Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 30.01.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 1021 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава XXXIII НПК и е образувано по искане от задочно осъдения М. Д. Д. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 32/2021г. по описа на Районен съд – Тополовград и връщане на делото за ново разглеждане. С присъда № 9/26.05.2021г. по НОХД № 32/2021г. Районен съд – Тополовград, 2 Наказателен състав е признал М. Д. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 НК и го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 343г НК го е лишил и от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, приспадайки, на основание чл. 59, ал.4 НК, времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Актът на районен съд не е бил подложен на инстанционна проверка и е влязъл в сила на 03.06.2021г. В искането се претендират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в двете фази на наказателното производство, довели до накърняване на правата на осъдения Д.. Излагат се твърдения за неуведомяването на обвиняемия тогава М. Д. за приключване на досъдебното производство, невръчването му на препис от внесения в съда обвинителен акт, както и неосигуряване от разследващия полицай на служебен защитник. Отправя се и упрек към процедурата по уведомяване на осъдения за съдебното производство и за неналичие на предпоставки за разглеждане на делото в негово отсъствие. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения поддържа искането като допълва, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 423, ал.5 НПК, тъй като в издадената по отношение на неговия подзащитен ЕЗА са дадени гаранции от молещите български власти, че производството по делото ще бъде възобновено. Осъденият Д. поддържа позицията на своя защитник, а при дадената му възможност за последна дума изрично заявява желанието си делото да бъде възобновено. Прокурорът застъпва противната теза. Според него с издадената Европейска заповед за арест не са дадени неотменими гаранции за възобновяване на производството. Заявява, че М. Д. е имал знание в извършването на какво престъпление е обвинен и въпреки редовното му призоваване за съдебно заседание не се е явил без да сочи уважителни причини за това. Върховният касационен съд след като прецени изложеното в искането и становищата на страните счита, че то е допустимо, но неоснователно. Настоящият състав е сезиран с искане от активно легитимирана страна - задочно осъдено лице, което е депозирано в срока по чл. 423, ал.1 НПК. По делото са налице данни, че фактическото предаване на М. Д. на българските власти по повод издадена спрямо него Европейска заповед за арест /ЕЗА/ е осъществено на 29.11.2022г., а искането е изпратено на 05.12.2022г., т.е. в изискуемия от приложимата процесуална норма шестмесечен срок. Визираното в разпоредбата на чл. 423, ал.5 НПК, че делото следва да бъде възобновено без да бъде извършвана преценка дали осъденото лице е знаело за воденото срещу него производство, в ситуация, в която при допусната екстрадиция са дадени гаранции от молещата държава /Република България/ за възобновяване на делото и наведените в съдебно заседание от защитата доводи в тази насока, налага съдът да се занимае с този въпрос преди да отговори на останалите изложени в искането твърдения за допуснати нарушения в процеса, довели до неосигуряване на лично участие на Д. в него. Спрямо искателя е издадена Европейска заповед за арест № Р-202/10.09.2021г. от прокурор в Районна прокуратура – Ямбол за изтърпяване на наложеното му с описаната присъда наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. В ЕЗА в част d/3.4 изрично е подчертано, че „при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед нови доказателства, и да доведе до отмяна на първоначалния акт“, както и че то ще бъде уведомено за срока, в който да поиска обжалване или повторно разглеждане. Очевидно, поради факта на сезиране на настоящата инстанция с искане за преразглеждане на делото, Д. е бил уведомен за това свое право и за срока, в който може да го упражни. В издадената ЕЗА коректно е посочено, че осъденият не се е явил лично на съдебния процес, финализиран с постановената присъда, но видно от цитираното съдържание на заповедта, на него му се предоставя /и му е предоставена/ възможност да претендира повторно разглеждане на делото с негово участие. Всъщност гаранции, в смисъла, вложен от защитата, за задължително възобновяване на наказателното производство при неучастие на лицето в него, са били необходимо условие за изпълнение на ЕЗА от замолената държава в хипотезата на чл. 41, ал.1 ЗЕЕЗА, която е отменена с ДВ бр. 55/2011г. В сега действащата нормативна уредба гаранции за преразглеждане на делото като условие за изпълнение на ЕЗА от замолената държава се изискват от молещата само в случаи, в които ЕЗА е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане. Такива гаранции не са предпоставени като обвързващи изпълняващата държава – членка в ситуации, в които се касае за изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане /в какъвто смисъл е била отменената разпоредба на чл. 40, ал.1 ЗЕЕЗА/. В този ред на мисли липсва императивна разпоредба, сочеща на задължително възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане на едно лице, а описаното т. 3.4 в издадената по това дело ЕЗА определя само една правна възможност, от която осъденият може да се възползва след своето фактическо предаване /и от която очевидно се е възползвал/. При извършената констатация за неприложимост на разпоредбата на чл. 423, ал.5 НПК, следва да бъде обсъден въпросът дали са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 НПК, за да бъде възобновено делото поради неучастие на Д. в него. На 13.05.2021г. е започнало бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 НК, в хода на което, на 17.05.2021г. лично на М. Д. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 НК като не му е определена мярка за неотклонение. Непосредствено след придобиване на качеството на обвиняемо лице, той е депозирал обяснения, в които, освен че признава вината си, заявява, че не желае да ползва адвокатска защита и да му бъдат предявявани материалите по разследването. В унисон с неговите изявления /дадени 3 дни след като е призован и са му разяснени правата да ангажира защитник или да му бъде назначен служебен такъв/, разследващият полицай след извършване на други процесуално-следствени действия е докладвал делото на прокурора без предявяване на обвиняемия на материалите по делото. На 21.05.2021г. е внесен обвинителен акт срещу Д.. Съобразно задълженията си, произтичащи от нормата на чл. 358, ал.3 НПК, прокурорът е уведомил М. Д. за датата и часа на съдебното заседание по НОХД № 32/2021г., както и за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. Подсъдимият е заявил, че не се намира на територията на Република България. Извършената от прокурора процедура по уведомяване е обективирана в констативен протокол изх.№ 2176/ 26.05.2021г. При тази ситуация съдът е назначил служебен защитник на осъдения, стартирал е разглеждането на делото по реда на чл. 269, ал.3, т.3 НПК и го е финализирал с постановената на 26.05.2021г. осъдителна присъда. След така описаното процесуално развитие на делото, настоящият състав следва да прецени доколко искането на Д. като задочно осъден за възобновяването му е основателно в контекста на нормата на чл. 423, ал.1 НПК. Подобно искане би било уважено с изключение на случаи, в които осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, препятствайки изпълнение на процедурата по чл. 247в, ал.1 НПК или ако е изпълнена, не се явил в съдебно заседание без уважителна причина. М. Д. е участвал лично в досъдебната фаза на процеса, заявявайки непосредствено пред разследващия орган както отношението си към обвинението, така и нежеланието си да ползва услугите на лице с юридически ценз и да му бъдат предявени материалите по делото. Във времевия интервал от 17.05.2021г. /датата на привличането му като обвиняем/ до 21.05.2021г. /призоваването му от прокурора за съдебното заседание/ той е напуснал пределите на Република България, несъобразявайки се със задълженията си за явяване пред правораздавателните и правоприлагащите органи, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице. Със своето поведение той сам се е поставил в ситуация да не участва лично във водения срещу него наказателен процес и причина за това следва се търси в поведението му, а не в поведението на органите на досъдебното или съдебното производство, които са спазили дължимите от процесуалния закон процедури. Разпоредбата на чл. 269, ал.3, т.3 НПК е категорична, че при съответните условия делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако той е редовно призован /в случая по реда на чл. 178, ал.11 НПК/ и не е посочил уважителни причини пред призовалия го прокурор за неявяването си, който го е и уведомил, че делото може да бъде разгледано и приключено в негово отсъствие. Несподеляеми са възраженията в депозираното искане за некоректно изпълнение на процедурата по призоваване на осъдения, тъй като нормата на чл. 178, ал.11 НПК дава възможност за призоваване по телефон, телекс или факс в бързи случаи, именно какъвто е настоящият поради характера на производството като протичащо по особените правила на глава 24 НПК. Знанието на осъдения М. Д. за воденото срещу него наказателно производство и отклоняването му от него води като последица произнасяне в негативен смисъл по претенцията му за възобновяване на делото поради неучастието му в него – ситуация, в която самият той се е поставил. Афишираното от него недобросъвестно процесуално поведение чрез отклоняването му от водения срещу него наказателен процес определя и невъзможността да черпи права от свое недобросъвестно поведение чрез възобновяване на процеса. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. Д. за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 32/2021г. по описа на Районен съд – Тополовград, 2 Наказателен състав . Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.