О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 03.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2192 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. П. Г., срещу определение № 419 от 05.08.2016г. по ч.гр.д. № 446/2016г. на Пловдивски апелативен съд, II граждански състав, с което е потвърдено определение № 425 от 04.05.2016г. по гр.д. № 87/2015г. на ОС – Стара Загора за прекратяване на производството по делото по отношение на вземане на частния жалбоподател против ответника [фирма] /в неплатежоспособност и свръхзадълженост/ в размер на 656 449,65 лева, представляващо част от главница по ревизионен акт №[ЕИК]/11.08.2009г., с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че въззивното определение е постановено в нарушение на чл.693 ТЗ и чл.637, ал.2 и ал.3,т.2 ТЗ. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил представените пред него доказателства, установяващи наличие на оспорено вземане с реално заведен иск и е постановил съдебен акт, противоречащ на посочените разпоредби. Твърди, че въззивният съд недопустимо е излагал мотиви относно допустимостта и основателността на правен спор, който е предмет на разглеждане от друг съд в отделно производство. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Може ли въззивната инстанция да излиза извън правомощията си, като сочи доводи и прави правни изводи относно основателността и допустимостта на иск, по който решаващият съд не се е произнесъл?
2. Може ли да се счита за прието вземане, за което има заведен отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ?
3. Следва ли да бъде прекратен иск по спряно по силата на чл.637, ал.2 ТЗ съдебно производство при заведен иск по чл.694, ал.1 ТЗ?
4. Има ли значение дали искът е предявен солидарно за цялата сума срещу ответниците, единият от които е обявен в несъстоятелност и свръхзадълженост? Може ли при иск за солидарно осъждане да бъде прекратен частично само спрямо единия от ответниците при наличие на производство по несъстоятелност?
В частната си касационна жалба поддържа противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 703 от 04.12.2015г. по ч.т.д. № 2030/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 165 от 05.07.2012г. по т.д. № 1110/2010г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответниците [фирма] /н./, [фирма], [фирма] и [фирма] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че с определение № 230 от 19.02.2016г., постановено по ч.т.д. № 290/2015г., което не подлежи на обжалване, е допусната промяна на списъка на приети и неприети вземания на кредиторите на [фирма], като в списъка на приетите вземания е включено вземането на Т. [фирма], [населено място], против това дружество в размер на 659 449,56 лева, представляващо част от главница по ревизионен акт №[ЕИК]/11.08.2009г., и съдебният акт е обявен в търговския регистър на 19.02.2016г. С оглед на това въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.637, ал.2 ТЗ и исковото производство по отношение на това вземане следва да бъде прекратено. Изложил е съображения, че този извод не се променя от насочването на иска и против други ответници и искането за солидарното им осъждане.
Въззивният съд е обсъдил изложените в частната жалба твърдения за завеждане на иск от [фирма], но е приел, че не е налице хипотезата на чл.694, ал.1 ТЗ. Посочил е, че този иск може да се води само от кредитор или от длъжника, който е предявил възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, а в представения препис от исковата молба на [фирма] против Т. [фирма] и [фирма] за установяване несъществуване на посоченото по-горе вземане, няма твърдение или доказателства [фирма] да е направил такова възражение. Изложил е и съображения за липса на доказателства за предявяване на иска по чл.694, ал.1 ТЗ в предвидения за това 7 – дневен срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият процесуалноправен въпрос следва, с оглед изложените от частния жалбоподател в обстоятелствената част твърдения, да бъде уточнен от съда в следния смисъл: Допустимо ли е въззивният съд да основе преценката си за наличие на предпоставките на чл.637, ал.2 ТЗ на съображения за недопустимост на предявен в отделно производство и висящ пред друг съд иск по чл.694, ал.1 ТЗ? Този въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващата воля на въззивния съд и по него не е формирана постоянна съдебна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Вторият и третият процесуалноправен въпрос не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.637, ал.2 ТЗ за прекратяване на спряното исково производство е обусловен от преценката му за недопустимост на предявения за същото вземане в отделно производство иск по чл.694, ал.1 ТЗ. Следователно отговорът на тези въпроси е обусловен от отговора на поставения от частния жалбоподател първи процесуалноправен въпрос.
Четвъртият процесуалноправен въпрос е важен, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с постоянната съдебна практика. Съгласно определение № 114 от 29.01.2014г. по ч.т.д. № 3850/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 314 от 23.05.2014г. по ч.т.д. № 661/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК и др., при искове, предявени срещу солидарни длъжници – обикновени другари, е налице възможност исковете са бъдат решени по различен начин между другарите, с оглед на което изискването за спиране на производството по делото по силата на чл.637, ал.1 ТЗ за ответника, който е длъжник в производство по несъстоятелност, не може да бъде приложено и за другия ответник в исковото производство, спрямо когото правилата за несъстоятелността не се отнасят.
По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно формираната постоянна съдебна практика – определение № 684 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2634/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, откриването на производство по несъстоятелност на длъжника, ответник по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, съставлява законово основание по чл.637, ал.1 ТЗ за спиране на исковото производство с оглед изискването на чл.685 ТЗ кредиторът – ищец да предяви вземането си в производството по несъстоятелност на ответника – длъжник. Резултатът от предявяване на вземането е определящ за последващото развитие на спряното исково производство, като съгласно чл.637, ал.2 ТЗ това производство следва да бъде прекратено, ако вземането бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл.693 ТЗ – с включване в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 ТЗ, а ако вземането не бъде прието от синдика или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по чл.692 ТЗ спряното исково производство следва да бъде възобновено и да продължи с участие на синдика, на длъжника и на кредиторите по чл.637, ал.3, т.1 и т.2 ТЗ. Прието е, че в отклонение от общото правило на чл.694, ал.1 ТЗ висящото производство по чл.422, ал.1 ГПК изключва необходимостта за спорното вземане да бъде предявяван нов установителен иск – положителен или отрицателен. Тази практика, макар да е формирана във връзка с искови производства по чл.422, ал.1 ГПК, следва да намери съответно приложение и по отношение на спрени на основание чл.637, ал.1 ТЗ производства по осъдителни искове за парични вземания във връзка с преценката за наличие на предпоставките на чл.637, ал.2 и ал.3 ТЗ. Въз основа на изложеното следва да се направи извод, че прекратяването на спряното на основание чл.637, ал.1 ТЗ исково производство се постановява от съда при прието вземане съгласно чл.693 ТЗ, според който в производството по несъстоятелност за прието се смята вземане, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 ТЗ, с изключение на вземане по чл.694, ал.1 ТЗ, т.е. спряното производство следва да се прекрати при липса на спор относно съществуването на вземането. Следователно съдът, пред който е висящо спряното на основание чл.637, ал.1 ГПК исково производство, следва да извърши преценка дали вземането, предмет на иска, е прието в производството по несъстоятелност и не е оспорено с възражение по чл.690 ТЗ или иск по чл.694, ал.1 ТЗ, т.е. е включено в списъка по чл.692 ТЗ и по отношение на съществуването му не е налице спор. Извън тази преценка е въпросът, дали предявеният в отделно производство и висящ пред друг съд иск по чл.694, ал.1 ТЗ е допустим с оглед спазване на предвидените в чл.694, ал.1 – ал.3 ТЗ изисквания, тъй като произнасянето по този въпрос е в правомощията само на съда, сезиран с разглеждането на посочения иск.
С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Вземането на ищеца [фирма] по отношение на ответника [фирма] /н/ до размер на сумата 659 449, 56 лева е било предявено в производството по несъстоятелност; не е било включено от синдика в списъка на приетите вземания; по възражение на кредитора съдът по несъстоятелност е допуснал промяна в изготвения от синдика списък на приети и неприети предявени вземания, като е било включено в списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ; кредиторът [фирма] е предявил иск по чл.694 ТЗ за установяване несъществуването на това вземане. Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.637, ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по отношение на тази част от предявения от [фирма] против ответника [фирма] /н/ иск, а разглеждането на този иск следва да продължи по възобновеното от първоинстанционния съд исково производство с участието на посочените в чл.637, ал.3, т.2 ТЗ страни.
По изложените съображения обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 419 от 05.08.2016г. по ч.гр.д. № 446/2016г. на Пловдивски апелативен съд, II граждански състав.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Стара Загора за продължаване на производството по предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |