О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94 гр. София, 01.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2696 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 396, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Маг инвест груп” ЕООД, гр. Пловдив, приподписана от адв. М. П., срещу определение № 1859 от 13.06.2018г. по гр.д. № 2901/2018г. на САС, 14 състав, поправено с определение № 1942 от 21.06.2018г., с което, след частична отмяна на определение от 28.05.2018г. по ч.гр.д. № 7005/2018г. на СГС, ГО, 6 бр. състав, е допуснато обезпечение на бъдещите искове, предявими от „Къпфи” ООД против „Маг Инвест Груп” ЕООД по чл.57, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗПД за 1./ установяване факта на нарушение на „Маг Инвест Груп” ЕООД на правото на промишлен дизайн на алтернативна вафлена чаша за топли и студени напитки, регистриран в Службата на ЕС за интелектуална собственост, за което са издадени сертификати №[ЕИК]-0001 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0002 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0003 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0004 от 12.02.2018г. и №[ЕИК]-0005 от 12.02.2018г.; 2./ осъждане на „Маг Инвест Груп” ЕООД да преустанови нарушението и 3./ изземване и унищожаване на всички налични продукти, предмет на нарушението, както и изземване и унищожаване на средствата за производството им, ЧРЕЗ налагане на привременна /обезпечителна мярка/ по чл.57ж, ал.1,т. 1 и т.2 ЗПД, както следва: 1./ забрана за извършване на действия, свързани с производството на алтернативни вафлени чаши, които са обект на защита на промишлен дизайн с посочените сертификати, включително предлагане за продажба, продажба, съхранение, рекламиране с такава цел в търговски обекти на „Маг Инвест Груп” ЕООД, магазини в страната или в интернет; 2./ изземване на всички налични продукти, които са произведени при неправомерно използван дизайн на алтернативни вафлени чаши, обект на защита на промишлен дизайн с посочените сертификати, съхранявани, рекламирани или предлагане за продажба от „Маг Инвест Груп” ЕООД, и изземване на средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението, като иззетото имущество се предава за пазене на разноски на ищеца при условията на чл.57ж, ал.4 ЗПД.
Частният жалбоподател поддържа, че всички допуснати обезпечителни мерки са прекомерни по своята тежест и обхват и не съответстват на предмета на евентуалния търговски спор по изясняване на правото на използване на промишлен дизайн. Твърди, че при налагане на обезпечителните мерки са иззети като средство за изработка на спорния продукт два броя машини /преси/, окомплектовани с матрици и поансони. Сочи, че матриците и поансоните са средството за направа на изделието, касаещо спора, като при затварянето им образуват празно пространство между тях, чиято форма определя и формата на продукта, който се произвежда с дадения комплект матрица и поансон. Твърди, че на една и съща преса, като се смени комплектът матрици и поансони, могат да се произвеждат различни продукти, както и че с машините-преси дружеството ще произвежда и друг продукт – вафлена бъркалка. Излага твърдения за сключен на 11.04.2018г. договор за продажба на вафлена бъркалка, който дружеството не може да изпълнява поради наложените обезпечителни мерки, довели до изземване на машините. Изразява съгласие матриците и поансоните, обект на бъдещ неоснователен иск на „Къпфи” ООД, да бъдат пазени от взискателя по реда на чл.57ж, ал.1, т.1 и 2 ЗПД до произнасянето на решение по делото, но моли да бъдат променени и конкретизирани допуснатите обезпечителни мерки по отношение на основните средства за производство на матриците и поансоните, отнасящи се до спорния дизайн, като неправомерно иззетите две машини /преси/ му бъдат върнати, а двата комплекта матрици и поансон, които са средството за направата на изделието, обект на бъдещия иск, да бъдат пазени от взискателя по реда на чл.57ж от ЗПД. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Допустимо ли е налагане на привременна /обезпечителна/ мярка на основание чл.57ж, ал.2, т.1 ЗПД, която не е предвидена като такава в закона, а представлява самостоятелен иск, визиран в чл.57, ал.1, т.4 ЗПД, подлежащ на самостоятелно доказване, а именно: „включително изземване на средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението”?
2. Допустимо ли е да бъде допусната и наложена мярка, която не е точно конкретизирана по своята същност в закона и от съда и позволява да бъде разширително тълкувана при изпълнението й?
Поддържа, че предвидените в ЗПД привременни мерки целят да обезпечат с доказателства предявените искове по този закон, а не чрез тях да се разреши правният спор, както е сторил въззивният съд. Сочи, че въззивният съд е допуснал като обезпечителна мярка, каквато не е предвидена в закона, изземването на средствата за производство на продукта по спорния дизайн, като кои са тези средства няма как да бъде установено, тъй като в това производство не се назначават вещи лица, които да изяснят, че средството за производсто в случая не е пресата, а матрицата. По този начин допуснатата привременна мярка е не само непредвидена в закона, но се явява и прекомерна, тъй като засяга цялата търговска дейност на дружеството и се постига, без да са ангажирани доказателства - резултат, който би се постигнал при евентуално уважаване на бъдещия иск. Излага се и твърдение за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна непавилност на постановеното определение.
Ответникът „Къпфи” ООД, гр. Пловдив, представляван от адв. И. Н., оспорва частната касационна жалба. Излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение с оглед наличието на законова уредба, поради което не е необходимо ВКС да се произнася по посочените въпроси.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, за да отмени първоинстанционното определение и да допусне исканото обезпечение, е приел, че разпоредбата на чл.57ж, ал.1 ЗПД изрично допуска налагането на поискани привременни мерки не само в случай на доказано нарушение, но и когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или доказателство ще се унищожи, изгуби или укрие, с оглед на което е достигнал до извод, че производството по чл.57ж ЗПД има специфични особености, като целта е освен гарантиране правата на ищеца при благоприятен за него исков процес, също обезпечаване на доказателства за нарушаване на интелектуалната собственост. Посочил е, че твърденията в молбата сочат на извод за наличие на обезпечителна нужда, а посочените обезпечителни мерки са сред предвидените по чл.57ж ЗПД и са допустими. Приел е, че представените от молителя писмени доказателства могат да послужат като индиция за вероятната основателност на бъдещите искове, но не могат да се ценят като убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, доколкото не са приобщени по предвидения в ГПК ред. Въззивният съд е счел за основателно искането за допускане на първите две посочени обезпечителни мерки – забрана за извършване на действия, свързани с производството на ядивни вафлени чаши, които са обект на защита на промишлен дизайн и изземване на всички налични продукти, които са произведени при неправомерно използван дизайн, както и средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението. Посочил е, че с тези две привременни мерки очертаният в молбата обезпечителен интерес ще бъде гарантиран, тъй като ще се преустанови предлагането на продукта с този дизайн и евентуалното изземване на произведените с него артикули ще послужи като доказателство в исковия процес. Изложил е съображения, че третата посочена мярка – запечатване на помещение в [населено място], където по твърдение на молителя се извършва нарушението, е неподходяща с оглед търсената с бъдещия иск защита.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че поставеният първи процесуалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на втория въпрос е обусловен от отговора на първия, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение. По поставения въпрос е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед липсата на трайноустановена съдебна практика и възможността за противоречивото му разрешаване. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в частта, в която е допуснато обезпечение на бъдещите искове чрез изземване на средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението.
По отношение на останалите обезпечителни мерки, допуснати от въззивния съд, правни въпроси не са формулирани, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в тази част. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на определението, предполагащо видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното в посочената част определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав намира следното:
Обезпечаването на иска цели да предостави на ищеца през времето, през което трае исковото производство, защита срещу действия на ответника, осуетяващи осъществяването на правните последици, в които се състои исковата защита, като осигури възможност неоснователно отричаното право да бъде осъществено или попречи, докато спорът е висящ, да се осъществи неоснователно претендираното право. Тази защита е привременна – трае докато е висящ исковият процес, и е с по-малък интензитет по съдържание спрямо правните последици на решението с оглед предназначението й – да подготви, да осигури, но не и да осъществи търсената с иска защита. Обезпечението на иска се различава от т.нар. привременни мерки, в които не се подготвя бъдещото осъществяване на правото, a се пристъпва към временното му осъществяване.
Разпоредбите на чл.57 и сл. от Закона за промишления дизайн уреждат реда за защита на правата на притежателите на права върху дизайн, като съгласно чл.57, ал.1 от закона тези лица могат да предявяват искове за нарушение на правата им: 1/ иск за установяване факта на нарушението; 2/ иск за преустановяване на нарушението; 3/ иск за обезщетение за вреди; 4/ иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване. В чл.57ж ЗПД е предвидена и възможност за допускане по реда на чл.389 – 403 ГПК на привременни мерки, като по искане на ищеца при нарушение на правото върху дизайн или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще бъде извършено или някое доказателство ще бъде изгубено, унищожено или укрито съдът може да допусне някоя от посочените мерки: 1/ забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на дизайн; 2/ изземване на продуктите, за които се твърди, че имат неправомерно използван дизайн, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението; 3/ запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извършва нарушението.
При съобразяване на предвидените в ЗПД искове за защита на нарушено право и привременните мерки, които могат да бъдат допуснати от съда по искане на ищеца, се налага извод, че посочените в закона мерки целят временно да осъществят защитата, предмет на иска /чрез допускане на забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на дизайн/ или да осигурят възможност за доказване на нарушението /чрез изземване на продуктите, за които се твърди, че имат неправомерно използван дизайн, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението, и чрез запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извършва нарушението /. Извън тези конкретно посочени в закона мерки, е допустимо да бъдат допускани и други обезпечителни мерки, които гарантират осъществяването на търсената с исковете защита – например налагане на запор или възбрана за обезпечаване на иска за обезщетение за вреди. Не може обаче да бъде допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.57, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗПД чрез изземване на средствата за производство на продукта. Възможността за допускане на такава привременна мярка не е предвидена в чл.57ж ЗПД, а от друга страна, по съдържание тя има характера не на мярка, подготвяща или осигуряваща осъществяването на търсената искова защита, а на мярка, осъществяваща търсената с иска по чл.57, ал.1, т.4 ЗПД защита – изземване на средствата за нарушението.
Такава мярка не може да бъде допусната и на основание чл.57ж, ал.1, т.2 ЗПД, предвиждаща възможност за изземване на продуктите, за които се твърди, че имат неправомерно използван дизайн, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението. Целта на мярката по тази разпоредба е да обезпечи възможността за доказване на нарушението, поради което се допуска изземване и на доказателства от значение за доказването му. При допускане на предвидените в закона мерки следва да се държи сметка за интересите и на двете страни и да не се допуска прекомерно засягане на правната сфера на ответника. Поради това при допускане на мерките по чл.57ж, ал.1 ЗПД съдът следва да посочи конкретните доказателства от значение за доказване на нарушението, които следва да бъдат иззети, с оглед избягване на спорове при налагането на мярката относно действителното й съдържание. Изземването на средствата за производство на продукта се постига чрез успешно провеждане на предвидения в чл.57, ал.1, т.4 ЗПД иск, след като бъде доказано, че тези средства са необходими за извършване именно на дейността, осъществяваща нарушение на правата на ищеца. Допускането на такова изземване като привременна мярка, при липса на предвидена в закона възможност за това, е недопустимо осъществяване на търсената с иска защита по време на исковия процес и преди постановяване на влязло в сила решение.
С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос обжалваното въззивно определение е неправилно. Въззивният съд неправилно е счел за подходяща и е допуснал по искане на молителя и изземване на средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението, като не е посочил и кои са тези средства, явяващи се доказателство за установяване на нарушението. Поради това обжалваното определение в частта, в която е допусната посочената мярка, е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искането за допускането й следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1859 от 13.06.2018г. по гр.д. № 2901/2018г. на САС, 14 състав, поправено с определение № 1942 от 21.06.2018г. в частта, в която след частична отмяна на определение от 28.05.2018г. по ч.гр.д. № 7005/2018г. на СГС, ГО, 6 бр. състав, е допуснато обезпечение на бъдещите искове, предявими от „Къпфи” ООД против „Маг Инвест Груп” ЕООД по чл.57, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗПД за 1./ установяване факта на нарушение на „Маг Инвест Груп” ЕООД на правото на промишлен дизайн на алтернативна вафлена чаша за топли и студени напитки, регистриран в Службата на ЕС за интелектуална собственост, за което са издадени сертификати №[ЕИК]-0001 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0002 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0003 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0004 от 12.02.2018г. и №[ЕИК]-0005 от 12.02.2018г.; 2./ осъждане на „Маг Инвест Груп” ЕООД да преустанови нарушението и 3./ изземване и унищожаване на всички налични продукти, предмет на нарушението, както и изземване и унищожаване на средствата за производството им, ЧРЕЗ налагане на привременна /обезпечителна мярка/ по чл.57ж, ал.1, т.2 ЗПС: „изземване на средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението”.
ОТМЕНЯ определение № 1859 от 13.06.2018г. по гр.д. № 2901/2018г. на САС, 14 състав, поправено с определение № 1942 от 21.06.2018г. в частта, в която след частична отмяна на определение от 28.05.2018г. по ч.гр.д. № 7005/2018г. на СГС, ГО, 6 бр. състав, е допуснато обезпечение на бъдещите искове, предявими от „Къпфи” ООД против „Маг Инвест Груп” ЕООД по чл.57, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗПД за 1./ установяване факта на нарушение на „Маг Инвест Груп” ЕООД на правото на промишлен дизайн на алтернативна вафлена чаша за топли и студени напитки, регистриран в Службата на ЕС за интелектуална собственост, за което са издадени сертификати №[ЕИК]-0001 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0002 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0003 от 12.02.2018г.; №[ЕИК]-0004 от 12.02.2018г. и №[ЕИК]-0005 от 12.02.2018г.; 2./ осъждане на „Маг Инвест Груп” ЕООД да преустанови нарушението и 3./ изземване и унищожаване на всички налични продукти, предмет на нарушението, както и изземване и унищожаване на средствата за производството им, ЧРЕЗ налагане на привременна /обезпечителна мярка/ по чл.57ж, ал.1, т.2 ЗПС: „изземване на средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението”, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Къпфи” ООД за допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл.57, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ЗПД, които ще бъдат предявени против „Маг Инвест Груп” ЕООД, чрез изземване на средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1859 от 13.06.2018г. по гр.д. № 2901/2018г. на САС, 14 състав, поправено с определение № 1942 от 21.06.2018г. в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|