Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №   493   гр. София, 09 декември  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А                                                   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева                                     2. Жанина Начева   при секретаря …… Кр. Павлова ……............................................ в присъствието на прокурора …..…… Лаков ………............................. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 540 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения М. А. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 1125/06 г. и отменяване на присъда № 432 от 13.05.2008 г. на Сливенския районен съд. В искането се твърди, че за присъдата на Сливенския районен съд той е узнал, докато работел в Германия и внезапно е бил задържан, а впоследствие предаден на българските власти. В съдебно заседание защитникът поддържа искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становището, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намери следното: С присъда № 432 от 13.05.2008 г. по н. о. х. д. № 1125/06 г. Сливенският районен съд е признал подсъдимия М за виновен да е извършил три отделни кражби, както и престъпление по чл. чл. 346, ал. 1 НК. За всяко от тези престъпления е наложено съответно наказание лишаване от свобода, а на основание чл. 23 НК Сливенският районен съд е определил общо най-тежкото наказание в размер на две години лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим. Подсъдимият М. е осъден за заплати на Д. Х. С. сумата от 675,84 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди. Присъдата е влязла в сила на 29.05.2008 г. Искането на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело е НЕОСНОВАТЕЛНО. От данните се установява, че осъденият М. А. М. се е явявал в три поредни заседания пред първоинстанционния съд, който лично му е връчил обвинителния акт и го е информирал за започналото срещу него съдебно производство.ведомен за съдебното заседание на 24.04.2007 г. осъденият не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. След проведено издирване, първоинстанционният съд е констатирал, че М. е напуснал територията на страната и се намира на неизвестен адрес в чужбина. Поради това съдебното производство е продължило в негово отсъствие и с участието на защитника. При това положение следва да се приеме, че осъденият, знаейки за съдебното производство сам се е отказал от правото си да участва в процеса лично. С оглед на изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК     Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 1125/06 г. и отменяване на присъда № 432 от 13.05.2008 г. на Сливенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: