1 Р Е Ш Е Н И Е № 409 София, 24 октомври 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2043/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения В. В. за възобновяване на нохд № 1203/09г. по описа на РС-Перник. В искането се изтъква касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Т., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в подкрепа на релевираните касационни основания. Осъденият В. поддържа изложеното от защитата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е частично основателно. С присъда № 416 от 16.06.2010г., постановена по нохд №1203/09г., Районен съд-Перник е признал подсъдимия В. Г. В. за виновен в това, че на 20.06.2009г. в [населено място], управлявал МПС-л.а.БМВ с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 % на хиляда, а именно 3,42% на хиляда , установено по надлежен ред, след като е осъден с влезли в сила присъди за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месец, което да изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим и наказание глоба в размер на 250лева. На основание чл.343г от НК, подсъдимият В. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от две години и десет месеца. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение наложеното по нохд № 1742/08г. по описа на РС-Перник наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да се изтърпи в затвор при строг режим. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение наложеното по нохд № 791/08г. по описа на РС-Перник наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С горепосочената присъда, подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски. С въззивно решение № 101 от 22.12.2010г., постановено по внохд № 209/10г., ОС-Перник е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Основното оплакване в искането на осъдения е за явна несправедливост на наложените му наказания. Настоящата инстанция намира, че решаващите съдилища вярно са индивидуализирали отегчаващите обстоятелства, както и липсата на смекчаващи такива, което е довело до правилно определяне на кумулативно предвидените за престъплението по чл.343б, ал.2 от НК наказания, техният размер и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Значимите за определянето на наказанието обстоятелства са били преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Констатираните от съдилищата две предходни осъждания за престъпления по чл.343б от НК и едно производство отново за престъпление по чл.343б от НК, но с приложението на чл.78а от НК, обуславят наличието на една престъпна упоритост от страна на подсъдимия, на която не може убедително да се противопоставят твърденията му за тежкото семейно и материално положение.Индивидуализираните наказания, които по размер са към максимума на предвиденото в закона отговарят на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и са съответни за постигане целите на генералната и специална превенции. Извън възраженията за явна несправедливост на наказанията, защитата прави оплакване и за нарушения на материалния закон, като аргументацията имплицитно съдържа и доводи , касаещи допуснати процесуални нарушения. Възразява се във връзка с приложението на чл.68 от НК и липсата на пълно кумулиране на наказанията по всички присъди. Настоящата инстанция намира тези оплаквания за основателни. Това, което се установява е, че първоинстанционният съд от една страна е констатирал наличието на основанията на чл.25, вр. чл.23 от НК за групиране на наказанията, наложени по нохд № 791/08г. по описа на ПРС и нохд № 1742/08г. по описа на ПРС, но независимо от това е приел, че не следва да го извърши, тъй като не е съдът, постановил последната влязла в сила присъда. От друга страна, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.68 от НК по отношение и на двете присъди, като е привел в изпълнение наложените наказанието, чието изтърпяване е било отложено. Неправилно е разбирането на съда, че следва да се изчака влизането в сила на присъдата, за да има произнасяне по въпросите на съвкупността, тъй като в случая съдът не се произнася в производство по чл.306 от НПК, а е задължен при постановяване на присъдата си на основание чл.301, ал.1, т. 3 от НПК да реши въпросите на общото наказание по чл.23-25 от НК и чл.27 от НК, както и на основание чл.301, ал.1, т.8 от НПК тези, свързани с основанията на чл.68 от НК. Кумулацията на наказанията следва да бъде реализирана по отношение на всички присъди, за които съдът има данни. В настоящият случай е игнорирано едно от осъжданията, а именно по нохд № И-2996/09г. по описа на РС-София. Също така, съдът не се е съобразил с трайната практика на ВКС - ПП № 4/65г., ТР № 3/09г. на ОСНК, че при извършено престъпление в изпитателния срок на няколко предходни осъждания, постановени за престъпления, които помежду си са в съотношение на съвкупност, съдът, постановяващ последната присъда в изпълнение на задължението си по чл.301, ал.1, т.8 от НПК е длъжен да извърши групиране на наказанията по тези осъждания, за да е в състояние да посочи какво наказание привежда в изпълнение. Следва да се отбележи, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, се налага общо наказание за съвкупността по онези присъди, по които са налице условията за това и то в най-благоприятното съчетание за подсъдимия, като се има предвид размера на наложеното общо наказание и наказанието, което следва да се изтърпи отделно. При гореизложеното, касационната инстанция намира, че следва да възобнови наказателното производство, като измени въззивното решение, с което е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда и го отмени в частта досежно приложението на чл.68 от НК, и върне делото за ново разглеждане в посочената част на първата инстанция, по реда на чл.306 от НПК. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по настоящото дело. ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 101/10г., постановено по внохд № 209/10г. по описа на ОС-Перник, като го отменява в частта, с която е потвърдена присъда, по нохд № 1203/09г. на РС-Перник, относно произнасянето по чл.68 от НК. ОТМЕНЯ първоинстанционната присъда в частта , с която на основание чл.68 от НК, е постановено привеждането в изпълнение на наказанията, наложени по нохд № 1742/08г. по описа на ПРС и по нохд № 791/08г. по описа на ПРС. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане на РС-Перник от стадия на съдебното заседание, в производство по чл.306 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: