5 Р Е Ш Е Н И Е № 32 гр. С., 28.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 170 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Г. С. от[населено място], приподписана от адв. И. Ж., против въззивното решение № 223 от 11 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 304 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., с което е потвърдено решение № 357 от 17 август 2009 г. постановено по гр.д. № 685 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. Касационният контрол е допуснат с определение № 907 от 16 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос може ли съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител. По поставения въпрос касаторът сочи, че решението на въззивния съд е сторено в противоречие с редица други решения на съдилищата. Ответницата Д. С. С. със съдебен адрес в[населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. П., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква, че бащата чрез действията си дискриминира децата си, като ограничава и нарушава правото на дъщерите си свободно да се движат в страната и чужбина. С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че децата се отглеждат от бабата по майчина линия в Габрово, като пътуванията им само през ваканциите няма да ощетят личните контакти с бащата, но всъщност е потвърдено първоинстанционното решение, с което на децата на страните по спора е дадено разрешение да пътуват извън пределите на страната, без да е необходимо за целта съгласие на бащата. По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с постановяването на решение № 446 по гр.д. № 4549 за 2008 г. на ІІІ ГО. Касационният съд в процедурата по чл. 290 ГПК приема, че съдът не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител поради различните рискове, които могат да заплашат детето в определени държави и региони. Разрешението по поставения въпрос е обосновано със законовото правило за местоживеенето на детето – чл. 127 СК, респективно чл. 71 СК (отм.), което следва да бъде решавано от двамата родители, а детето, макар да има право на свободно придвижване, включително да пътува зад граница, докато не навърши пълнолетие не може да упражнява това право нито само, нито със съгласието или съдействието на единия от родителите. Настоящия състав на ВКС възприема напълно посоченото разрешение. При нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави, защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само не единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебно решение за осигуряване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на поставения материалноправен въпрос е сторено при неправилно тълкуване на закона. По касационните оплаквания: Съдът е сезиран с искане по реда на чл. 72 във връзка с чл. 71 СК (отм.). В исковата молба ответницата в касационното производство сочи, че има желание през лятната ваканция децата да са при нея, защото тя работи и живее в И., но ответникът не е съгласен да бъдат издадени паспорти на децата и да пътуват извън пределите на Б.; издаването на паспорти на децата се налага и с оглед организирани екскурзии в чужбина. Искането е да се издадат паспорти и разрешение за пътуване на двете деца в И. и през летните месеци и в други страни по организирани от училището екскурзии. С решението си въззивният съд приел, че искът е с правно основание по чл. 72 СК (отм.); поради недаването на съгласие от страна на бащата за това децата да посещават майката през ваканциите, е налице спор между родителите; от изготвените два социални доклада – от Габрово и от И., е явно, че издаването на паспорти и пътуването на децата в И. ще е в техен интерес, а майката има необходимите условия и средства да ги приеме; децата се отглеждат от бабата по майчина линия в Габрово, като пътуванията им само през ваканциите няма да ощетят личните контакти с бащата. В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и е необосновано, защото не са обсъдени всички доказателства по делото; в диспозитива си съдът всъщност е дал право на децата да пътуват неограничено като период във времето извън пределите на страната, като постановеното е вповече от поисканото; не съществува право на иск по чл. 72 СК (отм.), а следва да се постанови акт на спорна администрация, който замества липсващото съгласие; майката не е представила доказателство за доходите си; решението накърнява правата на касатора на режим на лични контакти с децата. Доводите в жалбата се поддържат и в писмени бележки. Лично в съдебно заседание и чрез писмени бележки ответницата Д. С. поддържа доводите си за неоснователността на жалбата. Изтъква се, че според последното законодателство на ЕС дори лицата, които имат сериозни финансови задължения и са длъжници с големи суми по изпълнителни дела не могат да бъдат ограничавани да напускат страната. С отказа си да даде съгласие на децата да напускат страната касаторът ограничава правата им и нарушава чл. 6 от КЗПЧОС. Касационната жалба е частично основателна. По делото е установено, че упражняването на родителските права спрямо децата Г., родена на 12 март 1993 г. и Е., родена на 16 юли 2000 г., е възложено на ищцата, определени са лични контакти между касатора и децата, а при отсъствие на майката грижите по отглеждане на децата се осъществяват от нейната майка. Към датата на подаването на исковата молба майката е пребивавала в И.. Г. е ученичка в единадесети клас, а Е. – в четвърти. От представения пред първата инстанция социален доклад е видно, че между децата и двамата родители има изградена връзка, като по-силна е тя с майката; в интерес на децата е да им бъде издадено разрешение за издаване на паспорт и пътуване извън страната. В представеното резюме на социален доклад от Международната социално служба – И. се сочи, че лицето, съжителстващо с майката и неговата майка, която пребивава при тях, подкрепят желанието на ищцата децата да отидат в И.; къщата, в която живеят, има много добри условия и семейството има финансова стабилност; социалните работници не са открили никакви индикатори за рискове и считат, че момичетата ще се обгрижват добре. От представения пред ВКС социален доклад става явно, че между страните по спора липсва сътрудничество и комуникация, създадено е напрежение; в интерес на децата е да им бъде дадено разрешение за издаване на международен паспорт и пътуване в чужбина. Децата познават съжителя на майка си и неговите деца. Не може да се сподели твърдението на касатора, че атакуваното решение е недопустимо, защото не съществува право на иск по чл. 72 СК (отм.). Несъмнено е, че иск по чл. 72 СК (отм.) няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняване на родителските права съдът постановява акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители. Обстоятелството, че съдът неправилно е посочил, че е предявен иск по чл. 72 СК (отм.) не опорочава съдебния акт и не променя характера на съдебния процес, след като на основание чл. 72 СК (отм.) съдът е разгледал спора между страните и е постановил акт, заместващ липсващото съгласие на родителите на децата. Неоснователно се твърди, че решението е недопустимо като постановено в повече от поисканото. Исковата молба е подадена от упълномощен адвокат въз основа на пълномощно от ищцата – адвокатът е упълномощен да заведе дело по чл. 72 СК (отм.) за вземане на разрешение за пътуване в чужбина на децата на страните, придружени от майката на ищцата или от трети лица, за да й бъдат гости в И. за ваканциите. Искането е на децата да бъдат издадени паспорти, както и разрешение за пътуване в И. през летните месеци и в други страни по организирани от училището екскурзии. В хода на съдебното производство ищцата е оттеглила пълномощията на адв. И. Б. и упълномощила друг адвокат. Прави се изменение на искането – децата да получат разрешение да пътуват извън страната по всяко време и без придружител. Извършената по този начин конкретизация на искането не представлява предявяване на ново искане, а именно такова за промяна в местоживеенето на децата по смисъла на чл. 71, ал. 2 СК (отм.), поради което не може да се приеме, че решението е недопустимо. Касационният съд приема, че искането за издаване на паспорти на децата, както и за даване на разрешение да пътуват при майка си в чужбина по времето на училищните ваканции, както и на организирани екскурзии в чужбина, е основателно. Според постигнатото между родителите споразумение по реда на чл. 99, ал. 3 СК (отм.), родителските права върху двете деца са възложени на майката, като родителите са се съгласили при отсъствие на майката грижите по отглеждането на децата да се осъществяват от бабата по майчина линия. Касационният съд приема данните от социалния доклад на Международната социална служба – И. за достатъчни, за да се счете, че майката и лицето, съжителстващо с нея, имат необходимата финансова стабилност и жилищни условия, за да осигурят на децата нормално съществуване в И. за времето на установените в Б. училищни ваканции. Допълнително следва да се подчертае изричното посочване в този социален доклад на липсата на индикатори за рискове спрямо децата на страните по спора. Съдът намира, че на децата следва да бъде разрешено да пътуват освен при майка си в И., също и на организирани екскурзии от училището, но само в рамките на Европейския съюз и държавите на Балканския полуостров, без К. и Албания. Въпросът за промяна на местоживеенето на децата в друга държава по местопребиваването на майката не е бил поставян между страните. При положение, че на децата се разреши неограничено по време пътуване в чужбина всъщност може да се счете, че съдът е променил местоживеенето на децата, без да е сезиран с подобно искане. Ето защо атакуваното решение е неправилно в частта му, с която е потвърдено въззивното решение за даване разрешение на децата Г. и Е. да пътуват неограничено във време и предели пътуване извън пределите на Б.. Касаторът оспорва искането с твърдението, че отсъствието на децата ще наруши установения режим на лични контакти. При пребиваване на майката в чужбина обаче децата на практика са лишени от лични контакти и с родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права. Поради пребиваването на родителите в две различни страни и необходимостта децата да поддържат лични контакти с всеки един от тях и при установено местоживеене в Б., е явно, че се налага промяна в приетия режим на лични контакти, но подобна промяна не е предмет на настоящия процес. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 223 от 11 ноември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 304 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт за задгранично пътуване на децата Г. Е. С., ЕГН [ЕГН] и Е. Е. С., ЕГН [ЕГН], без да е необходимо за това съгласието на бащата Е. Г. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], бул. “Могильов”, № 80, ет. 3. РАЗРЕШАВА на децата Г. Е. С., ЕГН [ЕГН] и Е. Е. С., ЕГН [ЕГН], да пътуват извън пределите на Р. Б. за времето на установените в Р. Б. училищни ваканции, за да посещават майка си Д. С. С., ЕГН [ЕГН] в К. И., както и за организирани от училището екскурзии в рамките на Европейския съюз и държавите на Балканския полуостров, без К. и Албания, без да е необходимо за това съгласието на бащата Е. Г. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], бул. “Могильов”, № 80, ет. 3. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: