Р Е Ш Е Н И Е № 60118 Гр.София, 13.07.2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора Я.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 449/2021 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. М. С. С., подадена чрез защитника му адв. Е. Н., срещу въззивна присъда № 260002 от 02.02.2021г., постановена по ВНОХД № 52/2020г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, като същите се доразвиват в допълнение към нея. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се мотивират с твърдения за неизпълнени указания, дадени от касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, както и с доводи за липса на мотиви към съдебния акт. Отправят се упреци към осъществения доказателствен анализ от страна на въззивния съд, като се подчертава, че не са обсъдени противоречивите доказателства, игнорирани са оправдаващите и така се е стигнало до погрешни фактически изводи и постановяване на присъда при недоказаност на обвинението. Като нарушение на материалния закон се посочва неправилно определена правна квалификация на деянието – по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.128 НК при условие, че не са налице според защитата хулигански подбуди. Излагат се съображения относно несправедливостта на наказанието и същото се дефинира като завишено, както и досежно основателността и доказаността на уважения граждански иск. Прави се искане касационният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия С. - адв.Н., заявява, че поддържа жалбата с направените в нея оплаквания и искания. Акцентира на посочените съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъждайки възраженията за нарушения на материалния закон посочва, че е бил налице личен мотив в действията на извършителя и провокация от страна на пострадалия. Оспорват се и изводите на въззивния съд относно уважената гражданска претенция. Подсъдимият С. не се явява пред настоящата инстанция. Повереникът на частния обвинител - адв. И. Г. В., оспорва касационната жалба на подсъдимия. Не счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Подчертава, че съдебните инстанции, разгледали до момента делото по същество, са приели за установено авторството на деянието и вида на телесното увреждане. Различна трактовка е дадена единствено на поведението на подсъдимия, което от районния съд е възприето като продиктувано от лични мотиви, а от въззивния съд - от хулигански подбуди. Що се отнася до вида на телесната повреда, повереникът подчертава, че лечението в Германия е имало за цел единствено да съхрани очната ябълка на пострадалия като анатомичен орган, но не и да възстанови безвъзвратно загубеното зрение. Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становището, че жалбата е неоснователна. Не счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, нито че аналитичната дейност на контролирания съд по анализ на доказателствата е опорочена. Намира и гражданската претенция за справедливо определена. Смята, че решението на апелативния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимия, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 13/31.01.2019 г., постановена по НОХД № 1393/2017 г., по описа на Пазарджишкия районен съд, подсъдимият М. С. С. е признат за виновен в това, че на 17.11.2016г., в [населено място] е причинил тежка телесна повреда на Н. Г. П., изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, поради което и на основание чл. 128, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. По време на изпитателния срок съдът е постановил на основание чл.67, ал.3 НК пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично. С присъдата подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1 от НК. Осъден е да заплати в полза на гражданския ищец обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и 20 783 лв., обезщетение за имуществени вреди от същото деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главницата, като предявеният граждански иск за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лв. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото в полза на държавното и частно обвинение. В резултат на депозирана жалба от страна на подсъдимия, на частния обвинител и граждански ищец и протест на прокурора, е инициирана въззивна проверка на присъдата. С нова присъда от 25.06.2019 на Окръжен съд – Пазарджик, постановена по ВНОХД № 311/19г., присъдата на районния съд е била отменена и вместо нея е била постановена нова присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен относно причиняване на тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1, вр. чл. 128, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата присъда подсъдимият С. е бил осъден да заплати в полза на гражданския ищец сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието и сумата от 20 783лв., обезщетение за имуществени вреди от същото деяние, ведно със законната лихва от датата на деянието до пълното изплащане на главницата, като предявеният граждански иск за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лв. С въззивната присъда в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото в полза на държавното и частно обвинение и съответните държавни такси върху уважените граждански искове. При осъществена касационна проверка на въззивната присъда, инициирана по жалба на подсъдимия, атакуваният съдебен акт е бил отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция, с присъда № 260002/ 02.02.2020г. по ВНОХД № 52/2020г., присъдата на първия съд е отменена в наказателната си част и подсъдимият отново е признат за виновен в причиняване на тежка телесна повреда на Н.П., изразяваща се в постоянна слепота с лявото око, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1, вр. чл. 128, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим. Изменена е присъдата и в гражданскоправната част, като подсъдимият С. е бил осъден да заплати в полза на гражданския ищец сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието. С въззивната присъда в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото в полза на държавното и частно обвинение и съответните държавни такси върху уважените граждански искове. Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за основателна. Настоящото производство е второ по ред пред касационния съд. Възраженията на защитата, направени в жалбата и поддържани в съдебно заседание пред настоящия състав, за неизпълнени указания на касационната инстанция при предходното разглеждане на делото, имат своето основание. Същите са били относими към законосъобразността на направения доказателствен анализ, неговата изчерпателност, логичност, обективност и всестранност съобразно изискванията на чл.14 НПК. И при второто разглеждане на делото пропуските, касаещи приетите от окръжния съд правно значими факти, не са отстранени. Отново в мотивите към атакуваната присъда въззивният съд е декларирал единомислие с доводите на първата инстанция относно приетата фактическа обстановка (стр.7 от мотивите). Редом с това е изложил различни факти, оценени впоследствие като причини за деянието, респективно мотиви на подсъдимия за нападения на пострадалия. В тази насока възраженията на защитата на основателни, доколкото липсва самостоятелен анализ на доказателствата, осъществен при второто разглеждане на делото, а са преповторени в по-голямата си част дословно изводите на първия състав на окръжния съд. Следва да се отбележи, че районният съд е приел установена връзка между отделните моменти при протичане на инцидента - започнал с конфликта при паркирането на автомобилите, продължил с размяна на реплики между пострадалия и подсъдимия и желанието на пострадалия подсъдимият поне да се извини за действията си, с които се е създало напрежение, намерило своята кулминация с нанасянето на удар от подсъдимия в областта на окото на пострадалия и причиняването на тежката телесна повреда. На фона на тези споделени факти окръжният съд и при второто разглеждане на делото приема, че финалното поведение на подсъдимия е внезапно, непредвидено, непровокирано поради своята отделеност и несвързаност в предхождащите го събития. Не са преодолени противоречията в осъществената аналитична дейност на въззивния съд, най-ярко илюстрирани с обстоятелството, че в мотивите към въззивната присъда не се отрича, че е имало размяна на реплики между двамата мъже, че това е станало пред фитнес залата, където е имало приятели на подсъдимия, а същевременно (стр. 13 от мотивите) се извежда аргументът, че въпреки отправената забележка към подсъдимия, последният е нанесъл ударът на пострадалия само и единствено, за да демонстрира физическото си превъзходство пред приятелите от фитнеса, без да е бил предизвикан с нищо от пострадалия. Провокирането, като поведение, обекивирано с действие, би могло да има различни прояви – реплики, жестове и др., които да мотивират едно лице към определено поведение, без да е задължително да е демонстрирано в грубо или обидно отношение, което да е с противоправен характер. Значение в подобни случаи има фактът, по какъв начин това е рефлектирало в съзнанието на дееца и е мотивирало постъпките му. Именно поради изложеното както вината, така и мотивът за извършване на престъплението са фактически въпроси и подлежат на доказване в наказателния процес по линия на фактическите констатации и тяхното установяване. Като част от субективната страна на конкретно деяние те имат отношение към определени външни фактически прояви. В този смисъл остава неясна волята на въззивния съд, поради какво се изключва връзка между размяната на реплики между двамата мъже по повод паркирането на автомобилите и нанасянето на удара, причинил телесното увреждане на пострадалия. Така въззивната инстанция е лишила от мотиви своя акт, с което е направила невъзможно обективирането на волята й. Разделяйки случилото се пред фитнес залата на две части (първа -конфликт по повод паркиране последвало от забележка на пострадалия и реплики на подсъдимия, и втора - нападение на подсъдимия над пострадалия), въззивният съд приема друга фактическа обстановка, без да посочи съображения, въз основа на които стига до този извод. Явно в старанието си да дефинира ясно хулиганските подбуди в поведението на подсъдимия, въззивният съд се е опитал да се дистанцира от всякакви предходни отношения между двамата мъже, дори когато темпорално те са възникнали непосредствено преди увреждането на пострадалия. Тук преценката на съда е следвало да се направи не на базата единствено на тяхното констатиране, а на оценката, която следва да се даде на техния характер и смисъл. Безспорно, приемайки фактите, че двамата мъже не са се познавали, не са имали никакви предходни влошени отношения и срещата им пред фитнес залата е съвсем случайна, въззивният съд е следвало да аргументира тезата си, доколко отправените реплики от пострадалия към подсъдимия са в търсене на самоцелен конфликт или с тях пострадалият е направил забележка по повод поведение на подсъдимия, с което последният е създал опасна ситуация на пътя при паркиране. Отбелязаното в мотивите към въззивната присъда приключване на конфликта за пострадалия, преди да му се нанесе удара (стр.4), следва да се прецени не само съобразно неговите лични възприятия, но и през призмата на субективното отношение на подсъдимия - доколко за него е сложен край на ситуацията. Не на последно място трябва да се подчертае, че установяването на определена конфликтна ситуация между непознати лицa, последвана от физическа агресия, не би могло винаги да изключи хулиганските подбуди за нанасяне на телесно увреждане. Преценката на съда за това следва да се направи на базата на спецификата на развилите се събития, за да се изведат правно обосновани доводи за липса или наличие на хулигански подбуди, очертани в съзнанието на дееца, като съзнаване на общественоопасния характер на деянието, не само като засягащо телесната неприкосновеност на личността, но и обществения ред. Констатираните и от настоящата инстанция пропуски в законосъобразната преценка на доказателствата и оценката им съобразно изискванията на процесуалните правила, визирани в чл.13 и чл.107 НПК водят до невъзможност да се осъществи правилна преценка на атакувания съдебен акт в рамките на касационните правомощия досежно основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК, както и да се даде отговор на направените доводи срещу изводите, свързани с авторството на деянието и вида на причинената телесна повреда. Касационната инстанция в случая може да упражни правомощия единствено по повод юридическата правилност при формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция, не и да коригира фактически положения. Допуснатите съществени процесуални нарушения, определени като касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, имат за последица отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при които да се осъществи всестранен и обективен анализ на правно значимите факти. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 260002 от 02.02.2021г., постановена по ВНОХД № 52/2020г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.