Р Е Ш Е Н И Е № 259 Гр.София, 15.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, петчленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора К.Иванов Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 633/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.354, ал.2,т.2 НПК. С решение №187/07.10.16 г.,постановено от 2 н.о.на ВКС на РБ по К.Н.Д. 648/16 г., е изменена присъда №8/25.03.16 г.,постановена по В.Н.Д.3312/15 г.по описа на АС-Варна /ВнАС/, като извършеното от С. А. Ш. деяние е преквалифицирано по чл.343 А,ал.1,б.Г вр.чл.343,ал.3,б.Б НК и е намалено наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца. В останалата част присъдата е оставена в сила. С решение по реда на чл.414,ал.1 НПК, постановено на 01.02.17 г., е допуснато тълкуване на цитирания съдебен акт на ВКС, като в частта относно изпитателния срок по чл.66,ал.1 НК същият е постановено да се счита с продължителност от четири години и осем месеца. На 06.04.17 г.е постъпило искане от Главния прокурор на РБ, с което на основание чл.419,ал.1 вр.чл.420,ал.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 вр.чл. 424, ал.1 и чл.425,ал.1,т.1 НПК се иска възобновяване на К.Н.Д.648/16 г.по описа на 2 н.о.на ВКС, отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Изложени са аргументи за допуснати нарушения на процесуалните правила и нарушен материален закон с преквалифициране на процесното деяние, което пък от своя страна изисква нова индивидуализация на наложените наказания. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с изтъкнатите в него основания. Осъденият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник настоява за неоснователност на искането за възобновяване. Поставя въпроса и за неговата допустимост, доколкото съставът на ВКС,чийто акт се иска да бъде отменен след възобновяване на производството, е възприел фактическите и правни съображения на ВнАС, срещу присъдата на който не е постъпил протест. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, петчленен състав, като взе предвид искането за възобновяване с отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящото производство, намира за установено следното: Преди да се произнесе по съществото на процедурата, в която процесното дело е образувано за разглеждане, върховната съдебна инстанция следва да се проследи пътя на същото, постановените по него множество актове и съответно допустимостта или не на сезиращия процесуален документ. С присъда, постановена на 15.07.13 г.от ОС-Варна /ВОС/ по Н.Д.651/13 г., подсъдимият С. А. Ж. /С. А. Ш./ е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.343 А,ал.1,б.Г вр.чл.343, ал.3,б.Б, пр.1 вр.чл.342,ал.1,т.3 НК и вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от три години. Той е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.3,б.Б,пр.1 вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК,както и да е нарушен ЗДП в конкретни негови текстове-чл.6,т.1 вр.чл.12, ал.5,чл.51,ал.1 и 3. На основание чл.343 Г подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Осъден е да заплати на конституираната гражданска ищца Е. Е. Х. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 100 000 лв. Тази присъда е обжалвана от частната обвинителка и гражданска ищца Е. Х. чрез нейния повереник, въз основа на което е образувано В.Н.Д. 248/13 г.по описа на ВнАС. С решение № 157/14.11.13 г.тя е потвърдена в наказателно-осъдителната част и е изменена в гражданско-осъдителната,като присъденото обезщетение за неимуществени вреди е увеличено на 70 000 лв. По жалби на частната обвинителка и гражданска ищца чрез нейния повереник и на подсъдимия чрез неговия защитник е образувано К.Н.Д.332/14 г.по описа на 1 н.о.на ВКС на РБ. С решение № 232/23.07.14 г. съдебният акт на въззивния съд е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВнАС от стадия на съдебното заседание-дадени са указания по приложение на материалния и процесуалния закон. Въз основа на това е образувано В.Н.Д.227/14 г.по описа на ВнАС. С решение № 157/14.11.14 г. е изменена присъдата от 15.07.13 г.по описа на ВОС, постановена по Н.Д.651/13 г., и подсъдимият е осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.3,б.Б,пр.1 НК и вр.чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с петгодишен изпитателен срок. На основание чл.343 Г НК той е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Осъден е да заплати на конституираната гражданска ищца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Решението е обжалвано от частната обвинителка и гражданска ищца чрез нейния повереник и от подсъдимия чрез неговия защитник. В тази връзка е образувано К.