Р Е Ш Е Н И Е № 241 С о ф и я, 08 май 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 а п р и л 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 591/2014 година. Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на защитник на осъдения М. Г. А. от Х. на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлото в законна сила решение № 37 от 07.03.2014 г., постановено по ВНОХД № 1035/2014 г. от окръжен съд-Стара Загора, което се атакува с доводи по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната му и връщане на делото „на прокурора или на съда”. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Осъденият М. А. и процесуалният му представител адв.В.А. от АК-Х. не вземат лично участие в производството пред ВКС, но с писмена молба молят искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда от 09.01.2014 г., постановена по НОХД № 255/2013 г. на районен съд-Гълъбово подсъдимият М. Г. А. от Х. е признат за виновен в това, че на 12.07.2013 г. в района на „Б.”-ЕАД-Гълъбово държал и продал акцизни стоки – 0,5 кг нарязан тютюн и 10 кутии цигари „ЛМ” без бандерол на обща стойност 61,50 лв, когато такъв се изисква по закон, в немаловажен случай и на основание чл.234, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години и глоба в полза на държавата в размер на 300 лева. На основание чл.234, ал.3 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, който след влизане в сила на присъдата е постановено да се унищожи. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 45 лв. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплакване за незаконосъобразност и за допуснати съществени процесуални нарушения с искане за отмяната й и оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото на прокурора или на съда. С решението си от 07.03.2014 г. Старозагорският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наложените на осъдения А. наказания лишаване от свобода на 8 месеца и глобата на 180 лв и я е потвърдил в останалата част. С искането от името на осъдения А. от 25.03.2014 г. въззивното решение и изменената с него присъда се атакуват наново заради незаконосъобразността им и допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната им и връщане на делото на прокурора или на съда за отстраняването на визираната материалноправна и процесуална незаконосъобразност. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу въззивно решение, неподлежащо и непроверено по касационен ред, поради което е допустимо, а разгледано по същество, за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: При протеклото по реда на глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие осъденият А. е признал изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства и се е съгласил за тях да не се събират доказателства, отказвайки се от разглеждане на делото по общия ред, но като е оспорил чрез защитника си те да дават основание за извод за осъществяване и на двете изпълнителни деяния по чл.234, ал.1 от НК „държи” и „продава”, настоявайки деянието му да се приеме за маловажен случай и поради несъставомерността му е претендирал за оправдаване по предявеното му обвинение. Именно заради отрицателния отговор на инстанционните съдилища по тези въпроси, с искането защитникът моли ВКС в рамките на правомощието си по чл.425, ал.1, т.2, пр.3-то от НПК да постанови в рамките на фактическите обстоятелства по влязлата в сила присъда невинността му. Отдавна в практиката на съдилищата, включително и в задължителната такава, и в правната наука са изяснени критериите при оценяване „маловажността” или „немаловажността” на даден случай (съобразно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК) било от значение за съставомерността на деянието като престъпление въобще или за облекчаване наказателната отговорност на дееца с възприемане на квалификация за по-леко наказуемо престъпление. В настоящия случай, в разрез и с част от цитираната съдебна практика (напр. с извлеченото от решение № 373/2011 г. по н.д.№ 1524/2011 г.-ІІІ н.о. на ВКС, но което е дало разрешение на коментирания въпрос в обратен от възприетия от съдилищата смисъл), въззивният съд е извършил превратна оценка на фактическите обстоятелства от значение за правилното приложение на закона. Основателно е оплакването, че съдът е възприел и анализирал факти, които не са ангажирани от обвинението и за които няма каквито и да е доказателства по делото – че деянието на осъдения „не е изолиран случай”, без да има изложени в обвинителния акт твърдения друг път да е установявано държане или продажба от него на акцизни стоки без бандерол и да е наказван по административен ред, при чисто съдебно минало; като мотиви за извършване на деянието „за облагодетелстването му”, без да е установено от къде и на каква стойност той се е сдобил с тютюневите изделия; че като ги бил поставил в сак, това „индикира намерение .. за реалното им укриване и за предназначението им – за продажба, при това на работното му място”, заради което е отрекъл маловажността на деянието. В тази насока, като особено съществено обстоятелство съдът е посочил осъществяване на престъплението в двете му изпълнителни деяния, без обаче да съобрази, че след като за 10-те кутии цигари марка „ЛМ” без бандерол предварително са му били дадени от св.С. 34 лева, то той не осъществява продажба, а е посредник при закупуването им и при проверката от МВР е само техен държател, а е такъв и на нарязания 0,5 кг тютюн, т.е. неправилно е приложил и материалния закон в правните си изводи относно обективните елементи на престъплението. ВКС намира, че фактическите обстоятелства не дават основание деянието на осъдения А. да бъде квалифицирано като „немаловажен случай”, поради което липсва елемент от обективния състав на престъплението по чл.234, ал.1 от НК. Тютюневите изделия са на ниска стойност, малко и като количество, дължимият се на държавата акциз е в незначителен размер, а деецът е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, няма данни за други предишни такива негови провинения, критичен е към извършеното, трудово е ангажиран и е извършил деянието в услуга на своя колежка, която също е следвало да отчете противоправността на придобиването на такива стоки. Именно за такива случаи, в чл.123, ал.1 и чл.126б, ал.1 и 2 от ЗАДС е предвидена административно-наказателна отговорност за дейците. След като деянието се явява несъставомерно, то въззивното решение и частично изменената и потвърдена присъда следва да бъдат отменени и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК осъденият А. бъде признат за невинен в това на 12.07.2013 г. в района на „Б.”-ЕАД-Гълъбово да е държал и продал акцизни стоки – тютюневи изделия без бандерол, когато такъв се изисква по закон, на обща стойност 61,50 лв, в немаловажен случай и оправдан по обвинението му за осъществено престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Разпореждането с акцизните стоки, като предмет на деянието, съгласно чл.124 от ЗАДС следва да стане от митническите органи, по установените с наредба на МФ правила, а въпросът за ангажиране на административно-наказателната отговорност на А. следва да се разреши от компетентния административно-наказващ орган съобразно и правилата за давността. Разноските по делото следва да останат за сметка на държавата в лицето на органите, които са ги направили. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 37 от 07.03.2014 г., постановено по ВНОХД № 1035/2014 г. от окръжен съд-Стара Загора и частично изменената и потвърдена с него присъда от 09.01.2014 г., постановена по НОХД № 255/2013 г. на районен съд-Гълъбово, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА осъдения М. Г. А. от Х., със снета по делото самоличност, за НЕВИНЕН в това на 12.07.2013 г. в района на „Б.”-ЕАД-Гълъбово да е държал и продал акцизни стоки – тютюневи изделия без бандерол, когато такъв се изисква по закон, на обща стойност 61,50 лв, в немаловажен случай и на основание чл.304 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.234, ал.1 от НК. Тютюневите изделия, иззети като веществени доказателства и представляващи предмет на деянието, ведно с копия от протокола за доброволното им предаване и от настоящето решение да бъдат предадени в разпореждане на съответните митнически органи за преценка дали са налице условията за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца по ЗАДС, съгласно чл.123 или чл.126б и чл.124, ал.1 и 2 от ЗАДС. Направените по делото разноски в размер на 45 лв на основание чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка на държавата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :