Р Е Ш Е Н И Е № 525 гр.София, 29 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1930/2012 ГОДИНА Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Й. Х. М. за възобновяване на внохд № 5442/2011 год. на Софийския градски съд и отмяна на постановеното по това решение,след което М. или да бъде оправдан,или деянието му да бъде квалифицирано като маловажен случай на такова престъпление,или делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане.За да подкрепят исканото възобновяване са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК. В съдебно заседание М. и упълномощеният му защитник поддържат искането. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на атакувания съдебен акт и заключението му е за оставяне на искането без уважение. ВКС установи: С присъда № 74 от 28.Х.2011 год. по нохд № 12142/2011 год. на Софийския районен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Й. Хр.М. е признат за виновен в това,че около 11 ч. на 1.ХІІ.2010 год. в района на ж.к.Красна Поляна ,гр. София,е направил опит да открадне от паркиран лек автомобил РЕНО МЕГАН с рег. № СА 3103 НР мъжка чантичка на стойност 12 лв.,собственост на А. М. С. от София,като престъплението,извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”б” НК,останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,за което и на основание чл. 196,ал.1,т.1 във вр. с чл. 194,ал.1 и чл. 18,ал.1 НК М. е наказан с 2 години и 3 месеца лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а НК до 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.На основание чл. 25,ал.1 във вр. с чл. 23,ал.1 НК на М. е определено общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за съвкупността от престъпления,санкционирани по това дело и по нохд № 14039/2010 год. на същия съд,което общо наказание за изтърпи в затвор при строг първоначален режим. С решението,чиято отмяна по реда на възобновяването се иска-№ 888 от 6.VІІ.2012 год.-горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. Доводите в подкрепа на възражението за допуснати съществени процесуални нарушения предизвикват недоумение и навеждат на мисълта,че изготвилият искането за възобновяване е имал предвид друго дело.Твърди се напр.,че съдът не е подложил „на внимателен анализ” „доводите на защитата” и „всички възражения на подсъдимите” за липса на безспорност, те да са осъществили „състава на деянието по чл. 209,ал.1 НК”,след като по делото има един,а не няколко подсъдими и този подсъдим е обвинен и осъден за кражба,а не за измама.Вероятно същото смесване на казусите е довело и до отправянето на упрек към въззивния съд за несъобразяване с поставеното в чл. 305,ал.3 НПК изискване,неоснователен първо,защото няма противоречиви доказателствени материали относно извършването на деянието и неговия автор и,второ,защото нито пред първоинстанционния,нито пред въззивния съд защитникът е изтъквал сега твърдяната процесуална незаконосъобразност,за да очаква в отговор на доводите си съответния доказателствен анализ. Последователно поддържани-в двете предходни инстанции и сега-са възраженията срещу правната квалификация на извършеното от М. деяние,за което се е искало-и се иска-или да бъде прието за формално осъществяващо признаците на основния състав на чл. 194 НК и поради това не съставляващо престъпление /чл. 9,ал.2 НК/,или представляващо маловажен случай на кражба.Разбирането,че извършеното от М. деяние само формално осъществява признаците на кражба,не може да бъде споделено.Деянието не е нито малозначително,нито с явно незначителна обществена опасност.Умисълът на М., е бил насочен към отнемането на вещ,в която обичайно се съхраняват пари,кредитни карти,които могат да бъдат ползвани,както и документи, като последните-лични карти,свидетелства за правоуправление,контролни талони-също имат не само номинална стойност,но и стойност като стока на нелегалния пазар,купувани за да бъдат преправяни и впоследствие престъпно ползвани.Целта на дееца,аналогичен с този при джебчийските кражби, е не толкова и не само самата вещ,а колкото и най-вече нейното съдържание и поради това за съставомерността на деянието е без значение,дали това съдържание е на значителна или незначителна стойност,или пък въобще липсва.Извършеното от М. не представлява и маловажен случай на престъпление.Високата обществена опасност на деянието-поради изтъкнатата по-горе негова специфика и епидемичния за страната ни характер на кражбите-както и високата обществена опасност на личността на извършителя- от 2006 год. досега осъждан три пъти за кражби,включително при опасен рецидив,осъждан още за изнасилване и за хулиганство,придружени с оказване съпротива на орган на власт и причиняване на същия на телесно увреждане-са несъвместими с дадените в чл. 93,т.9 НК критерии за „маловажен случай”. Неоснователно се явява и последното оплакване,за явна несправедливост на наложеното на М. наказание лишаване от свобода.В специалноправната норма е предвиден за извършеното престъпление санкционен толеранс от 2 до 10 години лишаване от свобода.Прочитът на мотивите към първоинстанционната присъда в частта,с която се обосновава размерът на наложеното на М. наказание,показва,че съдът вдействителност не е намерил каквито и да било смекчаващи обстоятелства,което отговаря на установените факти. Независимо от това и мотивиран единствено от безспорно ниската стойност на предмета на престъплението-уместно отчитайки,обаче,че не самата чантичка,а предполагаемото й съдържание са били желаната цел-е наложил на М. наказание,надвишаващо само с 3 месеца установения минимум, чиято подчертана снизходителност не допуска каквато и да било корекция в желаната с искането за възобновяване насока. С оглед на дотук изложеното и на чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 436 НПК,ВКС P E Ш И : Не уважава искането на Й. Х. М. за възобновяване на внохд № 5442/2011 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: