Р Е Ш Е Н И Е № 279 гр. София, 02.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 369/11г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. С определение № 726 от 05.07.2011г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 46 от 23.03.10г., постановено по в.гр.д.№ 4/10г. на Старозагорския окръжен съд, поправено с решение № 35 от 10.02.11г. по същото дело. Решението е допуснато до касационен контрол по жалба на Ж. Д. Ж. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво решаване на въпроса валиден ли е договор за доброволна делба на наследствени имоти, когато в него е участвало лице, което няма качеството на наследник и към момента на сключването му не притежава права върху тях, респ. придобива ли права това лице върху имота, който по силата на договора му е поставен в дял. За да даде отговор на поставения въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване вещни права върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с нотариален акт, а според чл.35, ал.1 ЗС доброволната делба на недвижими имоти трябва да бъде извършено писмено с нотариално заверени подписи. Участието на несобственик в делбата за разлика от неучастието на съсобственик не води до нейната нищожност – чл.75, ал.2 ЗН, но преценката за валидност на сключения договор за доброволна делба с участие на лице, което към този момент не притежава права в съсобствеността следва да се направи с оглед особената форма за действителност, изискуема при прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, тъй като облекчената форма по чл.35, ал.1 ЗС се отнася само за съсобственици, а неспазването на предписаната от закона форма за действителност на сделката води до нейната нищожност – чл.26, ал.2 ЗЗД. Следователно такова лице не може да придобие права върху недвижим имот, който по силата на договор за доброволна делба му е поставен в дял, поради неспазване на изискуемата се от закона форма за действителност на договора - чл.18 ЗЗД, респ. неговата нищожност съгласно чл.26, ал.2 ЗЗД. С оглед на казаното за правилна следва да се приеме обективираната в Р № 1281 от 12.07.95г. по гр.д.№ 1442/94г. на ВС, ІV г.о. практика. По жалбата на Ж. Д. Ж.. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 410 от 24.06.09г., постановено по гр.д.№ 767/08г. на Казанлъшкия районен съд, поправено с решение № 722 от 30.11.09г. по същото дело в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ж. Д. Ж. против И. Т. И. насрещен иск за обявяване по отношение на ответницата нищожността на договор за доброволна делба от 15.05.1992г. поради неспазване на нотариалната форма за валидност до размер на нейната ½ ид.част от процесния недвижим имот и за отмяна на констативен нот.акт № 49/92 г. в частта му , с която същата е призната за собственик на ½ ид.част от описания в акта имот, както и в частта, с която делбата на масивна двуетажна жилищна сграда, стая – преустроена в търговски обект, гараж и подобрения, построени в южната част на УПИ VІ-543 в кв.32 по плана на [населено място] е допусната с участието на И. Т. И. с квота 2/4 ид.части (останалите съделители са Т. Д. Ж. и Ж. Д. Ж. с квоти по ¼ ид.част). В частта му, с която искът за делба на ½ ид.част от дворното място е отхвърлен, първоинстанционното решение не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 165/70г. Ж. К. Г. е закупил дворно място от 320 кв.м., за което е бил отреден парцел ХІ-424 в кв.5а по плана на [населено място], идентичен с УПИ VІ-543 в кв.32 по сегашния план, ведно с построената в него плевня. С договор от 15.02.1992 г. за доброволна делба на наследствени имоти, останали в наследство от И. И. Г., починала през 1990г. и от Ж. К. Г., починал през 1991г., процесните сгради са поставени в дял на Д. Ж. К. и И. Т. И., ведно с ½ ид.част от дворното място, в което са построени, за което същите са се снабдили с констативен нот.акт № 49/92 г. (на другите им наследници са поставени дялове в натура без парични уравнения). С решение от 19.10.1998г. по гр.д.№ 262/98г. на Казанлъшкия районен съд е прекратен сключеният през 1966 г. брак между Д. К. и И. К., като съгласно одобреното от съда споразумение процесната жилищна сграда е останала в съсобственост на двамата. Д. К. е починал през 2006г. и е оставил за свои наследници по закон синовете си Ж. Ж. и Т. Ж.. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че сключеният на 15.05.92 г. договор за доброволна делба не е нищожен и И. К. /И./ е придобила правото на собственост върху ½ ид.част от процесните имоти по силата на този договор, независимо от обстоятелството, че тя не е наследник на И. Г. и Ж. Г. и към момента на неговото сключване не е притежавала права върху делбените имоти. Изложени са съображения, че участието в делбата на лице, което не е наследник не е основание за нищожност на делбата след като такава е била волята на страните, които са сключили договора и след като е спазена предвидената в чл.35, ал.1 ЗС форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите. Жалбата е основателна. С оглед казаното по-горе във връзка с отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е приел, че ищцата в първоинстанционното производство И. Т. И. е придобила права върху процесния имот, след като тя не е наследник на И. И. Г. и на Ж. К. Г. и по време на сключването на договора за доброволна делба на останалите в наследство от тях имоти същата не участвала в делбата като съсобственик. Към този момент тя е била съпруга на един от техните наследници и независимо че съсобствениците на имота са се съгласили да й прехвърлят права, това не е могло да се извърши по този начин и сделката не е могла да породи желаните последици. При това положение същата не е могла да придобие права върху имота по силата на договора за доброволна делба поради неговата нищожност в тази му част, а доколкото при делбата суми за уравнение дяловете на останалите съделители не са плащани, тя не е могла да придобие права върху имота и по силата на чл.19, ал.1 СК, нито по силата на одобреното от съда споразумение при развода й с Д. К., предвид казаното по-горе за формата на договорите за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти. От това следва, че процесният имот е бил притежание само на Д. Ж. К. и че понастоящем е собственост на двамата му синове Т. Ж. и Ж. Ж. при равни права съгласно чл.5, ал.1 ЗН. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на договора за доброволна делба по отношение на И. Т. И. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и на основание чл.537, ал.2 ГПК се отмени констативен нот.акт № 49/92г. в частта, с която тя е призната за собственик на процесните имоти, а делбата на същите следва де се допусне само между Т. Ж. и Ж. Ж. при квоти по ½ ид.част. Отхвърлянето от районния съд на иска за делба на ½ ид.част от дворното място по съображения за притежание на права върху него и от трето лице, за реалната му неподеляемост и че върху него са построени сгради, които са собственост на различни лица не е пречка делбата на процесните сгради да допусне ведно с припадащата им се ½ ид.част от дворното място, което в случая има характер на обща част. Искът за делба на имота по отношение на И. Т. И. следва да се отхвърли. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора сторените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 90 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И : О т м е н я въззивно решение № 46 от 23.03.10г., постановено по в.гр.д.№ 4/10г. на Старозагорския окръжен съд, поправено с решение № 35 от 10.02.11г. по същото дело и вместо него постановява: П р о г л а с я в а нищожността на договор за доброволна делба от 15.05.1992г. в частта, с която на И. Т. И. е поставена в дял ½ идеална част от парцел ХІ-424 в кв.5а по плана на [населено място] баня, ведно с масивна двуетажна жилищна сграда, стая, гараж и други подобрения в южната част на дворното място на основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД. О т м е н я констативен нот.акт № 49, том ІІ, дело № 1039/92 г. на нотариус при РС-Казанлък в частта му, с която И. Т. И. е призната за собственик на ½ идеална част от парцел ХІ-424 в кв.5а по плана на [населено място] баня, ведно с масивна двуетажна жилищна сграда, стая, гараж и други подобрения в южната част на дворното място. Д о п у с к а да се извърши съдебна делба между Т. Д. Ж. и Ж. Д. Ж. на масивна двуетажна жилищна сграда, стая – преустроена в търговски обект, гараж и подобрения, построени в южната част на УПИ VІ-543 в кв.32 по плана на [населено място], ведно с припадащата им се ½ ид.част от дворното място при квоти по ½ ид.част за всеки съделител. О т х в ъ р л я предявения от И. Т. И. иск за делба на посочените имоти като неоснователен. О с ъ ж д а И. Т. И. и Т. Д. Ж. да заплатят на Ж. Д. Ж. сумата 90 лв.(деветдесет лева) разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: