6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 93 София, 01.02.2018 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 3056/2017 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] / в несъстоятелност/, чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 2086 от 27.09.2017 г. по т.д. № 992/2017 г. на Апелативен съд – София, 13 състав в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 122 от 03.01.2017 г. по т.д. № 4757/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав за оставяне без уважение на подадена молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за отмяната му и присъждане в полза на [фирма]/н/ претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че съдът не е преценил, че по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност синдикът е орган на несъстоятелността и притежава процесуалната легитимация да предявява отменителни искове, поради което и с нормата на чл.31, ал.3 З. е предоставена възможност на синдика самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела. Отчитайки правомощията на синдика, както и посочената законодателна уредба, частният касатор изразява несъгласие с извода на съда за невъзможност синдикът да се представлява в съдебния процес по иска по чл.59, ал.3 З. от юрисконсулт. Искането за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / в редакция преди изм. – ДВ бр.86/2017 г./ по следния правен въпрос: Може ли синдикът на банка в несъстоятелност, в качеството му на орган на несъстоятелността, действащ като процесуален субституент, който упражнява права в полза на кредиторите на несъстоятелността, да бъде представляван в производство по чл.59 З. от юрисконсулти, назначени в банката в несъстоятелност. Към изложението са приложени копия от следните съдебни актове: определение по ч.т.д. № 653/2017 г. и определение по ч.т.д. № 1189/2016 г. на ВКС, І т.о. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за процесуална недопустимост на частната касационна жалба, а по същество за нейната неоснователност. Съображения в подкрепа на становището са развити в постъпил по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК. Съгласно формираната постоянна съдебна практика на ВКС, въззивното определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за изменение на решението в частта за разноските, подлежи на касационно обжалване при условията на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. С оглед на тази практика, надлежно публикувана и в правно-информационните системи, не следва да се възприемат доводите на ответното дружество за процесуална недопустимост на жалбата. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд определение по чл.248 ГПК за отказ за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските и присъждане на разноски за осъществена защита от юрисконсулт, въззивният съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл.31, ал.3 от З., в първоначалната й редакция – ДВ бр.61/11.08.2015 г., както и на сега действащата редакция, след изм. с ДВ бр.33/2016 г., в сила от 26.04.2016 г. Прието е, че първоинстанционното определение е правилно, като в съобразителната част към атакуваното определение не са изведени други правни изводи. Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, ІІ т.о. счита за доказана основната предпоставка за достъп до касация по формулирания правен въпрос. Обоснована е и една от допълнителните предпоставки, с оглед приложените съдебни актове на ВКС, макар и неточно квалифицирана в изложението по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а не по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. С определение № 164 от 03.04.2017 г. по ч.т.д. № 653/2017 г. на ВКС, І т.о. съдебният състав не е допуснал касационно обжалване на определение № 114 от 16.01.2017 г. по ч.в.гр.д. № 6155/2016 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което след отмяна на постановено по реда на чл.248 ГПК определение на Софийски градски съд, ответникът е бил осъден да заплати на [фирма]/н/, на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 3 350 лв. разноски за производството по чл.68 З.. Видно от мотивите към определението е, че по аналогичен с поставения от настоящия частен касатор правен въпрос, касационният състав е приел, че ясен отговор се съдържа в разпоредбата на чл.31, ал.3 З., съгласно която синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела. Макар и определението по ч.т.д. № 653/2017 г. да няма правна характеристика на съдебен акт, с който съдът се произнася по същество на частната касационна жалба и съответно да не попада в обхвата на решенията по т.1 или т.2 на чл.280, ал.1 ГПК/ т.1 от ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк.дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, с постановяването му определението на Софийски апелативен съд е влязло в сила, съответно последното доказва допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. В това допълнително основание попада и второто приложено определение на ВКС, І т.о. в частта, с която в полза на масата на несъстоятелността на [фирма]/н/ е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на посочените съдебни актове следва да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата на поставения правен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че практиката, обективирана в приложените от касатора съдебни актове на ВКС, следва да се приеме за правилна, по следните съображения: Разпоредбата на чл.31, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност, в сегашната й редакция / след изм. с ДВ бр.33 от 2016 г./, съгласно която синдикът може самостоятелно, по своя преценка, да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна, или да завеждат такива дела, е напълно ясна и не би следвало да създава затруднения при прилагането й. Тази разпоредба е напълно приложима и по настоящото дело, тъй като упълномощаването на юрисконсулт Боева от лицата, упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] /н/, както и процесуалните действия, извършени от този пълномощник на синдика при първоинстанционното разглеждане на спора по чл.59, ал.3 З., са валидни. Упълномощаването на юрисконсулт на банката да представлява синдика при предявен иск по чл.59, ал.3 З. - за обявяване недействителността на прихващане, е допустимо, предвид изричната законова възможност за учредяване на представителна власт на такъв пълномощник. Очевидно, при приемане на чл.31, ал.3 З. и съответно при изменението на тази разпоредба, законодателят е взел предвид, че синдикът на банка в несъстоятелност упражнява възложените му функции в качеството на орган на несъстоятелността, като правомощията на синдик на банка се осъществяват от най-малко две лица, съгл. чл.25, ал.3 З., а правомощията на синдика се осъществяват задължително заедно от лицата, назначени за синдик, съгл. чл.31, ал.2 от същия закон. При упражняването на правомощията на синдик на банка, назначените лица за синдик не действат като физически лица, поради което са неприложими съдържащите се в ГПК процесуални норми за представляване на граждани от пълномощник и ограниченията относно качеството на пълномощниците или тяхната родствена връзка със страната – физическо лице. Предвид горното следва да се приеме, че синдикът на банка може да бъде представляван в производство по чл.59, ал.3 от юрисконсулт на банката. С оглед отговора на поставения правен въпрос, атакуваното определение е неправилно, поради което подлежи на отмяна, както и потвърденото с него определение по чл.248 ГПК на СГС. Предвид валидността на упълномощаването на юрисконсулт Боева, за осъщественото от нея процесуално представителство в производството пред СГС следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно своевременно направеното искане и представен списък по чл.80 ГПК / стр.283 от т.д. № 4757/2015 г./ При определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се съобрази обаче действащата към настоящия момент уредба, а не Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е претендирано в посочената молба на синдика. Нормата по чл.78, ал.8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по отношение на всички неизвършени към този момент действия. Съобразявайки Закона за правната помощ, към който препраща чл.78, ал.8 ГПК/ в редакция след изм. с ДВ бр.8/2017 г./ и чл. 25, ал.1 и ал.2, предл.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ претендираното възнаграждение следва да се определи в размер на 600 лева. При този изход на настоящото частно производство, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2086 от 27.09.2017 г. по т.д. № 992/2017 г. на Апелативен съд – София, 13 състав, в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 122 от 03.01.2017 г. по т.д. № 4757/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав за оставяне без уважение на подадена от А. Д. и К. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] /н/, молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. ОТМЕНЯ решение № 2086 от 27.09.2017 г. по т.д. № 992/2017 г. на Апелативен съд – София, 13 състав в частта, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 122 от 03.01.2017 г. по т.д. № 4757/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав за оставяне без уважение на подадена от А. Д. и К. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на [фирма] /н/, молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, вместо което постановява: ИЗМЕНЯ решение № 1809 от 21.10.2016 г. по гр.з. № 4757/2015 г. на Софийски градски съд, VІ-17 състав в частта за разноските, като ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на масата на несъстоятелността на [фирма]/н/ сумата 600/шестстотин/ лева – юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лева, на основание чл.59, ал.7 З.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: