Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. София, 09 март 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1934 /2014 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Касационното производство срещу въззивна присъда №13 от 26.06.2014 год. по внохд№16/2014 год. на Врачанския окръжен съд е образувано по касационен протест и допълнение към него от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Враца, и по касационна жалба и допълнение към нея от частния обвинител Т. М. П., чрез повереника - адвокат Й. Д. от САК.
В касационния протест са изтъкнати основанията по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.2 от НПК с доводи в тяхна подкрепа. Въззивната инстанция не е извършила обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото; игнорирала е данните, установяващи нарушението на режима на разрешената скорост при управлението от подсъдимия на тир-композицията преди и по време на произшествието; пренебрегнати са данните, установяващи пътната обстановка, която е позволявала подсъдимият да забележи спрелите коли с включени светлини от дясната страна на ПП и да ги възприеме като опасност на пътя от разстояние 150 метра. При възникналата опасност на пътя каквато са били аварийно спрелите леки автомобили / макар и на част от пътното платно/, подсъдимият не е изпълнил задължението си да намали скоростта или да спре, поради което сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара с автомобила на пострадалия и с останалите спрели автомобили в колоната, вместо това е реагирал със спиране едва, когато е бил на 63 метра от автомобила на пострадалия, а отклонението на влекача наляво е довело до блокиране на колелата и загуба на управление и причиняване на съставомерните последици. Независимо от опасността , която го е накарала да завие вляво на пътното платно, той е бил длъжен да възприеме преди това спрелите автомобили като опасност на пътя и да я предотврати. В допълнението към протеста се изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение, довело до съставомерните последици не е във връзка с чл. 21, ал. 1 и чл. 5 от ЗДвП, каквото нарушение е съгласно повдигнатото му обвинение, а е по чл. 20, ал.2 от ЗДвП - управление на МПС с несъобразена с пътните условия скорост. Неправилно е приетото от съда, че поради непривличането на подсъдимия по това обвинение подсъдимият следва да бъде оправдан. Оспорва се приложението и на материалния закон: неправилно е прието, че съставомерните последици по чл. 343, ал. 1,б.”б”, предл.2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК са настъпили във връзка с управление от подсъдимия с несъобразена скорост, вместо според повдигнатото обвинение, внесено с обвинителния акт.
В касационната жалба на частния обвинител Т. М. П. и в допълнението към нея се сочат основанията по чл. 348, ал.1,т.т.1, и 2 от НПК. Според касатора, от изготвените мотиви на решението на въззивната инстанция не става ясно въз основа на какви фактически и правни съображения съдът е отменил осъдителната присъда и е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение. От събраните доказателства е безспорно установено, че подсъдимият е управлявал МПС при нарушаване режима на скоростта като се е движил със скорост над разрешената и в резултат на това поведение са настъпилите съставомерни последици – средна телесна повреда на пострадалия П. и имуществени вреди на шест автомобила; от изготвените мотиви на решението на въззивната инстанция не става ясно въз основа на какви фактически и правни съображения съдът е отменил осъдителната присъда и е постановил оправдателна присъда. Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста и иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл. 354, ал. 3,т.т. 2 и 3, вр. ал. 1,т. 4 от НПК.Дава заключение за основателност на жалбата на частния обвинител.
Частният обвинител се явява лично и с адвокат Д. и поддържа жалбата с искането за отмяна.
Подсъдимият Х. С. Х. не се явява в откритото заседание пред ВКС, редовно призован. За него се явява упълномощеният му защитник адвокат М. К., който оспорва основателността на протеста и на жалбата на частния обвинител и иска оставяне в сила на въззивната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ПРОТЕСТА И В ЖАЛБАТА, В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА ПО ЧЛ. 347 ОТ НПК, НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
Протестът и жалбата на частния обвинител са ОСНОВАТЕЛНИ.
По същество се позовават на едни и същи касационни основания и доводи в тяхна подкрепа, поради което настоящата инстанция ги разгледа едновременно.
С присъда № 293/ от 24.10.2013 год. по нохд№471/2013 год. на Мездренския районен съд, с която подсъдимият Х. С. Х., [ЕГН], е признат за виновен за това, че на 19.05.2013 г. около 17:30 ч. на главен път Е-79 на км 159+000 между [населено място] и [населено място], при изхода от [населено място], при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил "марка" с регистрационен номер /номер/ и прикачено към него полуремарке "модел" с регистрационен номер /номер/, е нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 ЗДвП - като водач на пътно превозно средство категория С+Е е превишил скоростта на движение извън населено място - управлявал с 85 км./ч. при разрешена скорост от 70 км./ч. за тази категория МПС и е нарушил чл. 5, ал. 1 ЗДвП като е поставил в опасност живота и здравето на участниците в движението, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Т. М. П. от [населено място], изразяваща се в изкълчване на лява ключично-лопатъчна става, счупване на ставна ямка на бодилото на лява лопатка, като уврежданията са довели до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник , поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”б”, предл. второ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2 100 лева. На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от пет месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила; на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъден да заплати в полна на държавата направените по делото разноски.
По въззивен протест на прокурор от РП гр. Мездра срещу първоинстанционната присъда /за незаконосъобразно приложение института на освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по чл. 78а НК / е образувано внохд№16/2014 год. на Врачанския окръжен по което е постановена нова въззивна присъда №13 от 26.06.2014 год, с което е отменена присъда № 293/ от 24.10.2013 год. по нохд№471/2013 год. на Мездренския районен съд и подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предложение второ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски общо в размер на 1 094 лв. е постановено да останат за сметка на държавата.
Производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл. 371,т.1 от НПК. И двете инстанции по установяването на фактите не са изяснили обстоятелствата от съществено значение за деянието, предмет на доказване, въз основа на които би се потвърдила или отхвърлила тезата на обвинението дали нарушаването на правилата за разрешената скорост от подсъдимият - водач на тир-композицията е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, съгласно обвинението. Основателно въззивният съд не се е съгласил с част от фактическите констатации на първата инстанция относно параметрите на ПТП и е провел ново частично съдебно следствие, при което, макар и да е установил обстоятелствата: от кой момент подсъдимият обективно е могъл да забележи спрелите автомобили; били ли са те опасност на пътя, намираща се в причинна връзка с ПТП; били ли са спрели на пътното платно или на банкета; на какво разстояние от десния ръб на ПП се е движила тир-композицията с водач подсъдимия; налице ли е причинна връзка между произшествието и скоростта на движение на автомобила от 85 км.ч.; дали произшествието би настъпило при управление с разрешената скорост от 70 км.ч. и пр., обективната истина относно причината и механизма на ПТП не е разкрита така, както изисква чл. 13 от НПК.
Извън вниманието и на двете инстанции по фактите е останала непосредствената причина за ПТП. Въпреки констатаците на Окр.съд Враца, основани на кредитиране заключенията на първоначалната и допълнителната автотехнически експертизи, че „непосредствената причина за ПТП от техническа гледна точка е използването от подсъдимия на спирачната система на товарния автомобил в момент, в който надлъжните оси на влекача и ремаркето са били в нарушено съосие, както и поради закъснялата реакция на подсъдимия за намаляване на скоростта му на движение”/спр. мотивите на въззивната присъда, стр.67/, съдебните инстанции не са изяснили какво е следвало да бъде дължимото поведение на подсъдимия, за да не настъпят процесите от динамичен характер предизвикали ПТП? Защо се е стигнало до нарушаване на съосието на надлъжните оси на влекача и ремаркето? На стр. 70 - 72 от мотивите на новата присъда е отразено приетото за установено от фактическа страна, че в момента, когато тир- композицията, управлявана от подсъдимия, е достигнала района на отбивката за [населено място], т.е. непосредствено преди ПТП, той се е движил с 85 км.ч., бил е позициониран изцяло в дясната лента в неговата посока на движение на разстояние от около 1,8 м. от ръба на пътното платно. От фактическа страна е приел също, че и шестте пострадали автомобила, които подсъдимият е могъл да види от 150 метра преди удара/ предвид атмосферните условия и релефа на пътя/, са били спрели поради лошото време – силен дъжд, на банкета, а не на пътното платно, както и че пръв откъм посоката на движението на тир-а се е намирал автомобилът с пострадалия свид.П., който бил спрял с двете леви колела на платното, а десните били на банкета. Съставът на Окр.съд Враца е приел при съвкупната оценка на данните от обясненията на подсъдимия с показанията на свидетелите –очевидци и от заключенията на САТЕ-зи, че неустановен по делото лек автомобил е предприел изпреварване от лявата страна на товарната композиция, след което е навлязъл отново в дясната лента пред нея като започнал да спира след колоната на спрелите автомобили. Установено е от фактическа страна, че реакцията на подсъдимия е била завъртане на волана на влекача наляво като в този момент челната му част се е намирала на 63 м. преди автомобила на свид.П. и веднага е предприел спиране, обективирано с множество спирачни следи от гуми с неправилна траектория. При завиването наляво ремаркето се задвижило надясно. При извършването на тази маневра ремаркето променило посоката си на движение, но последният му заден мост се ударил в ограничителната мантинела вляво, при което мостът се счупил, а страничната лява част на фургона се деформирала, а ремаркето се оттласнало в противоположната посока - обратна на часовниковата стрелка, и започнало да се влачи косо на платното за движение, а страничната повърхност на ремаркето счупило предното ляво стъкло на спрелия автомобил с водача свид.П., седящ на предната седалка, който е получил травма в областта на гърба и главата с изкълчване на лява ключечно-лопатъчна става, счупване на ставна ямка и на бодилото на лява лопатка с процес на възстановяване повече от един месец. Съдът е кредитирал като достоверни тези обяснения, приемайки подкрепата им и от данните в протокола за оглед, че наличието на започващата следа от гума на 1,8 м. от десния ръб на ПП, насочена наляво, доказва че ремаркето действително е напуснало своята дясна лента за движение и е навлязло в дясната лента за движение/ и двете в едната посока/. Въззивният съд не е възприел констатациите на първостепенния съд, че спрелите коли са заемали „частично с около 1 метър пътното платно”. Контролираната инстанция аргументирано е отхвърлила тези констатации, основани на заключението на първоначалната САТЕ, приемайки нови, че спрелите коли не са били спрели на пътното платно. В тази връзка обаче, липсват изводи на последната инстанция по фактите дали спрелите коли са били опасност за движението на тир-а. Въпреки данните за ситуирането на спрелите коли на банкета превратно е прието, че именно спрелите автомобили са представлявали опасността, спрямо която подсъдимият е трябвало да реагира с възприемане на адекватна за пътните условия скорост. Скоростта на движение била 85 км/ч.; ударът бил предотвратим при скорост до 61 км.ч., т.е. бил е непредотвратим дори в рамките на позволената скорост от 70 км/ч.; подсъдимият можел да забележи спрелите автомобили от разстояние 150 метра и пр.
При внимателен анализ на данните по делото, въззивната инстанция е имала възможност да изведе, че основните елементи на произшествието не са нито спрелите автомобили, нито опасната зона за спиране на тир-а спрямо тези автомобили, нито възможността за възприемането им като „опасност”, каквато е прието от съда, че те са представлявали за тир-а. Кръгът от въпроси за изясняване на фактите от предмета на доказване по делото е друг: с каква скорост въобще следва да се движи МПС от този вид – композиция с ремарке ? Каква скорост следва да се избере водачът, за да избегне отклонение на ремаркето встрани при задействане на спирачките въобще, независимо от причината?
В конкретния казус не е налице удар между превозното средство и препятствие пред него, при който случай да се изследва дали скоростта е избрана правилно, дали препятствието попада в опасната зона за спиране, можел ли е водачът да види и възприеме опасността и да реагира своевременно и пр. В случая причината за произшествието е свободното поведение на ремаркето вследствие употреба на спирачките при висока скорост на движение, която скорост е установено безспорно, че е била над разрешената от ЗДвП за процесната категория МПС, управлявано от подсъдимия. От което произтича изводът, че трябва да се търси отговор на въпроса - при каква скорост на движение ремаркето не би представлявало опасност за хора и обекти извън неговата линия на движение. Това е обстоятелството с основно значение в случая, което е останало неизяснено по делото. Очевидно - не спрелите автомобили и несъобразяване на скоростта с наличието им встрани от пътното платно са обстоятелствата, закономерно довели до произшествието.
И първата, и въззивна инстанции неоснователно и в отклонение от задължението си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, са се концентрирали върху доказателствените източници, съдържащи факти относно възможността подсъдимият да възприеме спрелите автомобили като опасност на пътя и фактите за параметрите на движението на тир-композицията с оглед мястото на спрелите коли на банкета, скоростта и отстоянието му от мястото на удара.
Настоящата инстанция не се съгласява и с изводите на въззивната инстанция, която приема в мотивите си, че при установената фактическа обстановка подсъдимият не бил извършил престъплението по транспорта, за което е обвинен, а е нарушил правило, за което липсва обвинение – именно управлявал е с несъобразена за пътните условия скорост и е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДвП , а не чл. 21, ал.1 от ЗДвП, респ. чл.5 от с.з. По делото е изяснено от фактическа страна, че подсъдимият е управлявал с превишена скорост. Превишената скорост винаги представлява /съдържа в себе си/ и несъобразена скорост. Определената в закона максимално разрешена скорост за категорията МПС , управлявано от подсъдимия, не е случайна. Счита се, че тя е и съобразената скорост за тази категория МПС. При определяне на максимално допустимата скорост законодателят е взел предвид препоръките на различни научни дисциплини, опитните правила, законите на механиката и физиката и редица други закономерности. Затова първото условие за движение със съобразена скорост е спазването на максимално допустимата и разрешена скорост. Надвишаването на максимално допустимата скорост всъщност е движение и с несъобразена скорост, тъй като по силата на същите обективни закони и закономерности, извън човешките възможности е ситуацията да бъде овладяна и контролирана, т.е. неминуемо се стига до произшествие. Обратното твърдение обаче не е вярно: несъобразената скорост не означава непременно и превишена скорост. Първата се избира в зависимост от конкретните условия, които се явяват допълнителни по отношение на общоважащите, взети предвид от законодателя при определяне на максимално възможната и разрешена скорост за движение.
Ето защо, скоростта до 70 км/ч за този вид МПС изначално се счита за съобразена въобще и без наличие на допълнителни обстоятелства, които да се вземат предвид. Вторият извод също е верен: превишаването на тази скорост от този вид МПС винаги е в пряка причинна връзка с неблагоприятния резултат.
Следователно, поддържаното от прокуратурата обвинение за нарушаване на нормата относно максимално допустимата скорост за движение на МПС от тази категория, съответства на обвинителните факти. Не е изследвано от въззивната инстанция каква трябва да бъде максималната скорост на ТИР-а, при която и при евентуална употреба на спирачки, ремаркето няма да наруши праволинейното си движение и няма да излезе извън пътното платно. По делото не е проверена версията на подсъдимия , който в обясненията си заявява за друга „опасност на пътното платно”, а именно - освен тази която, според обвинението и събраните в хода на процеса доказателства, са представлявали спрелите шест автомобила в колона в дясно от пътното платно по посока на неговото движение, а „опасност на пътя”, която го е накарала да започне спиране на тир-композицията, когато е бил на 63 метра от автомобила на пострадалия, с реагиране със завиване наляво на пътното платно, вместо да продължи праволинейното си движение. При праволинейното си движение той не би засегнал спрелите извън пътното платно леки автомобили. Вследствие на тази неизследвана по делото опасност, той е загубил контрол над движението на влекача и ремаркето и е причинил удара между ремаркето и шестте автомобила. Вместо да изясни този механизъм на ПТП, въззивният съд е повторил до голяма степен констатациите и на първостепенния съд, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да намали скоростта от 85 км.ч. до безопасната от 61 км. ч. при която не би настъпил удар с шестте спрели автомобила, след като е могъл да види спрелите автомобили от 150 метра. От друга страна, въззивният съд е приел, че спрелите автомобили са били на разстояние, което е позволявало на подсъдимият да премине безпрепятствено покрай тях , независимо от дъжда и високата скорост от 85 км.ч., при разрешена от 70 км.ч. Основният доказателствен и правен проблем по делото и пред двете инстанции по фактите, който не е преодолян, е дали от установените фактически обстоятелства на инкриминираното деяние съгласно обвинението, се извеждат нарушенията, изпълващи диспозицията на бланкетния състав по чл. 343, ал. 1,б.”б” от НК с нарушение на предписанието по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, или пък се касае до нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗдвП, за което обаче, подсъдимият не е привлечен да отговаря.
В случая са останали непроверени обясненията на подсъдимия и неизследван въпросът, който поставя в тях за поведението на неустановения водач на лек автомобил, който е изпреварил тир-композицията и е продължил пътя си пред нея; не е извършено експертно –техническо изследване на движението на лекия автомобил пред тир-композицията, наложило внезапната употреба на спирачки от страна на подсъдимия на 63-тия метър от спрелия автомобил на пострадалия свид.П., когато подсъдимият е предприел спиране на товарния атомобил с ремарке, довело до блокиране на колелата на последното с направената маневра завиване наляво, за избягване на удар с лекия автомобил, изпреварил товарния, според версията на подсъдимия. Останали са неизследвани, включително и в предмета на допълнителната експертиза въпросите: предвид забавянето на скоростта на лекия автомобил, движещ се пред товарния автомобил и техническите параметри на товарния автомобил с ремарке,т.е. особения характер на това превозно средство, представляващо сложна композиция, съчленена от две отделни части, каква е била възможната безопасна скорост на движение при положение, че се е наложило внезапна употреба на спирачки , както е било в случая ; дали блокирането на колелата на ремаркето се дължи на рязкото намаляване на скоростта на движещата се пред тира лека кола, довело до сложни кинетични промени в движението на ремаркето в различна посока от посоката на движение на предната част на автомобила – влекача. Основателно е прието от въззивният съд, че „ключовото за делото обстоятелство” / спр. л.74 от мотивите/е появилата се опасност на пътя – л.а., намиращ се пред товарния автомобил, станал непосредствена причина за отклоняването на ляво на товарния автомобил, за избягване на удар с л.а., намиращ се пред него. Но въпреки тази констатации, съдът не е включил това обстоятелство в задачата на допълнителната САТЕ да даде варианти на безопасната скорост за водача на товарния автомобил.
В задачата на допълнителната експертиза не е бил включен въпросът за изследване на фактора, който е предизвикал промяната в траекторията на движението на товарния автомобил, а този фактор не са били нито спрелите коли , нито атмосферните условия, тъй като е установено , че въпреки проливния дъжд пътят е бил в прав участък и видимостта за подсъдимия е била на 150 метра. Следователно, приетите като „опасност на пътя” за процесното МПС фактори -спрелите шест автомобила в колона в дясно от пътното платно, обективно не са затруднявали праволинейното му движение и неговото безпрепятствено преминаване покрай тях. Именно причината за промяната в посоката на движение на товарната композиция е следвало да се разгледа в аспекта на „опасност на пътя”, спрямо която да се изследва възможността подсъдимият да е бил длъжен и да е могъл да реагира.
Липсата на яснота по всички елементи на механизма на конкретното ПТП, разгледан и без фактора - променил траекторията на движение на тир-композицията, е довела до неправилни правни изводи, състоящи се в привеждане от въззивната инстанция на установената фактология на произшествието безусловно под признаците на нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, без да анализира и обстоятелствата, на които се основава обвинението за допуснато нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Липсва разграничаване на понятията неразрешена скорост и несъобразена скорост, при все, че в съдебната практика на ВС и ВКС е прието, че нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП не се поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде квалифицирано по един от тези два текста. Разпоредбата на чл. 21 ЗДвП се явява специална спрямо нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Във всички случаи, обаче, се касае до еднородно нарушение, доколкото превишената скорост е винаги и несъобразена с оглед житейски и научно обоснованата максимално допустима /разрешена/ скорост за вида и техническите качества на дадено пътно превозно средство поради неговите технически особености, товар, структура, определящи и режима на скоростта за отделните видове МПС. Тя е отразена в таблицата към чл. 21 ЗДвП. Превишавайки посочените стойности, водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата, които са послужили житейски и експертно-научно обосновано за налагане на ограничението в максималната скорост допустима за съответните категории МПС-та. Тъй като всяка неразрешена скорост се определя и като несъобразена, поради това няма процесуална пречка да се обоснове отговорността и с нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, без да се накърняват процесуалните права на подсъдимия. Така че, управлявайки автомобила с приетата скорост, може да се приеме, че подсъдимият е избрал несъобразена такава с техническите параметри и специфика на управляваната от него тир-композиция. Закъснелите реакции имат само субективно естество и следва да бъдат съобразени в анализа на причинния процес за настъпилото ПТП.
В тази връзка, неправилен е изводът на въззивния съд, че след като подсъдимият не е бил привлечен да отговаря по обвинение във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП- за несъобразена скорост, следва да бъде оправдан за извършеното престъпление по транспорта по чл. 343, ал.1,б.”б”, предл.2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от НК, във връзка с управление с неразрешена скорост по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. При положение, че въззивната инстанция не е извела нито едно от основанията за оправдаване по чл. 304 от НПК, а те са, когато не се установи едно или няколко от обстоятелствата, че: деянието е извършено; че е извършено от подсъдимия; че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, оправдателната присъда се явява незаконосъобразна. Необходимо е да се припомни законовата норма, че оправдателна присъда може да се постанови само тогава, когато деянието не е престъпление. Вярно е, че съдилищата не могат да дават указания на прокуратурата относно квалификацията на деянието, както и да подпомагат някоя от страните в процеса. При неправилно формулирано обвинение от страна на прокуратурата, съдът е поставен в изключително деликатно положение: от една страна, не може да постанови осъдителна присъда по неповдигнато обвинение; от друга, не може да постанови и оправдателна присъда, тъй като деянието е престъпление, а неправилната квалификация не е сред оправдателните основания по чл. 304 НПК; трето, делото не може да бъде върнато с цел обвинението да поправи пропуските си. Въпреки взаимно изключващите се аргументи, съдът трябва да постъпи по начин, най-пълно обслужващ основните задачи на процеса, формулирани в чл. 1 НПК.
Виждането на настоящия състав по проблема е, че най-близо до осъществяване и постигане задачите на процеса в такива случаи е делото да се връща в стадия, където съществува възможност за постигане правилното приложение на закона.
Ето защо, налице са и двете претендирани касационни основания за отмяна. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да даде и отговор на въпроса, поставен от прокурора, подал протеста, който не е намерил правилен отговор в атакуваното решение, за евентуалната приложимост или не, на чл. 78а от НК, в зависимост от това, били ли са възстановени имуществените вреди , причинени от престъплението.
Воден от тези мотиви , съставът на ВКС ,ІІІн.о. съгласно чл. 354, ал. 3,т.т. 2 и 3, вр. ал. 1,т. 4 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА №13 от 26.06.2014 год. по внохд№16/2014 год. на Врачанския окръжен съд и връща делото на същия съд в друг състав от стадия на съдебното следствие.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |