3 Р Е Ш Е Н И Е № 96 София,24.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1214/2013 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 224 от 29.04.2011 г. по в. гр. д. № 53/2011г. на Плевенски окръжен съд. С този акт е потвърдено постановеното от Плевенски районен съд решение № 2069 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 5019/2010 г., с което, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е признато за установено по предявен от [фирма], [населено място] срещу дружеството-молител [фирма], [населено място] положителен установителен иск за признаване дължимостта на сумите, предмет на заповед за изпълнение № 1721 от 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № 2159/2010 г. на Плевенски районен съд: 17 886.16 лв. – незаплатена лицензионна такса по договор № 227 от 01.01.2008 г.; 2 038.10 лв. – лихва върху първата сума за периода от 25.04.2008 г. до 31.03.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.04.2010 г. до окончателното й изплащане; 398.49 лв. – разноски. Молителят аргументира искането си за отмяна на посоченото решение с твърдението, че за него са били налице обективни пречки /конкретно изброени в пет точки/ да се снабди с представеното във въззивното производство пред Плевенски окръжен съд писмено доказателство – договор за продажба „на същия ТВ продукт, от същия търговец /ищеца/, на същия пазар, но на друга фирма, т. е. аналогичен дистрибутор на ТВ продукти на пазара на крайни клиенти”, поради което отказът на въззивната инстанция да приеме това доказателство се явява неправилен. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], понастоящем [фирма], [населено място] – счита същата за недопустима поради липса на предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки, съображения за което са изложени в писмен отговор от 21.01.2013 г., поддържани и в съдебно заседание. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да е налице релевираното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, необходимо е обстоятелството или писменото доказателство, на което се позовава заинтересованата страна, да отговаря на точно определени изисквания: да е ново, да е от съществено значение за делото и да не е могло да бъде известно на страната при решаване на делото или същата да не е могла да се снабди с него своевременно. По отношение на писменото доказателство, с което молителят аргументира поддържаното основание за отмяна, тези изисквания не са налице. Преди всичко, следва да се посочи, че договорът, чието приемане като доказателство по делото е отказано от въззивния съд, не може да бъде преценен като имащ съществено значение за спора. Предмет на предявения иск е заплащането на лицензионна такса по сключен между молителя [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] /понастоящем [фирма]/ договор от 01.01.2008 г. за кабелно разпространение на каналите „Д.”, „Д. фемили”, „Д. 2” и „ММТВ”, [населено място]. Именно с оглед конкретните клаузи на този договор следва да бъде извършена и преценката за дължимостта на исковата сума, като за тази преценка са без значение всички останали правоотношения, породени между ответника по иска и други негови съконтрагенти във връзка с разпространението на същите канали. Поради това, представеният от дружеството-молител договор от 01.01.2008 г., сключен между [фирма] и третото неучастващо в делото лице [фирма], [населено място], се явява доказателство, което е ирелевантно за изхода на делото и не е обуславящо за основателността на предявения иск. Отделно от това, посоченото доказателство не отговаря и на изискването да е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като то е съществувало още по време на първоинстанционното производство и при положена дължима грижа от страна на ищеца е могло да бъде представено своевременно. Що се отнася до твърдението в молбата за наличие на „обективни пречки” за снабдяване с това доказателство, обсъждането на същото е недопустимо. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 266, ал. 1 ГПК по отношение на доказателство, чието събиране във въвзизвното производство е отказано, е относима към правилността на въззивното решение. Тази проверка обаче е предмет на касационното обжалване, а не на производството по чл. 303 ГПК. В случая такава проверка е била инициирана от молителя чрез подадената от него касационна жалба срещу решение № 224 от 29.04.2011 г. по в. гр. д. № 53/2011г. на Плевенски окръжен съд /напълно идентична по съдържание с молбата за отмяна/, но с определение № 564 от 11.07.2012 г. по т. д. № 84/2011 г. същата не е била допусната до разглеждане. Поради всички изложени съображения, настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от молителя [фирма], [населено място] основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на атакуваното решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение № 224 от 29.04.2011 г. по в. гр. д. № 53/2011г. на Плевенски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: