6 Р Е Ш Е Н И Е № 79 Гр. София, 10 май 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора П. Маринова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 302/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на частния тъжител М. Г. Г. против въззивна присъда № 12/21. 01. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 415/2015 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. В жалбата са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Изразено е несъгласие със заключението на въззивната инстанция, че инкриминираните изрази нямат обидно съдържание. Твърди се, че при тълкуване на думите, от които са съставени тези изрази, може да бъде изведен смисъла им на плашило, т. е. човек, който плаши другите. Възразява се и срещу изводите на съда за несъставомерност на деянието по чл. 147 от НК, тъй като подсъдимият е разпространил неверни позорни обстоятелства, а именно, че тъжителката е заела длъжността „частен съдебен изпълнител” вследствие протежирането й от бизнесмени или корумпирани политици. Поддържа се искане въззивната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, като бъдат дадени задължителни указания по прилагането на закона. В съдебно заседание повереникът на частната тъжителка поддържа касационната жалба и пледира тя да бъде уважена по изложените в нея съображения. Подс. В. В. не изразява лично становище по законосъобразността на въззивната присъда и основателността на касационната жалба. Защитникът му счита, че окръжният съд законосъобразно е приел, че деяниято не осъществява състава на престъпление по чл. 148 вр. чл. 146 от НК, тъй като критерият дали инкриминираните изрази съставляват обида е обективен и обидният им характер не може да се извежда чрез предположения, асоциации или интерпретации. Сочи, че съдът е направил законосъобразни изводи и относно липсата на престъпление по чл. 148 вр. чл. 147 от НК, тъй като подсъдимият е изложил единствено собствените си съждения за поведението на частната тъжителка, но не и конкретни факти от обективната действителност. Пледира оправдателната присъда да бъде потвърдена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като въззивната инстанция е изложила убедителни и законосъобразни съображения за несъставомерност на двете деяния от обективна страна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 71/09. 09. 2015 год. Районният съд – гр. Велико Търново е признал подс. В. К. В. за виновен в това, че на 30. 06. 2014 год. в [населено място], в подадено писмено възражение по Изпълнително дело № 286/2014 год. по описа на ЧСИ М. Г. с район на действие – Окръжен съд – /населено място/, употребил унизителни за честта и достойнството на М.Г. изрази в качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата й, като я нарекъл „плашимирови”, „разгонилюдови” и „кръвопиец”, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил да заплати глоба в размер на 4 000 лева, както и на обществено прорицание, което да бъде изпълнено по местния радиовъзел на [населено място]. Със същата присъда подс. В. е признат за виновен и в това, че на 30. 06. 2014 год. в [населено място], в подадено писмено възражение по Изпълнително дело № 286/2014 год. разгласил позорни обстоятелства за М. Г. в качеството й на длъжностно лице по повод изпълнение на службата й, като я нарекъл „протеже на бизнесмени” и „корумпиран политик”, поради което и на основание чл. 148, ал. 2 пр.1 вр. ал. 1, т. 3, пр.1 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК и чл. 54 от НК го осъдил да заплати глоба в размер на 5 000 лева, както и на обществено прорицание, което да бъде изпълнено по местния радиовъзел на [населено място]. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено най-тежкото измежду наказанията, наложени с присъдата, а именно: глоба в размер на 5 000 лева, към което на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено наказанието обществено прорицание. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на тъжителката М. Г. 500 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, както и 1 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл. 148, ал. 2 пр.1 вр. ал. 1, т. 3, пр.1 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК заедно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането – 30. 06. 2014 год. до окончателното им изплащане. Гражданските искове са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по въззивна жалба на подсъдимия и с присъда № 12/21. 01. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 415/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр. Велико Търново е отменен в осъдителната му част, като подс. В. е признат за невинен и оправдан и по двете обвинения, а гражданските искове са отхвърлени. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е частично основателна. Несъстоятелни са доводите за неправилно приложение на материалния закон при оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 3, пр.1 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК. Безспорно положение в правната доктрина и в съдебната практика е, че за да е налице клевета, осъществена посредством разгласяване на позорно обстоятелство, не е достатъчно последното да е неистинско и да е укоримо от гледна точка на общоприетите морални разбирания, предизвиквайки еднозначна отрицателна оценка на обществото. Необходимо е твърденията да носят информация за точно определено обстоятелство или явление, т. е. съобщените от извършителя факти, отнасящи се до оклеветения, да са обективни и конкретни. Не може да се говори за разгласяване на позорно обстоятелство, когато вместо строго определени факти деецът използва общи епитети и оценки; когато излага свои