5 Р Е Ш Е Н И Е №451 гр. София, 2 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1253 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по саморъчна жалба на подсъдимия Р. А. С. и жалба на защитника му адв.С. Т. против въззивно решение № 245/14.07.2015 г., постановено по внохд № 532/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. В двете жалби, които са с идентично съдържание, се поддържа наличието на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Като нарушение на материалния закон е посочено, че въззивният съд, въпреки че е отчел, че първоинстанционният състав при индивидуализацията на наказанието не е взел предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното от С. на досъдебното производство съдействие за разкриване на обективната истина, е приел, че това не налага ревизия и смекчаване на наложените наказания. Отделно от това е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.56 от НК като при определяне на наказанията на подсъдимия съдът е взел предвид предходните му осъждания, които обуславят квалификацията на кражбата като извършена при условията на опасен рецидив. Визираните нарушения на материалния закон по-скоро касаят и са изцяло свързани с претендираното наличие на явна несправедливост на наложеното наказание, което е и основното възражение в жалбите. Настоява се да бъде изменено обжалваното решение, като се намали наложеното наказание за всяко едно от двете престъпления към минимума предвиден в закона, а от там и определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание подсъдимият Р. С. лично и чрез защитника си поддържат депозираните жалби и молят същите да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 69/26.02.2015 г., постановена от Софийски градски съд по нохд № 5458/2014 г. Р. А. С. е признат за виновен в извършването на престъпление: по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 и вр. чл.29 ал.1 б.„А” и б.„Б” от НК и по чл. 249 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК като при условията на чл.58а от НК за всяко едно от двете е осъден на по четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 590 лв. относно използването на платежния инструмент без съгласието на титуляра. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор и към което е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 590 лв.. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия, считано от 30.04.2014 г. и са му възложени в тежест направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 532/2015 г. по описа на Апелативен съд - София. С решението, постановено по същото дело и предмет на настоящата касационна проверка, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК при индивидуализация на наказанията за всяко едно от двете престъпления, за които подсъдимият е признат за виновен. Предходните съдилища законосъобразно са приели, че наказанията на С. подлежат на определяне по правилата на чл.58а от НК - следствие от приложението на диференцирана процедура по чл. 373 ал.2 от НПК. Правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл.58а ал.1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и последвалата редукцията на определените наказания лишаване от свобода с по една трета. В случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за приложението на чл.55 от НК и определяне на наказанията на подсъдимия под предвидения в специалната норма минимум, защото не се констатира наличието на многобройни или изключително/и смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират извършените деяния или дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, нито е налице преценката, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния казус. Тежестта на всяко едно деянията е съпоставена с изискванията на индивидуалната и генерална превенции, като напълно обосновано Софийският апелативен съд е приел, че целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, ще се постигнат именно с наказанията, които е наложил първоинстанционният съд. Несъстоятелни са и възраженията, че въззивният съд, в разрез с чл.56 от НК е приел като отегчаващи отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия, които са елемент от престъпния състав по чл.196 ал.1 т.2 от НПК. В случая предходните осъждания на С. са групирани в три кумулативни вериги, като всеки две от тях са напълно достатъчни, за да бъде изпълнено с изискуемото от закона съдържание наличието на квалификацията „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б. „А” и б. „Б” от НК, поради което липсва двойно отчитане на едно и също обстоятелство - за възникване на отговорността и за индивидуализация на наказанието. В този смисъл съдът правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.56 от НК е ценил само част от предходните осъждания на подсъдимия като отегчаващи отговорността обстоятелства, защото те са в повече от необходимото за определяне на квалификацията опасен рецидив. Относно престъплението по чл.249 ал.1 от НК законодателят не е предвидил по-тежко наказание, в случай че същото е извършено при условията на чл.29 ал.1 от НК, поради което законосъобразно предходните осъждания на С. са взети предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая касационният състав е на становище, че предходните осъждания на подсъдимия и изтърпяването на наложените му наказания лишаване от свобода не са постигнали целения поправителен и превъзпитателен ефект. Това не може да компенсира единственото смекчаващо отговорността обстоятелство – направеното от подсъдимия признание на вината на досъдебното производство, което не е останало извън вниманието на съда и неговата относителна тежест не е подценена. С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че липсва основание за последващо смекчаване на определените наказания лишаване от свобода за всяко едно от двете престъпления, а от там и на определеното общо най-тежко такова. Това би било проява на излишно и немотивирано снизхождение спрямо подсъдимия, каквото до момента в достатъчна степен е проявявано спрямо него, поради което жалбите са явяват неоснователни. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245/14.07.2015 г. постановено по внохд № 532/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: