Ключови фрази
Попълване на масата на несъстоятелността чрез искове за връщане на получено имущество * връщане на даденото в масата на несъстоятелността * недопустим съдебен акт * Обезсилване на решение * синдик


1

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50137

гр. София, 26.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 473 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „ВИП Пропъртиз“ ЕООД и „Перфето Консултинг“ ЕООД срещу решение № 11573 от 17. 07. 2020 г. по т. д. № 347/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
„ВИП Пропъртиз“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение от 7. 11. 2019 г. по т. д. № 1517/2017 г. на Софийски градски съд, VІ-21 състав посоченият касатор е осъден на основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН да върне в масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ 2 469 483 безналични поименни акции от капитала на „Петрол“ АД. В касационната жалба на „ВИП Пропъртиз“ ЕООД се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът излага доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като предмет на предявените искове за връщане в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ са безналични акции, които не са вещи и върху тях не може да се осъществява фактическа власт. Поддържа, че разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН не следва да бъде прилагана с оглед материалноправния й характер, обуславящ неприложимостта й по отношение на юридически факти, породили правните си последици до влизането й в сила. Твърди, че посочената разпоредба противоречи на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, което също изключва приложимостта й в конкретния случай. Касаторът оспорва и извода на въззивния съд за осъществяване на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. Моли обжалваното въззивно решение за уважаване на предявения срещу него иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН да бъде обезсилено, евентуално – отменено.
Касаторът „Перфето Консултинг“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение от 7. 11. 2019 г. по т. д. № 1517/2017 г. на Софийски градски съд е осъден на основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН да върне в масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ 17 530 517 безналични поименни акции от капитала на „Петрол“ АД. Твърди, че обжалваният акт на въззивния съд е недопустим, евентуално – неправилен поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага доводи за недопустимост на предявените искове с оглед предмета им - безналични акции, които не са вещи. Сочи, че постановеното осъдително решение е недопустимо, тъй като акциите, които „Перфето Консултинг“ ЕООД е осъдено да върне не отговарят на броя на притежаваните от него акции от капитала на „Петрол“ АД и не са индивидуализирани. Поддържа, че изводите на въззивния съд са формирани при допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с отказ за допускане на експертиза за определяне на пазарната стойност на акциите на „Петрол“ АД по посочения от касатора метод на чистата стойност. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН не следва да бъде прилагана, доколкото противоречи на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Оспорва заключението на въззивния съд за осъществяване на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. Касационният жалбоподател прави искане атакуваното въззивно решение в обжалваната от него част да бъде обезсилено, евентуално – отменено.
Ответниците по касация лицата, упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, са подали отговори на касационните жалби, в които изразяват становище за неоснователността им.
С определение № 181 от 5. 04. 2022 г. по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК, констатира следното:
В хода на настоящото дело е образувано конституционно дело № 9/2020 г., като с решение № 8 от 27. 05. 2021 г., обнародвано в ДВ, бр. 48/08. 06. 2021 г., Конституционният съд на Република България e обявил за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./, чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г./ § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11. 08. 2015 г./ и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16. 03. 2018 г./. В конституционното решение е прието, че „по отношение на разпоредбата на чл. 60а, предоставяща възможност синдикът, временният синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, е необходимо да се посочи, че така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти /„всяко трето лице“/, вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния“. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат – връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне /чрез иск срещу третото лице, в което се намира „имуществото с произход от банката“/, без да е необходимо провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки. С правните си последици разпоредбите както на чл. 60б ЗБН, така и на чл. 60а ЗБН постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици.
Предвид обявяването на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира, че исковите производства по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН са недопустими по следните съображения:
Съгласно решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. на Конституционния съд правният ефект на решението на КС е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 от 28. 04. 2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон, макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т. е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава правилото на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право.
С оглед изложеното и предвид това, че в хода на висящото производство е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН, регламентираща правото на синдика, временния синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, настоящият съдебен състав приема, че тази законова норма вече не е част от приложимото право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/ да претендират връщане на придобити със средства с произход от банката недвижими имоти на основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, т. е. отпаднало е правото на иск.
От изложеното следва, че ищците - синдиците на „КТБ“ АД /н/ нямат право на иск срещу ответниците, тъй като разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд на РБ и не е част от приложимото право. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по исковете – прекратено.
Съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на касаторите ответници по исковете следва да бъдат присъдени направените разноски. Касаторът „ВИП Пропъртиз“ ЕООД е направил разноски само за касационното производство и същите са в размер на 121 419, 66 лв., като включват държавна такса в размер на 49 419, 66 лв. и адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 72 000 лв. съгласно фактура от 8. 06. 2021 г. и потвърждение за плащане на „Алианц Банк България“ АД от 9. 06. 2021 г. Основателно е възражението на ответниците по касационната жалба по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от посоченото дружество адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, като този извод е обусловен от отпадането в хода на делото на правото иск поради прогласяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. Ето защо разноските в тази част следва да бъдат намалени до сумата от 43 468, 80 лв., съответстваща на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДДС. По тези съображения на касатора „ВИП Пропъртиз“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 92 888, 46 лв. Сторените от касатора „Перфето консултинг“ ЕООД разноски са в общ размер от 350 790, 34 лв., като включват 350 640, 34 лв. заплатена държавна такса за касационното производство и 150 лв. депозит за експертиза в първоинстанционното производство, поради което за него се е породило право да получи посочената обща сума за направени разноски по делото. Неоснователно е инкорпорираното в списъка по чл. 80 ГПК на „Перфето консултинг“ ЕООД искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, тъй като не се установява между дружеството и представлявалия го адвокат Трендафилов да е уговорено заплащането на възнаграждение и такова да е заплатено.
На основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН дължимата държавна такса за първата и въззивната инстанция е в общ размер на 1 200 000 лв. /800 000 лв. - за първа инстанция, 400 000 - за въззивна инстанция/ и следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 11573 от 17. 07. 2020 г. по т. д. № 347/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав и решение от 7. 11. 2019 г. по т. д. № 1517/2017 г. на Софийски градски съд, VІ-21 състав.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявените от синдиците на „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н/ искове по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН: 1. срещу ответника „ВИП Пропъртиз“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ 2 469 483 безналични поименни акции от капитала на „Петрол“ АД и 2. срещу ответника „Перфето Консултинг“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ 17 530 517 безналични поименни акции от капитала на „Петрол“ АД.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ да заплати на „Вип Пропъртиз“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 92 888, 46 лв. /деветдесет и две хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и 46 ст./.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ да заплати „Перфето Консултинг“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] разноски в размер на 350 790, 34 лв. /триста и петдесет хиляди седемстотин и деветдесет лева и 34 ст./.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ да заплати по сметка на ВКС сумата от 1 200 000 лв. /един милион и двеста хиляди лева/, дължима държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.