Р Е Ш Е Н И Е № 216 София, 15.10.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2925 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. М. срещу решение №485 от 14.01.2013г. по гр.д.№873/12г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че съдът е постановил решението в нарушение на материалния закон. Счита, че първият и вторият етаж от процесната жилищна сграда са се включили в съпружеската имуществена общност на родителите му М. и Б. М., тъй като строежът е извършен по време на техния брак. Без значение е обстоятелството, че правото на строеж е било отстъпено безвъзмездно само на майка му от нейния баща. Съдът неправилно е приел, че първият етаж е бил собственост само на М. М.; че Б. М. не е бил страна по договора за дарение на етажа, извършен с нот.акт №169/1975г. и че искът за намаляване на това дарение на основание чл.30, ал.1 ЗН е неоснователен. Ответникът в производството С. Б. М. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като липсва дарение, а ако все пак се приеме, че такова дарение е налице, с него не е накърнена запазената част на ищеца от наследството на неговия баща. С определение №286 от 28.05.2013г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса има ли характер на съпружеска имуществена общност сграда, построена по време на брака между две лица, въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж в полза на единия от съпрузите. По поставения въпрос обжалваното решение противоречи на решение №259 от 21.10.11г. по гр.д.№96/11г. на ВКС, ІІ ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК. В него е прието, че когато на единия от съпрузите безвъзмездно е отстъпено право на строеж, това право е негова лична собственост по смисъла на чл.20, ал.1 СК 1985г. /отм./, а съпружеска имуществена общност е сградата, която е построена при реализиране на това право от двамата съпрузи. В същия смисъл са и решение №1197/10.12008г. по гр.д.№3506/2007г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №932/31.10.2008г. по гр.д.№4144/07г. на ВКС, І ГО. В тях изрично е прието, че ако по време на брака съпрузите са построили сграда върху чужд имот на основание право на строеж, отстъпено в полза на единия от тях чрез дарение или срещу личен имот, построената по време на брака сграда ще придобие статут на съпружеска имуществена общност, дори съпругът – титуляр на правото на строеж да не е прехвърлил идеална част от него на другия съпруг. От този принцип се е ръководил ВКС и при постановяване на решение №181 от 07.07.11г. по гр.д.№1159/10г., ІІ ГО, посочено от жалбоподателя в касационната му жалба, в което е прието по спор между същите страни, че двамата родители М. и Б. М. са дарили на сина си С. М. първия етаж от същата сграда. Тази практика следва да се приложи и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба. За да отхвърли предявения иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт №169/75г., въззивният съд е приел, че с този нотариален акт наследодателят Б. М. не е извършвал дарение, тъй като не е бил собственик на спорния първи етаж от жилищна сграда в [населено място], парцел V-112, кв.85. Собственик на етажа е била само съпругата му М. М., която е притежавала безвъзмездно отстъпеното от баща и право на строеж. Затова само тя е извършила дарение на процесния първи етаж от тази сграда в полза на ответника С. Б. М.. Съпругът и Б. М. е участвал в тази сделка във връзка с изискването на чл.13, ал.5 СК 1968г., според което разпореждането със семейно жилище, индивидуална собственост на единия съпруг, става със съгласието на другия съпруг. Обжалваното решение противоречи на материалния закон и на задължителната практика на ВКС по прилагането му. Дарението от 1975г. е извършено при действието на СК 1968г. /отм./, затова спрямо него се прилага разпоредбата на чл.13 от този кодекс. С това дарение съпругата М. М. се е разпоредила с първия етаж от процесната сграда в полза на сина си С. М. и при съгласието на съпруга си Б. М.. В нотариалното производство тя се е легитимирала като собственик с нот.акт №163, т.І, н.д.№167/66г., съгласно който нейният баща С. Х. И. и е подарил безвъзмездно правото на строеж за този първи етаж. Тъй като строителството на етажа е извършено след 1966г., по време на брака между суперфициарния собственик М. М. и съпруга и Б. М., построеното се включва в тяхната съпружеска имуществена общност, съобразно приетото по-горе в настоящото решение. С дарението по нот. акт №169/1975г. двамата съпрузи са се разпоредили с общия имот при условията на чл.13, ал.3 СК 1968г. /отм./, съгласно който съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи, или единият от тях – със съгласието на другия. В настоящия случай е използвана втората форма на разпореждане с вещ – съпружеска имуществена общност. Съгласието, изразено от Б. М., не е съгласие по чл.13, ал.5 СК 1968г. /отм./ за разпореждане със семейно жилище, собственост на другия съпруг, а съгласие по чл.13, ал.3 – за разпореждане с обща собственост на двамата съпрузи. Затова с нотариален акт №169/1975г. Б. М. се явява дарител на собствената си ½ ид.част от първия жилищен етаж на процесната сграда, който е бил съпружеска имуществена общност. Налице е дарение, а дали то накърнява запазената част на ищеца е въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл, затова делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав след отмяна на обжалваното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №485 от 14.01.2013г. по гр.д.№873/12г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: