О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 159   гр. София, 14.03.2009 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 20  по описа за 2009г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „З. к. Български имоти” АД, гр. С. срещу определение № 319 от 19.09.2008г. по в. ч. т. дело № 345/2008г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С обжалваното определение е потвърдено определение № 1063/12.06.2008г. по т. дело № 463/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника „ к. Български имоти” АД, гр. С. за неподсъдност на делото на Варненски окръжен съд съобразно правилата за местната подсъдност, установени в чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния закон. Релевира доводи, че съдът не е съобразил, че единствен ответник е застрахователят, чиято отговорност е на договорно основание, а не на деликтно, и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 108, ал. 1, предл. 2 от ГПК, тъй като З. к. „Български имоти” АД, гр. С. няма регистриран клон по смисъла на ТЗ. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – въззивният съд е решил същественият процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /определение от 05.03.2008г. по ч. т. дело № 66/2008г. на ВКС, ГК, Второ гражданско отделение/. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и възражението за неподсъдност на делото пред Окръжен съд Варна да бъде уважено. Ответницата Добринка В. Д. от гр. В. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното определение е от категорията на определенията, които подлежат на факултативно касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, след преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. За да потвърди определението, Варненски апелативен съд е приел, че съобразно правилата на местната подсъдност по смисъла на чл. 108, ал. 1, изр. воро от ГПК, компетентен да разгледа спора е Варненски окръжен съд, тъй като спорът е възникнал от преки отношения с поделение на юридическо лице, поради което изборът на местната подсъдност е предоставен на ищеца. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. В случая същественият с оглед изхода на спора процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК е свързан с определяне на местно компетентния първоинстанционен съд. По отношение на този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпреки, че се касае за приложение на разпоредбите на ГПК, в сила от 01.03.2008г., следва да се приеме, че определението е постановено в нарушение на постоянната и непротиворечива съдебна практика, установена по въпросите за подсъдността и на която противоречи обжалваното определение. Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ГПК урежда местна подсъдност за предявяване на искове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, по тяхното местонахождение. Частният жалбоподател е със седалище в гр. С., видно от удостоверение изх. № 20080508135813/08.05.2008г. на Агенция по вписванията. По делото не са налице данни за вписан клон на частния жалбоподател в гр. В. по смисъла на чл. 17 от ТЗ, нито са представени доказателства, че в гр. В. има създадено поделение на застрахователя. Посочването в застрахователната полица „ЗК „Български имоти” – Варна и агенция 15. Варна”, както и отразяването в Интернет страница www.bulgarskiimoti.bg на клон в гр. В. не обосновават извод за наличието на клон или поделение и предявяване на иска в гр. В., тъй като от тях не се установява структурно обособено поделение. При това положение следва да се приложи общото правило за местна подсъдност на предявения против дружеството – ответник иск и същият да бъде разгледан от съда, в чийто район е неговото седалище съгласно чл. 105 от ГПК, а именно Софийски градски съд. Разпоредбата на чл. 115 от ГПК не намира приложение, тъй като заплащането на застрахователно обезщетение произтича от договорно правоотношение, независимо, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от това, за което отговаря деликвента. Въз основа на изложените съображения въззивното определение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови разглеждането на иска от Софийски градски съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 319 от 19.09.2008г. по в. ч. т. дело № 345/2008г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение и определение № 1063/12.06.2008г. по т. дело № 463/2008г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява: ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.