Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 10 февруари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2239 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по протест на Пернишка окръжна прокуратура срещу нова въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 26 от 18.09.13 г, по ВНОХД № 134/13, насочен срещу оправдаването на подсъдимите М. Р. В. и Х. П. М.. С въззивния акт е отменена присъда на Пернишки районен съд № 265 от 12.03.13 г, по НОХД № 835/12, в частта, с която подсъдимите М. Р. В. и Х. П. М. са признати за виновни и са осъдени по предявеното им обвинение, както и в частта, с която подсъдимият В. Ю. Г. е осъден да е действал в съучастие с тях, и подсъдимите В. и М. са признати за невиновни в това: на 13.01.2012 г в [населено място], в съучастие като съизвършители помежду си и с подсъдимия В. Ю. Г., да са направили опит да отнемат чужди движими вещи, на обща стойност 904, 19 лв, от владението на МОЛ при „....” Д., [населено място], В. В. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, а подсъдимият Г. е признат за невинен и е оправдан по обвинението по чл. 20, ал. 2 НК, касаещо съучастието с оправданите подсъдими, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите В. Ю. Г., М. Р. В. и Х. П. М. са признати за виновни в това, че на 13.01.2012 г в [населено място], в съучастие като съизвършители, са направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на МОЛ при „.....” Д., [населено място], В. В. Н., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, с оглед на което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, са осъдени”, както следва: подсъдимият Г., на „пробация”, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година, а подсъдимите В. и М., на „пробация”, включваща същите пробационни мерки, за срок от по 10 месеца. С протеста се релевира основание чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че събраните доказателства са тълкувани превратно, че не са взети предвид косвените доказателства, изводими от показанията на св. Б., св. А., св. М., че не отговорено на въпроса дали е възможно подсъдимият Г. сам да пренесе елементи от строителното скеле, че не е взето предвид обстоятелството, че в близост до местопроизшествието е бил паркиран микробус, ползван същия ден от подсъдимия М.. С протеста се иска да бъде отменена оправдателната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Подсъдимите или техни представители не участват в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е анализирал събраните доказателства, съобразно чл. 14 НПК, и е достигнал до верния извод, че по отношение на подсъдимите В. и М. не е изпълнено изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Косвените доказателства, които според прокурора, уличават оправданите подсъдими, не формират система, даваща възможност да се изведе единствено възможен правен извод. В обясненията си, подсъдимият Г. е заявил, че сам е извършил престъплението. Той не е посочил, че е действал заедно с останалите подсъдими, поради което липсва т. нар. „оговор”. В показанията си, св. Д. също не е уличил оправданите подсъдими. Той е заявил, че е бил заедно с В., Х. и М., като всички са вървели към дома на подсъдимия Г.. Св. Д. е посочил, че В. е влязъл в двора на училището, но не е видял / не знае / къде са отишли Х. и М.. Служителите на МВР - св. М., св. Б. и св. А., са възприели четири лица, които са се разбягали при тяхната поява. От показанията на полицейските служители може да се приеме, че освен подсъдимия Г., на местопроизшествието е имало още три неустановени лица. По въпроса кои са били тези лица и дали това са били подсъдимите В. и М. обаче липсват други обвинителни доказателства, което е пречка да се приеме, че именно оправданите подсъдими са участвали в престъплението / ако бъде направен положителен извод в тази насока, той би почивал на предположение, което е в разрез с чл. 303, ал. 1 НПК /. Въпросът дали е възможно само едно лице да пренесе елементите от скелето, решен в контекста на събраната доказателствена съвкупност, не спомага за осъждане на подсъдимите В. и М., имайки предвид наличието и на други лица на местопроизшествието, за идентифицирането на които липсва категоричност и несъмненост. Що се отнася до обстоятелството, че в близост до училището е бил паркиран микробус, ползван от подсъдимия М., този факт има характера на косвено доказателство, което обаче е единствено и не е включено в надлежна система от косвени доказателства, поради което се явява недостатъчно за осъждане на оправданите подсъдими / за същото обстоятелство подсъдимият М. е дал обяснения, че е ползвал превозното средство, но то е аварирало и принудително е било оставено на посоченото място /. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав в окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Пернишки окръжен съд № 26 от 18.09.13 г, по ВНОХД № 134/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: