Р Е Ш Е Н И Е № 50104 Гр. София, 23.02.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1689/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на К. Л. К., Г. И. К. и Й. В. А., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 527 от 21.05.2021 г. по в.гр.д. № 3317/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10-ти състав, в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4020 от 07.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1438/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, пети състав, като краен резултат са отхвърлени предявените от касаторите срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б „в“ КЗ за разликите над сумите от по 150 000 лв. до по 200 000 лв. – за първите двама, и от 60 000 лв. до 200 000 лв. за третия касатор, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на И. К. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.05.2016 г. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения правен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД и за критериите, които следва да бъдат преценявани при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части, с искане за касирането му. Твърди се, че въззивната инстанция не е взела под внимание всички установени по делото факти и конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съответно – в недостатъчна степен е съобразила значимостта им за размера на вредите, като неточно е приложила въведения от закона критерий за справедливост; както и не е обсъдила релевираното във въззивната жалба оплакване за наличие на извънсъдебно признание на иска, предявен от Й. А., до размера му от 105 000 лв. Моли се решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете да бъдат уважени в предявения размер, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2016 г. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява мотивирано становище за неоснователност на същата. Претендира разноски – ю.к. възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становището на ответника и данните по делото, съобразно правилото на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да постанови обжалвания краен резултат по делото, съдебният състав на Апелативен съд – София, при съобразяване с пределите на въззивното производство, е намерил за частично основателни оплакванията на ответника Гаранционен фонд за прекомерност на присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на ищците К. Л. К. и Г. И. К. – родители на пострадалото лице. Посочил е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД, като това понятие не е абстрактно и включва обсъждането на обективни обстоятелства, изброени примерно, съгласно ППВС № 4/68 г., чието настъпване следва да се докаже от ищците. С оглед постановките на цитираното постановление съдът е изложил съображения, че връзката между родители и деца е изключително емоционална и носи в себе си взаимна привързаност, обич, уважение и подкрепа между тях, а прекъсването й, особено когато е внезапно, поражда силни чувства на болка и скръб от загубата. Приел е, че за ищците К. смъртта на техния син е довела до тежки изживявания, още повече, че те са загубили и другия си син при пътен инцидент. От приетите заключения на психиатричните експертизи е видно, че и двамата са изживели остър емоционален стрес, продължил при майката около един месец, а при бащата – около седмица. В резултат от стреса е развито посттравматично стресово разстройство с нарушение на трудовата дейност, семейното и социално функциониране, невъзможност за планиране на бъдещето. Три години след инцидента, вещото лице – психиатър е констатирало и у двамата родители наличието на интензивна флуктуация на преживяванията с повишено ниво на тревожност, загуба на увереност, засилена психологична потребност от подкрепа на близките. Трагичният инцидент е установил при ищците трайно психично състояние, което те не могат да преодолеят и към настоящия момент - срещат трудности в общуването, негативната емоционалност надделява, а изживяното от тях посттравматично стресово разстройство вероятно ще остане пожизнено. Със смъртта на техния син те са загубили своята надежда, вяра и опора за в бъдеще, всичко хубаво, което са очаквали да се случи в неговия и техния живот. Отчитайки тези обстоятелства, въззивната инстанция е приела, че сумата от 150 000 лв. представлява справедливо обезщетение за търпените от родителите неимуществени вреди, посочвайки, че при определянето му съобразява: годината на настъпване на произшествието, икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната към този момент. Цитирана е и практика на ВКС /решение № 34/27.03.2020 г. по т.д.№ 1160/2019 г. на ІІ т.о./, съгласно която размерът на застрахователните лимити не е водещ и самостоятелен критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди. Заключено е, че определеният в случая размер на обезщетенията на ищците /по 357 минимални работни заплати, респ. - 159 средни/ е съответен на жизнения стандарт на страната към релевантния момент. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част относно претендираното от Й. А. обезщетение, въззивният съд е съобразил, че тя извежда своето субективно материално право от факта на фактическо съжителство с починалото лице. От писмените доказателства по делото съдът е приел, че тази ищца и починалият са заявили сключване на граждански брак, като сватбата е била определена за 30.07.2016 г., а пътният инцидент е попречил това събитие да се осъществи. От психиатричната експертиза, изготвена след освидетелстване на ищцата, е видно, че смъртта на пострадалия И. К. й е причинила остър емоционален стрес за около седмица, след него психотравмиращата ситуация е преминала в протрахирана адаптационна реакция, а около половин година тя е имала затруднено трудово, семейно и социално функциониране. Към момента на прегледа - три години след ПТП, се установява тревожност и угнетеност при възпроизвеждане на травмиращата ситуация, но в процеса на разговор ищцата се разведрява. Вещото лице е приело, че тя е възстановена от изживяната травма, има свои планове за бъдещето, изградила е добро ниво на адаптиране и жизнено функциониране. При тези данни съдът е приел сумата от 60 000 лв. за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, посочвайки, че при определянето му съобразява обстоятелствата, свързани с икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната към момента на настъпване на ПТП. Отново са изложени съображения, че размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди, както и че така определеният размер на обезщетението на ищцата се равнява на 142 минимални работни заплати и 63 средни за м. май 2016 г. и е съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент. І. По правния въпрос, обусловил достъпа до касация. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен. Горната преценка неминуемо изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост” на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите имат значение като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането, без да са самостоятелен критерий за размера на обезщетението. ІІ. По основателността на касационната жалба. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Настоящият съдебен състав намира, че същото се отклонява от надлежното приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид следното: Въззивният съд е съобразил релевантните по делото обстоятелства, но не ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, съответно не е преценил правилно значението им за определяне на действителния размер на вредите. Макар да е обсъдил тежките последици върху психиката на родителите на пострадалото лице, установени посредством назначената по делото СПЕ, както и че при настъпилото на 11.05.2016 г. ПТП те са загубили и втория си син, след като първият също е загинал в катастрофа, съставът на въззивния съд е определил обезщетения, несъответни на изискването за справедливост, с оглед конкретните данни по делото. Съдът не е отчел в достатъчна степен това, че три години след инцидента родителите на И. К. все още страдат от тежко посттравматично стресово разстройство, което според вещото лице вероятно ще продължи до края на дните им; че смъртта на 27-годишния им син е настъпила докато са подготвяли сватбата му, а вместо това са го погребали; както и че той им е отнет по същия травматичен за тях начин, по който са изгубили и другото си дете – при пътен инцидент. Горните факти в своята съвкупност обуславят извод, че житейски стеклите се обстоятелства са увеличили значително както интензитета, така и продължителността на негативните последици в неимуществената сфера на родителите, до степен същите да не могат да бъдат преодоляни. По тези съображения съставът на Върховния касационен съд приема, че обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да бъде завишено до сумата от 180 000 лв., за да се достигне до справедлив паричен еквивалент на търпените от родителите на пострадалото лице неимуществени вреди, съобразен и с обществено-икономическата конюнктура в страната към 2016 г. Като занижено и несъответно на обществено-икономическите условия и обстоятелствата по делото се преценява и определеното обезщетение в полза на годеницата на И. К.. Действително, тя, с оглед младата си възраст, понастоящем се е възстановила значително от понесената травма, но безспорно загубата на нейния любим и бъдещ съпруг два месеца преди сватбата им е оставила траен отпечатък върху психиката й, видно от констатираната при прегледа от вещото лице ситуативна тревожност при възпроизвеждане на трагичното събитие. С оглед горното съдът намира за справедливо тя да получи обезщетение в размер на 80 000 лв. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че ответникът е направил извънсъдебно признание на иска на Й. А. до размер на 105 000 лв. Касае се за предложение за сключване на спогодба в хода на процеса, основано на взаимни отстъпки – чл. 365 ЗЗД, при условие, че ищцата се откаже от иска и претенциите си за лихви и разноски, което предложение не е прието. Същото не е равнозначно на признание на иска и не ангажира съда, разглеждащ материалноправния спор, поради което правилно не е било съобразено от въззивния съд. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК решението на въззивния съд в обжалваните части следва да бъде отменено за разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв. за всеки от двамата родители на пострадалия, както и за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв. за неговата годеница, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б „в“ КЗ да бъдат уважени за съответните разлики, ведно със законната лихва върху тях, считано от 26.11.2016 г. (следва да се има предвид, че първоинстанционното решение е изрично потвърдено в частта относно началния момент на законната лихва, срещу което липсват оплаквания в касационната жалба). Над горепосочените суми жалбата се преценява като неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода от спора, в полза на пълномощника на касаторите следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 7 925 лв. (с ДДС) за първите две съдебни инстанции. В полза на касаторите следва да се присъдят и сторените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 1 461 лв. за всеки от родителите и в размер на 742 лв. – за Й. В. А., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, с включен ДДС. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси и разноски за производството (възнаграждение на вещо лице, платено от бюджета на съда), съобразно уважената част от исковете, в размер на 4 910 лв. за трите съдебни инстанции. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация разноски в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за настоящата инстанция. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 527 от 21.05.2021 г. по в.гр.д. № 3317/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10-ти състав в следните части: с което частично е отменено решение № 4020 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 1438/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5-ти състав и са отхвърлени исковете на К. Л. К., Г. И. К. за разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв. за всеки от ищците, както и с което е потвърдено решение № 4020 от 07.07.2020 г. по гр.д. № 1438/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5-ти състав в частта, с която е отхвърлен искът на Й. В. А. за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място] да заплати на К. Л. К. с ЕГН [ЕГН] и на Г. И. К. с ЕГН [ЕГН] по още 30 000 лв. - обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им И. К. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.05.2016 г., на основание чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б „в“ КЗ, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 26.11.2016 г. до окончателното им изплащане, както и по 1 461 лв. – разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място] да заплати на Й. В. А. с ЕГН [ЕГН] още 20 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на И. К. К., причинена вследствие на ПТП, настъпило на 11.05.2016 г., на основание чл. 558, ал. 5 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б „в“ КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 742 лв. – разноски за касационната инстанция. ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място] да заплати в полза на адв. С. С. Ч. от САК с БУЛСТАТ [ЕГН], като процесуален пълномощник на ищците К. Л. К., Г. И. К. и Й. В. А., сумата 7 925 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, с включен в него ДДС. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 527 от 21.05.2021 г. по в.гр.д. № 3317/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, 10-ти състав в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА К. Л. К. с ЕГН [ЕГН], Г. И. К. с ЕГН [ЕГН] и Й. В. А. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД сумата 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК. ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД [населено място] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата 4 910 лв. – такси и разноски в производството. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: