски нелогични. В обясненията си той признава, че макар и да е бил технически неизправен и спрян от движение, процесният камион е бил подкаран от него и изведен от предприятието, но незнайно защо изоставен, без да направи необходимото да бъде, според твърденията му, дозареден с гориво и най-малкото върнат обратно, за да отпаднат “съмненията” да го е откраднал. Или, отнемането му съвсем не е извод от предположения, а какво се е случило с него и дали споделеното от Л. на св.В. да е предаден за скрап е истина е без значение, тъй като обективно установените действия по разпореждане с него от страна на осъдения сочат на намерението му да го свои. Поради това ВКС намира, че не са налице нарушения на процесуалните правила нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса и не е налице основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Както за авторството на деянието, съдът е дал и вярна правна оценка на фактите за извършеното от осъдения Л., приемайки квалификацията по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Оборено е възражението му да е действал по разпореждане на св.Кръстев и без намерение да свои камиона, който така и не бил открит при разследването. Всъщност, събарянето на сграда в района на предприятието, изнасянето на строителни материали от разрушаването й, наличието там на чужди на фирмата работници и знанието за Л. като бивш пазач в тази фирма са благоприятствали извършването на деянието. Правилно е възприето заключението на повторната оценъчна експертиза, назначена по искане на защитата му, довело до смекчаване на отговорността му за отнетата вещ. Всички тези доводи на осъдения и защитниците му са обсъдени от съда и той е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Поради това ВКС намира, че не е налице и неправилно приложение на материалния закон и основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В искането не е развито оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. То е било определено при условията на чл.54 от НК близко до предвидения за престъплението законов минимум, като няма доводи за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК, каквито се съдържат в пренията пред въззивния съд. ВКС намира, че завишеното от окръжния съд наказание е съответно на обществената опасност на извършеното и на самия него като престъпен деец с множество осъждания, на установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Затова и изводите на съда, че спрямо него следва да се приложи по-осезателна санкция са правилни и законосъобразни и няма основание за корекция на решението му. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Б. Л. от Б. С. по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 55/14.06.2010 г. по ВНОХД № 196/2010 г. на Врачанския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: