Ключови фрази
Установителен иск * установяване право на собственост * придобивна давност * забрана за придобиване по давност * постройка * отмяна на констативен нотариален акт * форма за валидност


2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 773
С., 09.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател:Добрила В.
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева

При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 208/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 588 от 02.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 575 от 13.07.2008 г. по в. гр. д. № 543/08 г. на Б.ския окръжен съд.
В касационната жалба, подадена от С. С. В., В. С. В. и К. С. В., се сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като е нарушено правото на страната на защита по причина на неуважени искания за отлагане разглеждането на делото, за отвод на съдията-докладчик и за възобновяване на производството. В противоречие със заявеното от ищците искане за обезсилване, н. а. № 91/76 г. е отменен. Фактическите и правни изводи относно релевантните за спора факти и обстоятелства са неправилни, а материалният закон във връзка с придобивната давност и субектите, на които се възстановяват отчуждени по благоустройствените закони имоти, е приложен неправилно.
От оветниците по касация Л. К. П. счита, че жалбата е неоснователна, Е. С. В., М. Г. П. и М. В. П. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 3302 от 30.08.2004 г. по гр. д. № 832/98 г. на Б.ския районен съд и е признато за установено, че ответниците, сега касатори, не са собственици по давност, а В. и К. С. В. - и по наследство, на първия етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в парцел XIII-1326 от кв. 5 по плана на гр. Б. от 1976 г., сега имот пл. № 1513 от кв. 21, и е отменен н. а. № 91/76 г.
Въззивният съд приел, че първият етаж, предмет на отрицателния установителен иск за собственост, е завършен като обект най-рано в края на 1967 г. От тогава до издаването в 1976 г. на нотариалния акт, с който С. и М. В. са признати за собственици на етажа и на 10/364 ид. ч. от дворното място, не е изтекъл законоустановеният 10-годишен срок на придобивната давност. Съгласно чл. 29, т. 4 ЗСГ /отм./ не се допуска придобиване по давност на недвижими имоти и вещни права, ако давността се е използувала за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат придобиване от владелеца чрез други правни способи. Тази забрана е приложима в случая предвид липсата на данни по делото В. да са придобили собствеността въз основа на сключена сделка при спазването на съответната форма. От построяването на обекта до влизането в сила на ЗСГ през 1973 г. /отм./ не е изтекъл необходимият срок на придобивната давност и тъй като страните по делото не са измежду посочените в чл. 15 ЗСГ /отм./, забраната за периода от 1973 до 1990 г. не позволява в полза на ответниците да се проявят правните последици на упражняваното владение.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за приложението на чл. 29, т. 1 ЗСГ /отм./ по отношение на имот, който не би бил под режима на ЗРПВПВННИ /отм./, ако построеното върху него не е било малоценна постройка по смисъла на чл. 2 от Правилника за приложение на ЗРПВПВННИ /отм./, при положение, че давността е изтекла при действието на ЗСГ /отм./.
Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти от 1958 г. /ЗРПВПВННИ - отм./ въвежда някои ограничения за придобиването на недвижими имоти в посочените в чл. 9 от същия закон /първоначална редакция съгласно публикацията в Изв., бр. 90 от 1958 г./ места. Според чл. 1 /редакция съгласно публикацията в Изв., бр. 99 от 1963 г./ сделки за прехвърляне право на собственост, както и за учредяване или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни постройки места, се извършват чрез изпълнителния комитет на местния народен съвет, който определя приобретателя и цената в рамките на специалната тарифа. Съгласно чл. 2 от закона /първоначална редакция/ недвижими имоти и вещни права в същите населени места се придобиват само от жители на тези населени места, и то за задоволяване на техните и на семействата им жилищни, професионални, курортни и здравни нужди. Това не се отнася до недвижимите имоти в националните курорти, които се придобиват за задоволяване на курортни и здравни нужди.
С тези два текста законът е установил различен режим на ограничения за придобиването на недвижими имоти в зависимост от характера им. По-ограничителен е режимът за прехвърляне собственост или други вещни права върху незастроените или застроените с малоценни постройки имоти, за които е предвиден посоченият особен ред за извършване на прехвърлянето. Всички останали недвижими имоти могат да бъдат предмет на свободно договаряне между страните при условие, че приобретателят установи жилищните си или професионални или здравни нужди. Действието на ограничителния режим за придобиване на недвижими имоти е ограничено само до столицата, окръжните градове и някои други по-големи градове в страната, в които жилищното строителство е било по-голямо.
С чл. 1 от Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти /Обн., Изв., бр. 32 от 20.04.1962 г., отм./ действието на ЗРПВПВННИ /отм./ се разпростира за цялата страна по отношение на незастроените и застроените с малоценни постройки парцели и неурегулирани земи, но не и за застроените с пълноценни постройки парцели /в този смисъл ТР № 26 от 01.02.1966 г. по гр. д. № 149/66 г. на ОСГК на Върховния съд/.
По делото е установено е, че имотът - първи етаж от жилищна сграда и идеална част от дворно място, се намира в гр. Б., по отношение на който се е прилагала забраната на чл. 2 ЗРПВПВННИ /отм./ за придобиване от нежители на съответното населено място. Тъй като ответникът С. В. и съпругата му М. В. /починала на 11.01.1978 г. и оставила за наследници по закон ответниците по иска, сега касатори/, са били жители са гр. Б. от 23.11.1966 г. /вж. удостоверение № 63 от 11.04.2005 г. на Община гр. Б. на л. 33 по в. гр. д. № 1349/2004 г. на Б.ския окръжен съд/, то към момента, в който са закупили от С. и М. П. - първоначалните ищци, без спазване на законоустановената форма, стара жилищна сграда в гр. Б., за тях не е съществувала законова забрана от гледна точка на жителство за придобиване чрез сделка на правото на собственост. По делото са установени жилищната им нужда и това, че сградата, състояща се от две стаи и коридор, не е била съборена, а е инкорпорирана в новото строителство чрез пристрояване на още две стаи. При така установения вид и характер на вещта в първоначалното й състояние и предвид обстоятелството, че старата сграда е запазена и включена в обема на новото строителство при извършеното пристрояване и надстрояване за изграждане на четириетажна жилищна сграда, и при липса на данни старата сграда да е имала по-малка стойност от стойността на мястото, съдът намира, че спорният обект не попада в някоя от изрично изброените хипотези на чл. 2, т.т. 1 - 5 от Правилника за приложение на ЗРПВПВННИ /отм./ и не се характеризира като малоценна постройка по смисъла на закона.
С оглед различията в гласните доказателства относно годината на завършване на строежа, следва да се вземат предвид данните в акта за държавна собственост, които не са оборени от други данни по делото. Според тях първият етаж е завършен в 1968 г.
По делото е установено също, че спорният имот е бил отчужден през 1986 г. по реда на З. /отм./ за обществено мероприятие, което не е реализирано. Затова и с решение № 2799 от 21.01.1994 г. по адм. д. № 3285/93 г. на ВС, III-то г. о., отчуждаването е отменено за ¼ ид. ч. от имота, в какъвто обем са правата на подалия заявление по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, З. и ЗС В. С. В.. Установено е и това, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1517/1994 г. е допусната делба на имота при квоти ¼ ид. ч. за В. С. В. и ¾ ид. ч. за община гр. Б.. Липсват данни дали делбата е извършена.
Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти е отменен със Закона за собствеността на гражданите -Обн., ДВ, бр. 26 от 30.03.1973 г., в сила от същата дата /отм./.
Спорът по делото е: могли ли са лицата, установили владение в резултат на неформална сделка, да придобият собствеността на основание придобивна давност, която е изтекла при действието на ЗСГ - отменен, но в сила за периода 1973 - 1990 г. в част глави I и II.
Разпоредбата на чл. 29 ЗСГ /отм./ не допуска придобиване по давност на недвижими имоти и на вещни права по чл. 15 с. з. в четири хипотези. Съгласно чл. 29, т. 1 ЗСГ /отм./ първото ограничение е за имоти, за които се е прилагал Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /ЗРПВПВННИ/, ако давността не е изтекла до влизането му в сила. Тъй като спорният имот не е незастроен или застроен с малоценна постройка, то това ограничение е неприложимо в разглеждания случай. След като имотът е могъл да бъде предмет на свободно договаряне и с оглед данните по делото, че приобретателите са го закупили за задоволяване на жилищните си нужди, то и ограничението по чл. 29, т. 4 от ЗСГ /отм./ не е налице - когато придобивната давност се използва за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат придобиване на недвижимия имот или вещното право от владелеца чрез други правни способи. Не са налице и хипотезите по чл. 29, т.т. 2 и 3 ЗСГ /отм./ - владението да е придобито въз основа на предварителен договор, който не може да бъде обявен за окончателен ако няма достоверна дата до влизане в сила на ЗРПВПВННИ /отм./, съответно на ЗСГ /отм./, или да се касае за придобиване от нежители на населените места, за които се прилага чл. 30 ЗСГ /отм./.
С оглед така даденото разрешение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, а постановеното решение - порочно. Порокът му произтича от неправилното приложение на материалноправната норма, уреждаща хипотезата, пред която страните са изправени. С оглед на този резултат, не се налага произнасяне по останалите оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради нарушения на съдопроизводствени правила.
По отношение на спорния имот и на лицата, установили фактическо владение върху него, не е била налице законова пречка за придобиване на собствеността по давност, поради което констативният нотариален акт № 91/1976 г., с който С. и М. В. са признати за собственици на първия етаж от жилищната сграда, застроен на около 90 кв. м., мазе и 10/364 ид. ч. от дворното място, удостоверява действителното фактическо и правно положение между страните. Ищците въвеждат като релевантен момент този на нотариалното удостоверяване през 1976 г., целейки да отрекат права на ответниците при отчуждаването през 1986 г. /което и обосновава правния им интерес от иска/. Затова и настъпилите след този момент факти и обстоятелства не следва да се съобразяват, доколкото те не са от значение за спорното право. Обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е разяснено от фактическа и правна страна, следва да се реши по същество от Върховния касационен съд. Предявеният отрицателен установителен иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищците считат нотариалното удостоверяване от 1976 г. за нищожно- чл. 472 ГПК /отм./, тъй като в акта не са описани като приложение писмени доказателства, от които нотариусът се е убедил в изпълнението на особените изисквания на закона. Това изискване е относимо към нотариален акт за сделка, но не и към такъв по обстоятелствена проверка, поради което съставеният не е нищожен. Искането за отмяна на нотариалния акт е обосновано с твърдението, че към момента на съставянето му не е била изтекла законоустановената 10-годишна давност. Така заявено, искането намира правната си квалификация в нормата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. То следва да бъде отхвърлено, защото към релевантния момент правото на собственост върху описания в акта обект действително е принадлежало на посочените в него лица.
С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане за разноски, което касае само настоящата инстанция, на касаторите следва да се присъдят такива в размер на 103.05 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 575 от 13.07.2008 г. по в. гр. д. № 543/08 г. на Б.ския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. П., Е. С. В., Л. К. П. и М. В. П. и срещу С. С. В., В. С. В. и К. С. В. отрицателен установителен иск по отношение собствеността на първия етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в парцел XIII-1326 от кв. 5 по плана на гр. Б. от 1976 г., сега имот пл. № 1513 от кв. 21, както и искането за отмяна на н. а. № 91, том II, дело № 295 от 09.06.1976 г., с който С. С. В. и М. М. В. са признати за собственици по давност на 10/364 ид. ч. от парцел XIII-1326 от кв. 5 по плана на гр. Б., ведно с първия етаж от жилищната сграда, построена в имот пл. № 1326, застроен на около 90 кв. м., и мазе.
ОСЪЖДА М. Г. П., Е. С. В., Л. К. П. и М. В. П. да заплатят на С. С. В., В. С. В. и К. С. В. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 103.05 /сто и три лв. и 05 ст./ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: