Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр. София, 19 май 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 721 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. С. Д. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 20 от 27.02.14 г, по ВНОХД № 5/14, с което е изменена присъда на Плевенски окръжен съд № 52 от 28.11.13, по НОХД № 312/10, като деянието е преквалифицирано по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и деецът е оправдан по обвинението за „особено тежък случай”, наказанието по чл. 343 г НК е намалено на шест години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 2.09.2009 г, на път от републиканската пътна мрежа 1-3, км 91+200, [община], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на повече от едно лице: на Г. Ц. Н. и Д. В. Г., като деянието представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от осем години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, че наложеното наказание е явно несправедливо / то не е съобразено с всички обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия /. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като наложените наказания бъдат намалени, респективно, като бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Поверениците на частните обвинители считат, че жалбата е неоснователна. Частните обвинители считат, че жалбата е неоснователна. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С жалбата бланкетно е релевирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, без да са изложени съображения в негова подкрепа. Доколкото приетите за установени фактически положения сочат на съставомерност по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и такава е приетата по делото правна квалификация, следва, че материалният закон е приложен правилно. Що се отнася до основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС намира, че на този етап не би могъл да се произнесе по неговата основателност. Това е така, защото по делото липсват данни дали е налице съпричиняване на престъпния резултат от действията на починалия водач на автомобил „Опел Т.” Г. Н.. От фактическа страна е прието / същото фактическо положение е залегнало и в обвинителния акт /, че пострадалият Н. е управлявал със скорост от порядъка на 118 км/ч. За определяне обема на наказателната отговорност на подсъдимия е от съществено значение да се изясни дали управлението на автомобила „Опел Т.” с максимално разрешената за съответния пътен участък скорост би довело до друг развой на пътния инцидент / дали би настъпил сблъсък между автомобилите „Фолксваген Пасат” и „Опел Т.”, респективно, дали би се стигнало до отклоняване на „Опела” и навлизането му в насрещното движение, както и дали би настъпил удар на „Опела” с „И.” /. Изложените обстоятелства не са били установени, откъдето е останал неизяснен и въпросът налице ли е или липсва съпричиняване, което от своя страна е релевантно при преценката допуснато ли е нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Ето защо, настоящият състав счита, че се налага въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд, който да събере доказателства относно наличието или липсата на съпричиняване и да ги съобрази при формиране на изводите си по справедливостта на наказанието. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение на Великотърновски апелативен съд № 20 от 27.02.14 г, по ВНОХД № 5/14. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: