Р Е Ш Е Н И Е № 244 София, 28 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на осми май, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 692 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият Д. Н. Б., за изменяване по реда на възобновяването на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 209 от 14. 02. 2013 год., постановено по ВНОХД № 233 / 2013 год. по описа на Софийският градски съд, с което е била потвърдена присъда от 21. 11. 2012 год. постановена по НОХД № 19771 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. София, н.о., 110-ти състав. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3-та от НПК, поради което се претендира за упражняване правомощията на касационният съд по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 21. 11. 2012 год. постановена по НОХД № 19771 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. София, н.о., 110-ти състав, осъденият Д. Н. Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от четири години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. Присъдата била обжалвана от осъденият Б. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание, с искане да бъде изменена, като бъде намален размера определеното му наказание „лишаване от свобода”. С атакуваното въззивно решение № 209 от 14. 02. 2013 год., постановено по ВНОХД № 233 / 2013 год. по описа на Софийският градски съд, горепосочената първоинстанционна присъда, била потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно, тъй като в конкретния случай, касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, действително е налице. Това е така поради следните съображения: Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК – при цялостно признаване от осъдения Б. на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като решаващия съд е сторил надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Обсъдени са правнорелевантните факти и без съмнение, деянието е правилно квалифицирано. Наложеното на осъдения наказание е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 /във вр. с чл. 54/ от НК. В рамките на инициираното от Б. въззивно производство, градският съд е извършил проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК и след като е обсъдил обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Този извод не може да бъде споделен, тъй като релевантните за наказателната отговорност на осъдения обстоятелства, не са били преценени с необходимите прецизност и пълнота. Извън вниманието на съдилищата е останал факта, че част от престъпленията в чието извършване Б. е бил признат за виновен, се намират в условията на реална съвкупност по правилата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и следва да се считат за едно осъждане, а по отношение на осъжданията му за периода 84-87 год., са налице предпоставките на чл. 88а от НК за пълна реабилитация, т.е., тези осъждания и последиците им, се заличават по силата на наказателния закон, тъй като нито едно от тях, не попада в хипотезата на чл. 88а, ал. 5 от НК. Тези обстоятелства, наред с цялостното процесуално поведение на осъдения и приобщената медицинска документация касаеща здравословното състояние на родител на Б. /неправилно ценена от въззивния съд като относима към здравословното състояние на самия осъден/ налагат извода, че определеното от инстанционните съдилища наказание, в максималния предвиден размер преди сторената редукция съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, действително носи белезите на явната несправедливост, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Според касационният съд, наказането което следва осъд. Б. да понесе, следва да бъде определено в размер на четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, което извън всякакво съмнение, далеч превишава средния законов размер. Това наказание /като размер/ съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде редуцирано с една трета, т.е., същото следва да бъде определено в размер на три години „лишаване от свобода”. Именно с такова като размер наказание, касационния съд счита, че целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, ще бъде постигнати в по-пълен обем. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивно решение № 209 от 14. 02. 2013 год., постановено по ВНОХД № 233 / 2013 год. по описа на Софийският градски съд, като НАМАЛЯВА наложеното наказание на осъденият Д. Н. Б. от четири години „лишаване от свобода” на три години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието, в затвор. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.