Н.Д.541/15 г.по описа на 3 н.о.на ВКС. С решение № 281/16.09.15 г. цитираният съдебен акт на ВнАС е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Изрично е уточнено,че той е негоден за разглеждане по същество, тъй като е следвало да се постанови присъда, а не решение. В тази връзка е образувано В.Н.Д.331/15 г.по описа на ВнАС. С присъда № 8/ 25.03.16 г.по същото подсъдимият е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.343,ал.3,б.Б,пр.1 НК и вр.чл.58А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години. Времетраенето на наказанието лишаване от право да управлява МПС е било отмерено на три години. Присъдата на ВОС е изменена в гражданско-осъдителната част,като присъденото на Е. Х. обезщетение за неимуществени вреди е увеличено от 50 000 на 60 000 лв. В останалата част тя е потвърдена. По жалба на частната обвинителка и гражданска ищца чрез нейния повереник-относно наказанието и присъдения размер на обезщетението, както и по жалба на подсъдимия чрез неговия защитник, е образувано К.Н.Д.648/16 г., чието възобновяване се иска от Главния прокурор. В решението по същото-№187/ 07.10.16 г., за чиято отмяна се настоява- е отразено,че въззивната инстанция,наред с фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, признати в рамките на процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК, е приела факт,неотразен в обвинителния инструмент и непризнат от дееца-че към момента на предприетите от него опити за реанимиране,пострадалата Ж. вече е била мъртва. Затова е приложена материалноправна квалификация,отговаряща на съответните фактически положения и се е стигнало до преквалифициране на деянието. Защото „признаването на фактите....не е равнозначно на признаване на правото.” В искането на Главния прокурор за възобновяване на касационното наказателно производство са отразени процесуални и материалноправни неблагополучия по цитираното последно съдебно решение на ВКС на РБ, които, огледани в съдържателен план, несъмнено водят до извод за претенция за утежняване положението на осъденото лице- най-малко се претендира прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. И тъй като искането е депозирано на 06.04.17 г.,т.е. в шестмесечния, предвиден в нормата на чл.421,ал.1 НПК, срок от влизане на присъдата в сила-деня на постановяване на последното съдебно решение на ВКС-07.10.16 г., то се явява допустимо. Производството по възобновяване е извънредно и неговите правила не са обвързани с обстоятелството дали съответната страна е изчерпила своите права на атакуване по съответен инстанционен ред или въобще не се е ползвала от тях. Ето защо не може да бъде споделено виждането на защитника на осъдения, че прокурорският документ е недопустим за разглеждане на основание,че е липсвал протест при последното редовно касационно разглеждане на делото в частта по приемане на фактите. Казаното току-що е релевантен аргумент за второто обстоятелство, по което ВКС намира за нужно да вземе отношение относно допустимост на искането. Несъмнено се касае за претендирано присъствие на предпоставките на чл.422,ал.1, т.5 вр.чл.354,ал.2,т.2 НПК. Както бе посочено, касационната инстанция директно е приложила закон за по-леко наказуемо престъпление,което дава възможност да се прави съответно искане, при ангажиране на основания по чл.348,ал.1 НПК. По същество погледнато, искането за възобновяване е неоснователно. Без съмнение на първо място в тази част на изложението трябва да се уточни, че първостепенното разглеждане на производството е протекло по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК- подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Казаното предпоставя произнасяне само в рамките на признатата фактология, поради което при заключение, че изложените от прокурора фактически положения не се подкрепят от събрания доказателствен материал, следва да се изведе невъзможност за прилагане на коментираната диференцирана процедура. Тази преценка е очертана в правомощията на решаващата първа инстанция. Спецификата на изложеното предполага задълбочена дейност от изготвящия обвинителния инструмент прокурор при преценка на доказателствата, в каквато връзка и изписване на дължимата въз основа на тях фактология, която е възможно да бъде призната от дееца. Прецизността при изпълнение на служебните задължения в този случай е особено необходима, тъй като в границите на приетата процедура на съкратено съдебно следствие изписаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти не могат да търпят корекция по начин, че да се стига до тяхна различна съществена интерпретация. В сферата на пълнота на процесуалното изследване, трябва да се отбележи, че подсъдимият от своя страна трябва да е наясно относно признаването на фактическите положения, което не му позволява в хода на съдебното разглеждане на делото да се обляга на събраните на досъдебното производство доказателства и да опровергава фактите. И това е така, защото той ги е признал такива,каквито те са, поради което ползва привилегия при определяне на наказанието. При прилагане на третираната процедура сам се лишава от правото да разисква различна от вменената фактология и да изисква преценка на доказателствени материали, несъбрани по съответен ред пред решаващия съдебен орган. Изразените общи постановки важат не само за дееца, но и за държавното и частно обвинение, както и за съда. При приложение на процедурата по чл.371,т.2 и сл. НПК всеки от решаващите съдилища е длъжен да се произнася в нейните рамки, в съответствие с предвидения регламент. Същото се отнася и за страните по делото, при очертаване на техните възражения. Изложеното, пренесено на плоскостта на процесния казус, установява, че по отношение на С. Ш. е приложена обсъжданата диференцирана процедура. Това влече и съответните последици. Съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, след като деецът изпаднал за кратко в безсъзнателно състояние след настъпилото ПТП, „видял,че съпругата и дъщеря му са пострадали и не са контактни. Той изнесъл пострадалата Р. Ж. през вратата на автомобила и започнал да прави опити за реанимация чрез изкуствено дишане. Пострадалата Р. Ж. не дошла в съзнание. Тя починала до пристигане на първия медицински екип. Пострадалата С. Ж. починала при транспортирането й с екип на ЦСМП за МБАЛ „Св.Анна”-гр.Варна.” Тези факти са признати от осъдения и трябва да бъдат тълкувани по посочения начин. След като е изписано,че Р. Ж. не е дошла в съзнание, то това означава, че докато Ш. й е правел изкуствено дишане, тя е била жива. Не е допустимо никакво позоваване на отделни доказателствени материали, събрани на досъдебното производство, но неизслушани пред съда поради прилагане правилата на процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК, както е сторено от Главния прокурор в искането за възобновяване на наказателното производство. В защита на позицията си последният прави доказателствен анализ на материали, ненабавени пред решаващия съд по съответния процесуален ред. На практика се цели приемане на различен факт от изложените в обстоятелствената част на обвинителния инструмент- че към момента на оказване на помощта, Р. Ж. вече е била мъртва. Ако действително държавният обвинител е имал предвид това при изготвяне на обвинителния акт, то да го беше посочил по надлежен начин сред приетата от самия него фактология, а не да се иска преоценка на приложен на досъдебното производство доказателствен материал в тази връзка. Точно поради обсъжданата причина настоящият съдебен състав обърна внимание на необходимостта от внимателен прочит на събраните доказателства и възприеманите въз основа на тях фактически положения по престъпната деятелност, които прокурорът отразява в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед изложеното, не може да се сподели оплакването на Главния прокурор, че констатациите на касационния съд, чийто акт се иска да бъде отменен след възобновяване на производството, са резултат на допуснато нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал и приетите за установени факти и обстоятелства, въз основа но които са изведени правните заключения относно квалификацията на деянието. Вярно е,че осъденият не е оспорил правната квалификация по чл.343 НК, каквато му е възведена с обвинителния акт, но както е известно, той признава фактите. Правото се определя от решаващия съд. Така е и заявено в решение №187/ 07.10.16 г. по описа на ВКС, 2 н.о. А предвид признатите фактически положения, правилно в същото е изведено присъствие на привилегирования състав по чл.343 А НК, доколкото Ш. е оказал помощ на живата си все още съпруга. Затова е несподелима и тезата по искането за нарушение на материалния закон. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, петчленен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ уважение искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на К.Н.Д.648/16 г.по описа на ВКС, 2 н.о. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ 3/ 4/