Р Е Ш Е Н И Е № 353 С о ф и я, 27 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ю н и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1017/2013 година. С касационен протест и допълнение към него се атакува новата присъда от 11.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 19/2013 г. от окръжен съд-Монтана с доводи за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в същия съображения. Подсъдимият Т. М. П. от Л., лично и чрез защитника си адв.П.П. от АК-Монтана моли протеста на бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : По внесен в районен съд-Л. обвинителен акт срещу подс.Т. М. П. от Л. с обвинения по чл.316 вр.чл.308, ал.2 от НК и по чл.313, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК е било образувано НОХД № 888/2010 г. по описа на съда, по което, след трикратно изменение и „уточнение” на обвинението от прокурора, съдебното производство е било прекратено в съдебно заседание на 16.09.2011 г. на основание чл.288, ал.1, т.1 от НПК заради допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и делото е върнато на прокурора за ново разглеждане за прецизиране на обвинението. След внасяне на 24.11.2011 г. на нов обвинителен акт с единствената промяна относно характера на ползвания от подс.М. документ от „преправен официален” в „документ с невярно съдържание”, с оглед новото повдигнато и предявено обвинение по чл.316 вр.чл.308, ал.1 от НК, с присъда от 02.03.2012 г., постановена по новообразуваното НОХД № 766/2011 г. от районен съд-Л., подсъдимият Т. М. П. от Л. е признат за виновен за това, че на 09.03.2009 г. в Л., пред нотариус с рег.№ 577 по регистъра на националната камара с район на действие на районен съд-Л. съзнателно се е ползвал от документ с невярно съдържание, като за съставянето му не може да му се търси наказателна отговорност и на основание чл.316 вр.чл.308, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подс.П. е признат за виновен и в това, че на 10 и 12.03.2009 г. в Л., при условията на продължавано престъпление, в частни документи – 2 бр.декларации, давани по реда на чл.264, ал.1 от ДОПК е потвърдил неистина относно данъчни задължения на представляваната от него кооперация „Л.-94” в ликвидация, в качеството си на нейн ликвидатор и ги е представил пред нотариус рег.№ 577 по регистъра на националната камара с район на действие в района на районен съд-Л. като доказателство за удостоверените в тях обстоятелства и на основание чл.313, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.313, ал.1 от НК. По съвкупност на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание, най-тежкото измежду наложените за двете престъпления, а именно от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 911 лв. Присъдата е била обжалвана от подс.П. с оплаквания за нарушено право на защита поради отказа на съдията да се отведе от делото с довод за предубедеността му и поради преквалификацията на второто инкриминирано деяние в престъпление по чл.313, ал.3 вр.ал.1 от НК, довело до ограничаване на правото му на защита във връзка с ангажираните по това обвинение факти, включително и поради отказа да се приложи като доказателство по делото гражданско дело, имащо отношение към собствеността върху имота, предмет на документа с невярно съдържание, както и поради неправилното приложение на закона с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му и по двете обвинения. С решение от 19.06.2012 г. по ВНОХД № 74/2012 г. окръжен съд-Монтана е потвърдил изцяло обжалваната присъда. По искане на осъдения П. за възобновяване на делото на основание чл.420, ал.2 от НПК, ВКС – ІІ н.о. с решение № 522/18.01.2013 г. по н.д.№ 1781/2012 г. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане на окръжен съд-Монтана с указания за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената съвкупност и по правилното приложение на закона във връзка и с двете повдигнати на П. обвинения. При новото разглеждане по ВНОХД № 19/2013 г. въззивният окръжен съд-Монтана е постановил атакуваната пред настоящата инстанция нова присъда от 11.03.2013 г., с която е отменил „изцяло” първоинстанционната осъдителна присъда и като е признал подс.Т. П. за невинен и по двете предявени му обвинения, го е оправдал да е осъществил престъпния състав на чл.316 вр.чл.308, ал.1 от НК и по чл.313, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като е декларирал, че в „останалата част присъдата (първоинстанционната) не е обжалвана и е влязла в законна сила”. В протеста като основание за неправилността на новата въззивна присъда се заявява това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, с доводи за неправилна правна оценка на иначе вярно изяснената фактическа обстановка с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира, че протестът е подаден в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такъв, за допустим. Разгледан по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН и не само по изложените в него съображения : На първо място следва да се посочи наличието на съществено нарушение на процесуалните правила с характер на абсолютните по чл.348, ал.3, т.3 от НПК – атакуваната присъда е постановена от незаконен състав. Това е така, защото в състава на съда е участвала съдия А. Т., която обаче е била в състава на съда и докладчик по въззивно гр.д.№ 155/2009 г. по описа на окръжен съд-Монтана (виж решението от 18.11.2009 г. – л.194 от НОХД № 888/2010 г. на районен съд-Л.), по което предмет на правния спор е дали ЗК „Л.-94” в ликвидация, представлявана от подс.М., е собственик или не на ¼ от спорния етаж от административната сграда, отреден за възстановяване на правоимащите от бившето ТКЗС на [населено място], който имот е предмет на инкриминирания документ – протокола от 29.12.1997 г. за „предаването” му изцяло на тази кооперация и заради ползването му като такъв с невярно съдържание се претендира от прокурора ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Или, съдия Т. е участвала при изграждането на изводите по съществени за наказателната на последния отговорност обстоятелства в посоченото гражданско дело и не е имала основание (чл.29, ал.2 от НПК) да участва в състава на съда, разгледал и решил въззивното наказателно дело. Само на това основание атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Наред с това следва да се посочи, че въззивният състав не само не е изпълнил и отстранил недостатъците в предишния въззивен съдебен акт, констатирани от състава на ВКС по реда на глава 33 от НПК за възобновяване на наказателни дела, но и ги е задълбочил. Твърде схематично и лаконично, без каквито и да е правни съображения е заключил инкриминираният протокол да не е „удостоверителен”, а това изключвало и да бъде „с невярно съдържание”, както и че не е официален, а частен „писмен” документ (като че ли може да бъде устен – очевидно, бъркайки указанието в т.1 от цитираното ППлВСР № 3/82 г. – че документът е „писмено изявление на ...”). За субективната несъставомерност за съда е достатъчно, че подс.М. бил станал ликвидатор на кооперацията на 31.12.2007 г., т.е. „10 години след съставяне на злополучния протокол”, без да има доказателства по делото да е приел някакъв архив от предишния такъв, св.В., което изключвало прекия му умисъл. По делото има обилни доказателства кога и как е съставен протоколът от 29.12.1997 г., от кого и в какво им качество, с какво правно значение, от което следва да се изведе налице ли са изискванията на чл.93, т.5 от НК този документ да е официален. Оттам следва да се изходи и дали той е удостоверителен или диспозитивен. В тази насока следва да се анализира цялата нотариална преписка, изискана и приложена в копия още при първото разглеждане на делото по НОХД № 888/2010 г. на районен съд-Л. и защо пред нотариуса С. са използвани само разделителният протокол от 28.12.1997 г., но който третира разпределение на части от сградата между бившите ТКЗС в състава на АПК, в това число и бившето ТКЗС-Л. (в лицето на „тричленката” – св.Ц., Томов, Г., последните двама починали, а не и председателката на ЗК „Л.-94” тогава св.Б.), както и ползваният от подсъдимия протокол от 29.12.1997 г., за да се „докаже” собствеността на кооперацията върху целия етаж, а не върху част от него. Налице са и обилни гласни доказателства относно дейността на М. като председател на ЗК „Л.-94” след св.Б. (от края на 1999 г. и от която приел със закъснение архива на кооперацията) до избирането на св.В., когото впоследствие сменил като ликвидатор на обявената в ликвидация кооперация, които имат съществено значение за умисъла на дееца при ползването на инкриминирания документ. Твърде повърхностно е взето решението и относно второто обвинение по чл.313 от НК. В тази насока също има достатъчно доказателства по делото, както писмени (включително относно данъчната оценка на имота в конкретните две нотариални производства, в която следва да се отразят констатации за данъчни задължения), така и показанията на св.В. с какви задължения е предал кооперацията в ликвидация на подс.М. и дали го е уведомил за тях или не, както и за други съставени на кооперацията актове за нейни задължения към държавата и общината. И в тази насока е необходимо съдът да изпълни задълженията си по чл.305 и чл.339 от НПК (според вида на съдебния си акт), като направи обективен, всестранен и пълен анализ на наличните годни доказателства и доказателствени средства и изведе правно значимите факти, съобразно които приложи законосъобразно правото, както и да даде дължимия се отговор на всички доводи на страните, включително и на прокурора, а и на наведените в касационния му протест и допълнението към него. Посоченият дефицит на фактически и правни съображения препятства касационната проверка за законосъобразност на атакувания съдебен акт и налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за изпълнение на предишните и настоящи указания за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила и за правилното приложение на материалния закон. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.4 вр.ал.3, т.2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъдата от 11.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 19/2013 г. от окръжен съд-Монтана и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :