О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №140

София, 06.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело № 452/2022год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на А. Б. М. за отмяна на влязло в сила определение № 245/25.01.2021 г. по в.ч.гр.д. № 3555/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 262060 от 09.10.2020г., постановено по гр. д. №12957/2009г. по описа на Софийски градски съд, недопуснато до касациионно обжалване с определение от 14.10.2021год. по ч. гр.дело №3884/2021год., ІІІ го на ВКС и с което са отхвърлени молбите на А. М. за връщане на суми за държавни такси за въззивно обжалване по гр.дело №3641/2007год. и гр.дело №12957/2009г. на СГС.
В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязло в сила определение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се излагат твърдения за нарушено право на участие в съдебното производство, което се състои в това, че процесуалният представител не е уведомил молителката за възможността да поиска да бъде освободена от заплащане на такси и разноски, респективно я е заблудил по отношение на дължимия размер и които смята, че са надвнесени и подлежат на връщане. Релевират се доводи за неправилно начислена държавна такса и в тази връзка неправилност на определението на съда, с което е отказано връщането й.
Върховният касационен съд, III гр. о. по допускането на молбата за отмяна, намира за установено следното:
С първоинстанционното определение на СГС от от 09.10.2020год., постановено по гр.дело №12957/2009год. са оставени без уважение молби на А. М. за връщане на надвнесени държавни такси за обжалване на първоинстанционни решения и преведени с банкови нареждания на 22.06.2009год. и на 20.05.2010год. За да се произнесе, съдът е съобразил цената на предявените искове и разпоредбите на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаещи таксата за обжалване пред въззивна инстанция. Преценката му е била, че таксите за въззивните жалби са били изчислени правилно и няма надвнесени от жалбоподателката суми. Първоинстанционният акт е потвърден с определение на въззивния съд, който е посочил, че А. М. е обжалвала с въззивни жалби решения по същество на правния спор, а не актове, обжалваеми с частна жалба, за която държавната такса е в размер на 15 лв. Следователно в този случай дължимата държавна такса се определя по реда на чл. 18, ал. 1 от цитираната по-горе тарифа, като за обжалване пред въззивна инстанция таксата е в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. При направените изчисления въззивният съд е стигнал до извода, че няма такси, подлежащи на връщане, поради което е потвърдил първоинстанционното определение. Актът на въззивната инстанция не е допуснат до касационно обжалване.
Отмяната по чл. 303 ГПК е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Тя е средство за защита срещу влезли в сила неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. По реда на цитираната разпоредба съгласно Постановление № 2/29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Отмяната е допустима и по отношение на определението, с което е потвърдено определението, с което се отказва връщането на надвнесена държавна такса, защото същото разрешава със сила на пресъдено нещо спора за размера на паричното задължение на страната.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По настоящото дело молителката формално се е позовала на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, според която отмяна може да се поиска, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Подобно основание обаче не се обосновава. Изложените доводи са свързани с твърдяно от молителката умишлено недобро водене на делото и въвеждането й в заблуждение от страна на процесуалния й представител за размера на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановено първоинстанционно решение.
В молбата за отмяна се посочва още, че спорният казус има значение за точното прилагане на закона, като се поставя правен въпрос. В настоящото извънинстанционно производство като такова по отмяна касационната инстанция не се произнася по правни въпроси – такива се поставят в редовните касационни производства (образувани по касационна жалба или частна касационна жалба). Другите разсъждения на молителката, свързани с това кой дължи държавна такса в размер на 4% върху материалния интерес, са ирелевантни за настоящото производство и също не обосновават никое от посочените в закона основания за отмяна.
При липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, подадената молба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№370404 от 17.12.2021год. на А. Б. М. за отмяна на влязло в сила определение № 245/25.01.2021 г. по в.ч.гр.д. № 3555/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 262060 от 09.10.2020г., постановено по гр. д. №12957/2009г. по описа на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: