Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
София,17.05. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на
Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета
Ианова
изслуша докладваното от
съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 973/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Ц. А. К. – Т. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 122 от 18.02.2009г. по гр.д. № 676/2008г.
Ответникът О. с. по земеделие гр. С. не е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на С. районен съд № 27 от 18.04.2008г. по гр.д. № 322/2007г., с което е отхвърлен иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата Ц е придобил по нотариално публично завещание от баща си Хfrac12; ид.ч. от градина в землището на с. Д. м.”К”, а претенцията в исковата молба е за признаване правото на възстановяване на самостоятелен имот. Съдът е изложил съображения, че при липса на данни и твърдения за ликвидиране на собствеността между двамата заветници по нотариалното завещание не може да се признае правото на възстановяване на реален имот.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите за правомощията на втората инстанция при изменение на иска във връзка с разясненията, дадени в ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК .
Твърденията на ищцата в исковата молба са, че като наследник на баща си А, тя има право на възстановяване на градина от 1 дка в землището на с. Д., О. С. м.”К” при съседи река, наследници на М. Г. , Н. Г. , И. К. и брат му Д. К. Представено е удостоверение от Общинската с. за земеделие, от което се установява допустимостта на производството обусловена от пропускането на срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ. Като доказателство за собственост на своя наследодател ищцата е представила нотариално публично завещание с което на Д. и А. К. е завещан земеделски имот при посочени граници, което съдът правилно е квалифицирал като завет на идеална част от имота – по ½ за всеки от бенефициерите.
Пред въззивния съд ищцата е депозирала молба, в която е заявила, че претендира възстановяване на собствеността на градина от 0.9 дка съставляваща част – половината от градина с площ от 1.8 дка при посочените в исковата молба граници. С това изявление не е изменен иска, защото не е променено основанието - не са въведени нови факти , на които се основава правото нито е променено искането да се признае павото на възстановяване на собствеността по реда на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ. Направено е уточнение, свързано с обема на притежавани права в идеална част вместо на самостоятелен имот, така както е индивидуализиран по акта за собственост – нотариалното завещание.
Съгласно задължителните разяснения на ТР1/2000г. на ВКС, ОСГК т.9 предвиденото в чл. 116 и 117 ГПК изменение на иска по основание, петитум и страни се отнася само до производството пред първата инстанция, а не и пред въззивния съд, тъй като обратното би довело до едноинстанционно разглеждане на новопредявения иск. В случая такова изменение не е направено и това разрешение е неприложимо.
Въззивният съд обаче съгласно ТР1/2001г. т.4 е длъжен да следи за редовността на исковата молба ако констатира, че е нередовна, той следва да я остави без движение и даде указания на ищеца да я поправи. А щом като съдът може да процедира служебно по този начин, допустимо е и страната по свой почин да отстрани нередовността на исковата молба, следователно на поставения в определението за допускане на касационното обжлаване въпрос следва да се отговори че е допустимо пред въззивния съд ищецът по свой почин да доуточни петитума като отстрани неяснотата относно това дали претендира реална или идеална част от имота при същите твърдения и доказателства относно придобивното основание и вззивният съд е длъжен да го съобрази при постановяване на решението , въпреки че не се е произнесъл с изрично определение в съдебното заседание, в което е направено уточнението.
Като е приел , че предмет на иска е признаване правото на възстановяване на самостоятелен обект при неликвидирана съсобственост, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила – отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, което налага въззивното решение да се отмени и тъй като не е необходимо да се извършват нови процесуални действия, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд на основание чл.293 ал.1 ГПК.
Предявеният иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ съгласно ТР 2/1996г. на ВС, ОСГК има за предмет правото на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, а пропускането на срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимостта му. Със съдебното решение се признава или отрича правото за възстановяване на собствеността, а самото то се извършва от Общинската поземлена комисия по местонахождение на имота с оглед ролята й на единствен орган, овластен да се произнася по възстановяването. В случая искът е допустим с оглед удостоверението на ОСЗ, че не е заявявана такава земя за възстановяване по административен ред, представено е и писмено доказателство за собствеността на наследодателя на ищцата – нотариален акт за нотариално публично завещание от 1947г. Следователно налице са предпоставките на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и искът следва да бъде уважен за ½ ид.ч. от овощната градина от 1.8 дка.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Софийския окръжен съд № 122 от 18.02.2009г. по гр.д. № 676/2008г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ по иска на Ц. А. К. – Т. като наследник на А. Х. К. , починал на 11.06.1981г. против О. с. по земеделие гр. С. правото на възстановяване на ½ ид.ч. равняваща се на 0.9 дка от овощна градина от 1.8 дка в землището на с. Д.. С. , м.”К”при съседи наследници на М. Г. , Н. Г. и И. К.
Решението е постановено с участието на О. гр. С. на основание чл. 11 ал.2 изр.2 ЗСПЗЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: