О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 601 С. 28.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав: П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4967 по описа за 2015 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по подадена от Д. Б. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. частна жалба против въззивно определение № 8789 от 27.04.2015г. по в.ч.гр.д. № 1610 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 16.12.2014г. по гр.д.№ 2845/14г. на СРС за връщане на исковата му молба поради липса на правен интерес. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното : Настоящият касатор е предявил установителен иск срещу Ч. Електро България АД [населено място], че не дължи сумата от 883.35лв., за която е твърдял, че е заплатил на ответника под заплахата от спиране на електрозахранването на собствения му имот, находящ се в [населено място][жк]. Производството по образувано гр.д. №2845/2014г.на СРС е прекратено и исковата молба върната в съдебно заседание на 16.12.2014г., след като ищецът е потвърдил заплащането на процесната сума, с мотив за липса на правен интерес поради извършено плащане. Този акт е потвърден от въззивния съд, който освен на изявлението за плащане, се е позовал и на подписан между страните по делото С. протокол от 9.01.2014г., въз основа на който е приел, че ищецът в качеството си на потребител е признал задължението си към ответника в размер на 883.35лв. за периода 25.08.2013г.- 22.11.2013г. Съдът е преценил подписания протокол като извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД - двустранен договор, с който страните целят да избегнат един възможен спор или да го прекратят. Посочил е, че целта на спогодбата е да се изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. К. представя изложение, в което като основание за допустимост сочи нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпрос, който може да бъде обобщен като такъв за наличие на правен интерес от предявяване на иска в тази хипотеза, като интересът си обосновава с установената съдебна практика /вж. решения № 189 от 11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. и № 134 от 20.10.2011г. по т.д.№ 1119/2010г. на ІІ т.о./, съгласно която клаузите от Общите условия, регламентиращи правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките за предходен период са неравноправни по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и нищожни на основание чл.146 ал.1 от същия и чл.26 ал.1 ЗЗД, като нарушаващи принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Съгласно тях е недопустимо едностранно коригиране на сметките без да е доказано виновно поведение на потребителя, възпрепятстващо правилното отчитане. Твърдението на жалбоподателя е, че сумата от 883.35лв. е била начислена от доставчика на електрическа енергия след едностранно коригиране на сметката му, без да е доказано негово виновно поведение и че е подписал горепосочения С. протокол от 9.01.2014г. /съответно е платил сумата по него/ за да се предотврати спиране на електрозахранването. Предявява иска за да установи твърденията си, с което обоснована правния интерес. При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото въпросът за наличието на правен интерес е от значение за изхода на спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. Съгласно последната правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за ищеца е налице, когато с оглед засегнатите права от възникналия правен спор, той не разполага с друг установен ред за защита и може с решението, постановено по установителния иск, да постигне целения резултат, без да се налага да води друг иск за постигане на този резултат /определение № 269 от 30.04.2014г. по ч.т.д.№ 1192/2014г.на ІІ т.о. по чл.274 ал.3 ГПК/ Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, разгледана по същество, частната жалба е основателна. В исковата си молба ищецът като се е позовал на установената практика за нищожност на клаузите от Общите условия, позволяващи едностранно коригиране на сметките на потребителите без установяване на тяхно виновно поведение, е твърдял, че не дължи процесната сума, защото му е била начислена неправомерно. Заплащането на същата и подписването на споразумение под заплахата от спиране на електрозахранването при тези факти, сами по себе си, не обосновават липса на правен интерес от предявяване на иска. При доказване на твърденията си, че е заплатил недължима сума, установителният иск е способът, с който ищеца разполага за защита на своя интерес. Пред вид гореизложеното обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото върнато на районния съд с указания за произнасяне по същество. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Д. Б. Т. от [населено място][жк] [улица], съдебен адрес: [населено място] [улица] Търговски дом кантора 317, адвокат Г. против въззивно определение № 8789 от 27.04.2015г. по в.ч.гр.д. № 1610 по описа за 2015г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 8789 от 27.04.2015г. по в.ч.гр.д. № 1610 по описа за 2015г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 16.12.2014г. по гр.д.№ 2845/14г. на Софийски районен съд и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по същество. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. П. : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.