Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. София, 22.06.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 771 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците Н. В. Р. и Федьо М. Р. срещу решение № 28 от 04.01.2019г. по в.гр.д. № 2521/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която, след частична отмяна на решение от 22.12.2017г. по гр.д.№ 4544/2017г. на Софийски градски съд в осъдителната му част и потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, са отхвърлени предявените от тях на основание чл.432, ал.1 КЗ искове срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД за сумите над 60 000 лева до 120 000 лева за всеки ищец - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син М. Федьов М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2016г. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърдят, че съдът неправилно е приел наличие на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Поддържат, че по делото не са събрани доказателства, че синът на ищците е пътувал без предпазен колан. Позоват се на заключението на съдебномедицинската експертиза, която е посочила, че с оглед травматичните увреждания пострадалият е пътувал с предпазен колан, макар и неправилно поставен. Вещото лице въз основа на описания от СТЕ механизъм на ПТП, деформациите на автомобила и скоростта му преди и по време на удара в дървото е отрекло и възможността обезопасителният колан да предпази пострадалия от получените фатални травми. Въззивният съд е нарушил чл. 235, ал.2 ГПК, тъй като изцяло е игнорирал заключението на медицинската експертиза, без да формира убеждението си по правнорелевантните факти въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото. Сочи се, че съгласно практиката на ВКС, изводът за наличие на съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ГПК не може да почива на предположения, а на доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник не е ползвал предпазен колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като ответникът носи доказателствената тежест за това. Излагат се и съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява знание от страна на пострадалия, че виновното за настъпване на ПТП лице не притежава свидетелство за правоуправление, като ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока. Освен това се поддържа, че липсата на свидетелство за управление на превозното средство не може да обоснове съпричиняване на пострадалия по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако поведението му не е в причинна връзка с вредоносния резултат. Претендира се присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ведно с ДДС в полза на процесуалния представител на касаторите - адв. Н. Н. Д.. Ответната страна по жалбата и по делото, ЗД „БУЛ ИНС” АД, не представя отговор, с който да изрази становището си по нея. Ответникът по жалбата и трето лице помагач на страната на ответника, Х. В. Х., не представя отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въз основа на изготвената съдебна автотехническа експертиза е приет следния механизъм на ПТП: На 24.12.2016 година, около 14,20 часа, на път ІV-11033, от [населено място] към [населено място] е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на неправоспособния водач Х. В. Х., управлявал МПС – лек автомобил ДК [рег.номер на МПС] , марка "Ауди", модел "Купе", който поради движение с несъобразена висока скорост, загубил управление над моторното превозно средство и самокатастрофирал в крайпътно дърво, при което е починал спътникът му М. Федьов М.. С влязла в сила присъда № 18 от 05.09.2017 година, постановена по н. о. х. д. № 376 / 2017 година на Окръжен съд - Враца, Х. В. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр. 2-ро и пр. 4-то, б. „б", пр.1-во, във вр. с чл.63, ал.2, т.2 НК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди от всеки от ищците възлиза на 120 000 лева, намалено с 1/2, заради принос на пострадалия за настъпване на смъртта, поради което за разликата над 60 000 лева до 120 000 лева, исковете са счетени за неоснователни. За да намали размера на обезщетението, поради съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, съдът се е позовал на приетата по делото, неоспорена от страните САТЕ, въз основа на която е приел за установено, че пострадалият пътник в катастрофиралия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, пътувайки без обезопасителен колан, което е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Решаващият състав се е аргументирал с посоченото от вещото лице, че предпазните колани спасяват от травми в почти 100 % от случаите на преобръщане на автомобила на равно място, дори и при скорост от 100 км. ч. Същевременно съдът е счел като съпричиняване и поведението на пострадалото лице – М. Федьов, който се е качил в автомобила, знаейки, че той е управляван от лице без свидетелство за правоуправление. Решаващият състав е приравнил това действие на случаи, при които пострадалото лице съзнателно се качва в автомобил, управляван от лице, за което знае, че е употребило и е под въздействие на алкохол. Въз основа на изложеното е направен извод, че нарушенията на пострадалия и на деликвента на правилата за движение по пътищата в еднаква степен са способствали за възникване на произшествието. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение, в частта за отхвърляне на субективно съединените искове по чл. 432, ал.1 КЗ за сумите над 60 000 лева до определения размер на обезщетението от 120 000 лева по всеки от исковете, по два правни въпроса: 1/ по процесуалноправния въпрос: „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?” и 2/ по материалноправния въпрос: „Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД?”. По поставения процесуалноправен въпрос: По въпроса е формирана по реда на чл.290 ГПК многобройна константна практика на ВКС, която се споделя изцяло от настоящия състав. Тя е материализирана в: решение № 815 от 15.02.2010г. по гр. д. № 1713/2009г. на IV г. о.; решение № 581 от 30.09.2010г. по гр. д. № 1019/2009г. на III г.о; решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на II т.о.; решение № 411 от 27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на IV г. о.; решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на II т.о.; решение № 76 от 12.06.2012г. по т. д. 377/2011г. на II т. о.; решение № 68 от 24.04.2013г. по т. д. № 78/2010г. на II т.о.; решение № 202 от 21.12.2013г. по т. д. № 866/2012г. на I т. о.; решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на II т.о; решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на I т.о.; решение № 42 от 05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на IV г. о.; решение № 283 от 14.11.2014г. по гр. д. № 1609/2014г. на IV г. о.; решение № 40 от 04.02.2015г. по гр. д. № 4297/ 2014г. на IV г. о.; решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на II т.о.; решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. № 3734/ 2013г. на I т. о.; решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на II т.о.; решение № 136 от 06.11.2015г. по т.д. № 2483/ 2014г. на II т. о.; решение № 12 от 16.02.2016г. по гр. д. № 2184/2015г. на III г.о.; решение № 157 от 11.02.2016г. по т. д. № 3638/2014г. на I т. о.; решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на II т.о.; решение № 161 от 04.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. на II т.о.; решение № 271 от 08.02.2017г. по гр. д. № 1368/2016г. на IV г. о.; решение № 178 от 24.04.2017г. по т. д. № 1340/2015г. на I т. о.; решение № 202 от 25.01.2018г. по т. д. № 1826/2016г. на I т. о.; решение № 192 от 29.01.2018г. по т. д. № 44/2017г. на I т. о.; решение № 19 от 07.08.2018г. по т. д. № 2124/2016г. на II т. о.; решение № 139 от 04.10.2018г. по т. д. № 2377/2016г. на II т.о.; решение № 302/ 03.12.2018г. по т. д. № 2764/2017г. на II т.о.; решение № 184 от 17.12.2018г. по т. д. № 2781/2017г. на I т.о.; решение № 28 от 06.03.2019г. по т. д. № 205/2018г. на II т. о.; решение № 12 от 26.03.2019г. по т. д. № 606/2018г. на I т. о.; решение № 141 от 14.10.2019г. по т. д. № 2839/2018г. на II т.о.; решение № 92 от 06.11.2019г. по т.д. № 2100/2018г. на I т.о.; и др. В посочените решения се приема, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правните доводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения е гаранция за правилността на въззивния акт и за правото на защита на страните в процеса. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, /решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО и други/, се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Настоящият състав на ВКС възприема изцяло дадените разрешения в посочената задължителна практика и се присъединява към нея. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС. На първо място, въззивният съд е счел, че пострадалият е допринесъл за настъпване на смъртта си, тъй като е бил без поставен предпазен колан. Решаващият състав се е позовал единствено на част от заключението на САТЕ, според което предпазните колани спасяват от травми в почти 100% от случаите на преобръщане на автомобила на равно място, дори и при скорост 100 км /ч. Апелативният съд не е взел предвид, че това твърдение на вещото лице не е относимо към установения от него конкретен механизъм на ПТП, при който лекият автомобил, в който е пътувал пострадалият, е самокатастрофирал в крайпътно дърво и не се е преобръщал. Решаващият състав не е съобразил, че този извод на вещото лице - автоинженер е изцяло хипотетичен, а не изведен въз основа на установените по делото обстоятелства, касаещи начина на осъществяване на произшествието. Необсъдените от въззивната инстанция, изводите на техническата експертиза, че предпазните колани намаляват около 30% броя на загиналите, на тежко и леко ранените, и че при удар предпазните колани намаляват близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло, също са общи и не се основават на конкретните факти по делото относно механизма на ПТП. Вещото лице сочи, че предпазният колан е ефективен само, когато е плътно прилепнал към тялото, но не дава отговор на въпроса, дали ако коланът е поставен неправилно, това би довело в настоящия случай до смърт на пострадалия. Същевременно, въззивният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на заключението на съдебномедицинската експертиза, според което: с оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреждания на пострадалия, същият е бил без правилно поставен предпазен колан; травмите на ищеца са получени при удари на главата и крайниците във вътрешните части на автомобила по време на ПТП; с оглед механизма на ПТП, деформацията на автомобила и скоростта му преди и по време на удара в дървото, обезопасителният колан не би предпазил пострадалия от описаните травми, вкл. от черепно - мозъчната травма, довела до състояние, несъвместимо с живота. Видно от изложеното, въпреки че апелативният съд подробно е цитирал практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, той се е отклонил от дадените от ВКС разрешения, тъй като изводите му почиват на предположения, а не на конкретните факти, установени по делото. В случая, настоящият състав на ВКС намира, че от една страна, заключението на САТЕ не може да бъде кредитирано в частта относно последиците от непоставянето на предпазен колан, тъй като изводите му не се основават на установените по делото обстоятелства. От друга страна, доколкото вещото лице - медик е изградило изводите си на базата на конкретния механизъм на ПТП и получените вследствие на него травми, трябва да се приеме, че при скоростта, при която автомобилът се е блъснал в дървото, не е налице причинно - следствена връзка между констатираното от вещото лице неправилно поставяне на колана от пострадалия и настъпването на смъртта му, от което следва, че по описания начин пострадалият не е допринесъл за вредоностния резултат. Други доказателства не са ангажирани от ответника, чиято е тежестта на доказване, във връзка с възражението му за наличие на съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалото лице, поради непоставен от него обезопасителен колан, поради което това възражение се явява неоснователно. Решаващият състав е допуснал необоснованост на фактическите изводи за наличие на причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия и смъртта му, което е довело до неправилно прилагане на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. На второ място, въззивната инстанция неправилно е приела, че е налице основание по чл.51 ал.2 ЗЗД за намаление на размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, поради знание от страна на пострадалия, че автомобилът, в който се е качил, е управляван от неправоспособен водач. Изводът на апелативния съд е изцяло необоснован, тъй като не почива на установени по делото факти. Решаващият състав не сочи, въз основа на какви обстоятелства е направил заключението си. Не са представени доказателства, от които да се установява наличие на знание на пострадалото лице за липсата на правоспособност на водача на автомобила, поради което и това възражение на застрахователя за съпричиняване се явява недоказано, а от там - и неоснователно. Въз основа на представената по делото присъдата може да се констатира единствено, че към момента на ПТП водачът на МПС е бил непълнолетен – на 17 години и 5 месеца, но липсват твърдения и доказателства този факт да е бил известен на пострадалото лице. С оглед неправилното приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 60 000 лева до определения размер на обезщетението от 120 000 лева по всеки от субективно съединените искове. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.2 ГПК, следва да се постанови решение по същество, като на ищците се присъдят още по 60 000 лева - обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния син М. Федьов М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2016г, ведно със законната лихва за забава от 24.12.2016г. до окончателното плащане. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на още 9600 лева за трите инстанции, изчислена върху допълнително уважената част от исковете. На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците - адв. Н. Н. Д., адвокатско възнаграждение в размер общо на 19 908 лева с ДДС за трите инстанции. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 28 от 04.01.2019г. по в.гр.д. № 2521/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която, след частична отмяна на решение от 22.12.2017г. по гр.д.№ 4544/2017г. на Софийски градски съд в осъдителната му част и потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, са отхвърлени предявените от Н. В. Р. и Федьо М. Р., на основание чл.432, ал.1 КЗ, искове срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД за сумите над 60 000 лева до 120 000 лева за всеки ищец - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син М. Федьов М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2016г., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Н. В. Р. и Федьо М. Р., допълнително сумите от по 60 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син М. Федьов М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2016г., ведно със законна лихва за забава върху тези суми, считано от 24.12.2016г. до окончателното им плащане. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 19 908 лева с ДДС за трите инстанции. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 9600 лева. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Х. В. Х., като трето лице - помагач на страната на ответника, ЗД „БУЛ ИНС” АД. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.