съждения, мнения или умозаключения; когато прави лишени от конкретност предположения. Тези принципни положения са били съобразени от окръжния съд. Словосъчетанието, използвано от подс. В. във възражението, адресирано до тъжителката: „или сте протежета на бизнесмени с връзки или корумпиран политик” след изразеното от него възмущение от действията на частния съдебен изпълнител не притежава посочените характеристики. Както разгледан сам за себе си, така и в светлината на предхождащите го доводи за неправомерни действия на М. Г., този израз не представлява фактическо твърдение, защото не съдържа точна и ясна информация за конкретни обстоятелства от личния живот или професионалната дейност на тъжителката, а е резултат от собствени изводи, оценки и емоционални съждения на подсъдимия. Възраженията на повереника, че чрез инкриминираните думи В. изразявал твърдото си убеждение относно неправомерния начин, по който тъжителката е придобила правоспособност на частен съдебен изпълнител представляват свободна интерпретация на текста, написан от подсъдимия. Те са резултат от изолираното разглеждане на израза извън контекста на документа, в който отсъстват дори и най-общи твърдения за използване на корупционни практики от М. Г. и то тъкмо за да и бъдат възложени правомощия по изпълнението по реда на Закона за частните съдебни изпълнители. Именно естеството на тази форма на изпълнителното деяние, свързана с разгласяване на конкретен факт, изключва възможността преценката за съставомерност на деянието да се прави посредством интерпретации на инкриминираните изрази или предположения относно действителното им съдържание. Несподеляеми са и аргументите на повереника, касаещи думите „плашимирови” и „разгонилюдови”. Критерият, въз основа на който се извършва преценка дали употребените от дееца изрази и извършените от него действия са с обидно съдържание, е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя противоречи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било професионално езиково тълкуване или оценка. В отклонение от посоченото съставените от подсъдимия сложни думи не се употребяват нито в книжовния език, нито в ежедневието и, както правилно е отбелязала контролираната инстанция, това обстоятелство изисква сложен и задълбочен граматичен, етимологичен и семантичен анализ, след който евентуално би могло да се достигне до извод относно действително вложения в тях смисъл. Именно поради това не би могло еднозначно да се приеме, че те представляват обида по смисъла на чл. 146 от НК. Относно коментираните по-горе думи и изрази материалният закон е приложен правилно и не съществува необходимост съдът да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. В тази част, както и в частта, с която е отхвърлен гражданският иск за неимуществени вреди, причинени от деянието по чл. 148 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Различно е положението с обвинението за обида, нанесена посредством последния инкриминиран израз – „кръвопиец”. Единственото съображение на окръжния съд за оправдаване на подсъдимия по това обвинение е свързано с длъжностното качество на тъжителката и упражняваната от нея професия – частен съдебен изпълнител, с оглед на които тя следвало да търпи по-съществена намеса спрямо своята личност и да проявява по-голяма толерантност към тази намеса в сравнение с обикновените хора. В принципен план това е точно така, но дори и когато се касае за критика към дейността на държавни органи и на лица, изпълняващи публични функции, деянието може да осъществи състава на престъпление по чл. 146 от НК, ако използваните изразни средства надхвърлят необходимото за изразяване на негативното мнение за дейността на тези органи и лица, т. е. когато противоречат на добрия тон, излизат извън рамките на установените в обществото критерии за нормално човешко общуване и грубо засягат честта и унизяват достойнството на лицата, до които са адресирани. Именно тези принципни положения са останали извън вниманието на контролираната инстанция, която не е съобразила смисъла и значението на думата „кръвопиец”, която за разлика от коментираните по-горе словосъчетания не се нуждае от тълкуване и езиков анализ именно защото е част от писмения и говоримия български език. Не е извършена задълбочена преценка дали както сама по себе си, така и в контекста, в който я е употребил подсъдимият, тя има обидно и унизително съдържание, т. е. дали е от естество да засегне честта и достойнството на тъжителката. Всичко това е довело до неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. Ето защо единствено в частта относно думата „кръвопиец” въззивният съдебен акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. Доколкото присъдата е атакувана от тъжителката в нейната цялост, тя следва да бъде отменена и в частта, с която е отхвърлен гражданският иск за неимуществени вреди, причинени вследствие деянието по чл. 148 вр. чл. 146 от НК, тъй като неправилното приложение на наказателния закон е довело и до неправилно отхвърляне на исковата претенция. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 12/21. 01. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 415/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр. Велико Търново само в частта относно оправдаването на подс. В. В. по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, осъществено посредством израза „кръвопиец”, както и в частта, с която е отхвърлен гражданският иск за неимуществени вреди вследствие това деяние. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – гр. Велико Търново за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата и част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.