1 Р Е Ш Е Н И Е № 189 Гр.София, 13 септември 2011 година Върховният касационен съд на Република България,Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и единадесета година в състав, ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и в присъствието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 1121/2011 г ВКС е трета инстанция по делото по жалби пред него от частния обвинител и (участвал като граждански ищец) и от името на подсъдимия, подадени срещу решение на Великотърновския апелативен съд, изменящо присъда на Плевенския окръжен съд. Първоинстанционната присъда – 48 от 28 май 2010 г. по нохд 27/10, е за причинената на 11 февруари 2001 г. на Р. Д. Ц. средна телесна повреда от нараняване с нож в корема – престъпление по чл.129 НК (макар престъплението за което е обвинен М. И. П., да е опит за убийство по чл.116, ал.1, т. 10 НК – по хулигански подбуди), и съдът го е наказал на лишаване от свобода 2 г. при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, а предявеният от пострадалия граждански иск за неимуществени щети в размер на 25 000 лв.- отхвърлил. Присъдата е оправдателна за опита към убийство. Второинстанционното (въззивно) решение – 311 от 20 декември 2010 г. по внохд 310/10, е постановено също след обжалване, но само от името на подсъдимия П., завършило с условното (чл.66 НК) му осъждане с изпитателен срок от 5 г. И двата съдебни акта не са единствените в съответните инстанции – първата осъдителна присъда е по обвинението по чл.116 НК и с нея е наложено наказание 10 г.л.св., а първото въззивно решение е отменително – присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане, след което вече е постановена новата присъда по чл.129 НК). В качеството си на частен обвинител пострадалият Ц. е недоволен от промяната в отговорността на подсъдимия, която е извършил ВтАС; макар и да продължава да поддържа, че извършеното спрямо него е опит за убийство, не настоява изрично за промяна в правната квалификация на деянието, а само за налагането – и то направо във ВКС – на наложеното в първата инстанция наказание. От името на подсъдимия защитникът му е подал касационна жалба, в която има позоваване на всички основания по чл.348 НПК, както и доводи, които подателят й е отнесъл към всяко от отменителните основания; поискано е оправдаване или ново разглеждане на делото в апелативния съд. Жалбите са поддържани и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия в тази инстанция прокурор, те са неоснователни. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Утежняването на отговорността, за което настоява пострадалият, е отчасти невъзможно от процесуална гледна точка, след като той не е оспорил втората присъда на ПОС, издадена вече не за опит да бъде убит, а за причинената му от подсъдимия средна телесна повреда. Уточняването е необходимо, за да се види безпредметното сега оспорване на умисъла на П., което освен това не държи сметка и за ограничението в чл.18, ал.1 НК опитът към престъпление да е деяние само с пряк, а не с евентуален умисъл (по арг.от връзката на разпоредбата с чл.11, ал. 2 НК, която пък свързва „искането” на общественоопасните последици само с прекия умисъл ). От друга страна, утежняването на отговорността чрез отмяна на условното осъждане, макар и процесуално допустимо, е според ВКС неоснователно, и то не само защото жалбоподателят не сочи никакви доводи в тази насока извън поддържаното в противоречие с процесуалния закон, че спрямо него е извършен вдействителност опит за убийство. Изходът на делото в предходната инстанция е в крайна сметка правилен, въпреки недостатъците, от които е засегнато въззивното решение. От съществено значение преди всичко е, че решението потвърждава (освен тежестта на санкцията) първоинстанционната присъда, а не досадните разминавания с нея в приетото от ВтАС от рода на ограничаването на инкриминирания инцидент само до П. и Ц. или в погрешното посочване на имената им (последното е допуснато впрочем и в касационната жалба от името на подсъдимия, което на свой ред потвърждава, че на подобни грешки не бива да се отдава значение, каквото те нямат). Важно значение за оставянето в сила на обжалвания съдебен акт има по-нататък отсъствието всъщност на претендираното като нарушение на закона или като съществено нарушение на процесуални правила. И без друго двете касационни основания не са разграничени достатъчно ясно в жалбата (например осъждането за престъпление, което не е безспорно доказано, е в нарушение най-напред – и затова само – на процесуалния закон: вж.още в актуалното и сега Т.р. 51/1964 –ОСНК). Неоснователно обаче се твърди, че разглеждането на делото е приключило задочно без да е налице изискването това да не попречи на разкриването на обективната истина-вярно е, че поначало личното участие на обвиняемия е предпочитаният в закона вариант за протичане на делото, но позоваването само на принципното положение не е достатъчно. Още по-малко достатъчно е декларативното позоваване на принципни положения от категорията на основните начала в наказателния процес, уредени в „чл.13, чл.14, чл.16 и други от НПК”. В касационната жалба от името на подсъдимия най-широко място заемат възраженията срещу неприложения от съдилищата чл.12 НК (неизбежна отбрана). Независимо че и тук има неправилно отнасяне на част от доводите към материалноправните, отхвърлянето им се дължи на друго.Предложеният в жалбата анализ на доказателствата е далеч (макар и обяснимо) от обективния им прочит, затруднен в случая от промените в изявленията на разпитваните лица, последвали промените и в дълго продължилото дело. Тъкмо тези промени, от друга страна, заедно с изтеклото време от инцидента до сега, са причина ВКС да не споделя оптимизма на жалбоподателя от едно ново разглеждане на делото. Той е свързан, разбира се, с възможността за оправдателна присъда (която пък кара пострадалия на свой ред да бъде необективен), но подобен изход на делото би бил в пълно противоречие с действително установеното по него. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал. 1, т.1 НПК, ВКС – І н.о. Р Е Ш И : Оставя в сила въззивно решение № 311 от 30 декември 2010 г. по внохд 310/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: