Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр.София, 25.03.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4838 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 09.04.2013г. по гр.д.№146/2013г. на ОС Кюстендил, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. С определение от 04.12.2013г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса императивно ли е изискването на чл.29а ЗМСМА при освобождаване от длъжност на служител от звено по чл.29а, ал.1 ЗМСМА да е направено предложение от Председателя на Общински народен съвет в хипотезата на чл.71, ал.1 КТ. Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъдат отхвърлени предявените искове. Ответникът Е. А. М. не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на Е. М., извършено със заповед №55/18.09.2012г., издадена от кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, възстановил я е на заеманата преди уволнението й длъжност – “главен експерт” “Подпомагане и осигуряване работата на общинския съвет /ПОРОС/” към Дирекция “Канцелария и управление на собствеността /КУС/”, [община]; и е осъдил Общината да й заплати сумата 3500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, а именно – за периода от 18.09.2012г. до 18.03.2013г. Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 16.07.2012г., сключен на основание чл.70, вр. чл.68, ал.1,т.3 КТ за длъжност главен експерт в “Подпомагане и осигуряване работата на общинския съвет /ПОРОС/” към Дирекция “Канцелария и управление на собствеността /КУС/”, до завръщане на титуляра А. В., но и със срок за изпитване шест месеца. Установено е също така, че като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено чл.71, ал.1 КТ. Съдът е изложил съображения за това, се съгласно разпоредбата на чл. 29а ЗМСМА, Общинският съвет няма самостоятелен щат, а неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация, като в структурата на общинската администрация се създава съответно звено, служителите, в което се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, поради което, за да се приеме, че уволнението на служител, заемащ такава длъжност е законосъобразно, наред с всички други предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение основание, следва да е налице още едно, а именно - предложение до кмета на общината на председателя на ОбС дадено на основание чл.29а, ал.2 ЗМСМА. Посочено е, че това изискване произтича от специфичните трудови функции, които тези служители изпълняват и които са свързани с подпомагането на дейността на общинския съвет както и с обстоятелството, че последният няма самостоятелен щат, а е звено, в структурата на общинската администрация. Прието е, че тази разпоредба, уреждаща процедурата по назначаването, респ. освобождаването на служителите в звеното, има императивен характер, тъй като е задължителна за всички лица, заемащи длъжност в него и нейното нарушение води до незаконосъобразност на извършеното уволнение. Касационното обжалване е допуснато по въпроса императивно ли е изискването на чл.29а ЗМСМА при освобождаване от длъжност на служител от звено по чл.29а, ал.1 ЗМСМА да е направено предложение от Председателя на Общински народен съвет в хипотезата на чл.71, ал.1 КТ. срочен трудов договор”, като предпоставка за прекратяване на договор със срок на изпитване , по който няма установена практика. Настоящият състав намира, че тъй като договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа и преценката на работодателя за годността на служителя да изпълнява възложената му работа не подлежи на съдебен контрол, то законът позволява до изтичане на срока за изпитване работодателя да разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори, тъй като видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ по категоричен начин предвижда, че до изтичане на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие, поради което изискването при освобождаване от длъжност на служител от звено по чл.29а, ал.1 ЗМСМА да е направено предложение от Председателя на Общински народен съвет, не може до доведе до дерогиране на това право на страна по трудовия договор, сключен със срок на изпитване. При така дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно. Изводът на съда, че прекратяване на трудов договор, сключен при условията на чл.70 КТ със служител от звено по чл.29а, ал.1 ЗМСМА, не може да е законно без да е направено предложение от Председателя на Общински народен съвет, не съответства на разпоредбите на КТ, уреждащи действието и прекратяването на договор със срок на изпитване. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза е уговорено, е окончателна и на нея се основава едностранното изявление на изпитващата страна да прекрати трудовия договор от този момент насетне. В случая в трудовия договор – т.8 от същия, изрично е предвидено, че изпитателният срок е в полза на работодателя - К. на [община] и именно той може да прекрати договора без предизвестие и неговата преценка в този случай не подлежи на одобрение от друг орган. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящият състав следва да постанови решение по съществото на спора. С оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. В рамките на уговорения срок за изпитване работодателят, в чиято полза е уговорен същия, е направила изявление за прекратяване на трудовия договор и то е породило своето действие. На основание чл.78, ал.8 ГПК ответницата по жалба следва да заплати на [община] сумата 450 лева възнаграждение за юристконсул с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и даденото тълкуване в т.16 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : отменя решение от 09.04.2013г. по гр.д.№146/2013г. на ОС Кюстендил, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: отхвърля предявените от Е. А. М. искове срещу [община] за признаване незаконност на уволнението й, извършено със заповед №55/18.09.2012г., издадена от кмета на [община] на основание чл.344, ал.1 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението й длъжност – “главен експерт” “Подпомагане и осигуряване работата на общинския съвет /ПОРОС/” към Дирекция “Канцелария и управление на собствеността /КУС/”, [община] на основание чл.344, ал.1,т.2 КТ и с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. с чл.225 КТ за осъждане на [община] да й заплати сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, а именно – за периода от 18.09.2012г. до 18.03.2013г. ОСЪЖДА Е. А. М. да заплати на [община] сумата 450 лева юристконсултско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: