Р Е Ш Е Н И Е № 351 София, 21 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора И.ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1767/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Й. П. Ю. срещу решение № 144 от 28.04.2011г. по внохд № 725/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия,8-ми въззивен състав,с което е потвърдена присъда от 15.10.2010г. по нохд № 4656/2009г. по описа на Софийски градски съд,нак.отделение,7-ми състав В жалбата се визират касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Иска се отменяване на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане.Алтернативно- да се измени решението и наказанието намали към предвидения минимум. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.Не са налице съществени процесуални нарушения,установено е мястото на движение на автомобила на подсъдимия-в лентата на пострадалия,а наказанието е по чл.55 НК и не е явно несправедливо. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 13.04.2009г. около 10.30 часа в [населено място],на [улица]с посока на движение от Околовръстния път към [улица]в района на №2,при управление на МПС-специален автомобил марка „Щ.”,модел 19С28 с ДК [рег.номер на МПС] ,нарушил правилата за движение визирани в чл.16,ал.1 т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. И. К.,поради което и на основание чл.343,ал.1 б.”в” вр.с чл.3421ал.1 и чл.55,ал.1 т.2 б.”б” НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,която следва да се изпълнява два пъти седмично.2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от две години. 3. Включване в курсове за професионална квалификация за срок от една година.ОПРАВДАЛ е подсъдимия по обвинението за това да е извършил нарушения на правилата за движение по чл.47,ал.3 от ППЗДвП и чл.21,ал.2 ЗДвП. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно и законосъобразно,а наказанието не е явно несправедливо. Въз основа на правилно установените по делото фактически обстоятелства изводът,че подсъдимият е осъществил състава на повдигнатото обвинение почива на доказателствата,събрани,проверени и анализирани в съответствие с чл.13,чл.14,чл.107 НПК. При постановяване на съдебните актове на са допуснати визираните в жалбата нарушения. Въззивният съд е проверил по реда на чл.313 НПК правилността на присъдата,уважил е искането на подсъдимия за допълнително съдебно следствие по реда на чл.321 НПК.Извършил е повторно изслушване на съдебната автотехническа експертиза изготвена от вещите лица А. А.,М. В.,В. И..В съдебно заседание на 20.12.2010г. е назначил допълнителна автотехническа експертиза с участието на експертите С. П. П.,К. С. З. и В. С. П.,в съдебно заседание на 21.03.2011г. е назначил допълнителна автотехническа експертиза която е възложил за изпълнение на вещото лице С. П..Съдът освен това е допуснал и разпитал като свидетели Д. Г. А.,С. Т. Н.,Д. Х. Ж.,И. Д. И.. След преценка на доказателствата и самостоятелен анализ на фактите по делото,въззивният съд е потвърдил присъдата. Установено е,че на инкриминираната дата подсъдимият управлявал товарен автомобил „Щ.” предназначен за сметосъбиране и се движел от базата на [фирма] в кв.С.,към центъра по [улица].В района на ПТП-близо до № 2А пътното платно било сухо,с широчина 7,5 метра,без маркировка.Пътят бил двупосочен,с две ленти за движение без неравности,но в близост до банкета имало скат с променлива височина,а от другата страна-локва.Пострадалият К.,се движел в обратната посока,управлявайки л.а.”Ситроен Б.”. Непосредствено преди удара л.а.”Ситроен” навлязъл частично в лентата за насрещно движение,след което се насочил обратно към своята лента.Същевременно водачът на товарния автомобил също навлязъл макар и минимално с предната лява част на автомобила в лентата на пострадалия. Установено е,че на около 15 см в ляво от осевата линия/посока към центъра/ настъпил удар между двете превозни средства,които се сблъскали с предните си леви части. Подсъдимият натиснал спирачния педал,но вследствие на удара настъпило разкъсване на маркучите на пневматичната кормилна и спирачна система и той изгубил управлението.Неговият автомобил излязъл в ляво от платното,преминал насрещния насип и се преобърнал на дясната си страна.Вследствие на удара водачът на л.а.”Ситроен”получил тежки увреждания несъвместими с живота и починал на място. Скоростта на движение на л.а.”Ситроен” била 60 км/ч.,а тази на подсъдимия била намалена от 72-73 км./ до 40 км./ч.,когато е настъпил удара . Прието е,че подсъдимият е допуснал нарушение по чл.16,ал.1 т.1 ЗДвП,което нарушение е в причинна връзка с неправомерния резултат и обуславя наказателната му отговорност по чл.343,ал.1 б.”в” НК. Срещу подсъдимия са били вменени три нарушения по ЗДвП-по чл.21,ал.2 от ЗДвП,чл.47,ал.3 от ЗдвП и по чл.16,ал.1 т.1 от ЗДвП.По първите две първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия. Както пред въззивния съд,така и пред касационната инстанция подсъдимият оспорва нарушението по чл.16,ал.1 т.1 ЗДвП.Извършеното допълнително съдебно следствие не е довело до промяна на фактите респ.изводите на първоинстанционния съд. Приетата допълнителна експертиза е потвърдила извода на основната за навлизане на товарния автомобил в лентата за насрещно движение,като е категорична,че установената с помощта на спирачната следа траектория на движение,не е придадена след удара. Възражението,че изводите почиват на предположения,тъй като не е ангажирано каквото и да е доказателство за това,че навлизането в насрещното платно от страна на подсъдимия е в резултат на въздействие върху системите за управление е неоснователно.На л.47 от възз.дело допълнителната съдебно автотехническа експертиза е заключила,че навлизането в насрещното платно и оставянето на спирачни следи с дължина 16.40 метра се дължи именно на действия на водача с органите за управление/спирачна и кормилна уредба/.Посочено е ,че няма данни за наличие на повреди по кормилната уредба на автомобила преди инцидента,а регистрираната спирачна следа говори за задействана спирачна система от страна на водача.Експертите са изяснили,че не е възможно веднага след удара в л.а. да се задействат автоматично вградените в задните колела пружинни акумулатори,тъй като конструкцията на товарния автомобил е създадена така,че при прекъсване/разрушаване/ на тръбопроводи,водачите могат да управляват превозното средство в продължение на повече от 20-30 секунди/при скорост на движение 40 км/ч в случая се изминава разстояние около 200-300 метра/. Посочени са и други аргументи-пневматичната спирачна система е многокръгова. Двусекционния спирачен кран-на предните и задните колела на автомобила може да се задейства с помощта на спирачния педал. Подсъдимият е отклонил автомобила в ляво и реагирал за аварийно задействане на спирачната система,като по този начин е навлязъл в лентата за насрещно движение и оставил спирачна следа с дължина 16.40 метра.Изложените обстоятелства изключват според експертите възможността автомобила на подсъдимия да се насочи към насрещното платно за движение по друга причина,освен от действията на последния спрямо органите за управление. Тезата на подсъдимия е ,че удара е станал в неговата лента за движение,след удара неговият автомобил се отклонил в ляво в лентата за движение на пострадалия ,а спирачките отказали да работят е опровергана от събраните доказателства. Въз основа на обективните данни за разположение на двата автомобила след удара-следа от задна лява гума на товарния автомобил,деформацията по двата автомобила,местоположението на изпадналите парчета стъкла,пластмаса и счупени части от автомобили разположението на следата от влачене на гума с дължина 1.15 метра от задната лява гума на „Ситроен ” в посока успоредна на линията на ориентира ,е определено мястото на удара и разположението на двата автомобила при удара. Прието е по делото,че пострадалият предприел изпреварване,частично навлязъл в лентата за движение на подсъдимия,след което предприел бързо връщане в неговата лента.След това негово действие,подсъдимият навлязъл в лентата за движение на пострадалия,на разстояние 15 см. при което последвал фаталния удар.В този смисъл експертите посочват,че причините за настъпилия инцидент са както поведението на пострадалия върху пътното платно,така и неправомерното навлизане на водача на товарния автомобил в насрещната лента. Същественото ,което обединява експертите по дадените експертизи-първоначални и последващи назначени в стадия на съдебното следствие и въззивното производство е,че завиването на товарния автомобил в ляво не е осъществено от блокиране на задната лява гума,а се дължи на предварително завиване на кормилната уредба от водача.В този смисъл дали е била разхерметизирана спирачната система, това не се отразява на механизма на произшествието,тъй като при инициалния удар между двете превозни средства,спирачната система не е била разрушена.Сам подсъдимият в обясненията си е заявил,че увреждане в спирачната система е имало,но след удара. Ударът е бил предотвратим единствено ако подсъдимият е продължил да се движи праволинейно,без да предприеме завиване на ляво и да навлезе в лентата за насрещно движение. Възразява се,срещу констатацията,че след удара л.а.”Ситроен” се е изместил настрани ,без да се върне назад. В съд.зас. на 15.10.2010г. л.105, в.лице А. е дал отговор на този въпрос.От снимковия материал е видно,че има отразена напречна дъговидна следа,която е перпендикулярна.Ако автомобилът е бил отхвърлен назад,тази следа следваше да има диагонална,а не дъговидна форма. Във връзка с поддържаната теза за невиновност ,се прави довод,че при параметрите съществуващи в огледния протокол не е доказано категорично,че товарният автомобил е навлязъл в насрещното платно за движение.Възражението е неоснователно.При огледа е констатирана дъговидна спирачна следа,отговаряща да е от задните леви колела на товарния автомобил,сочещи траекторията на движение диагонално от дясно на ляво.В този смисъл са констатациите на основната и на допълнителната АТЕ,както и заключението на в.л.П. депозирано на 11.04.2011г.възприето от въззивния съд.Въз основа на съвкупната оценка на доказателствения материал съдът е приел,че е доказано навлизането на товарния автомобил в насрещното платно и мястото на удара с л.а.”Ситроен”. Възражението,че съдът не обсъдил обясненията на подс.Ю. по отношение на мястото на удара и механизма на ПТП,а показанията на св.Б. били изключени от доказателствения материал е неоснователно.На л.91-92 от мотивите съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия,според които К. внезапно е навлязъл в неговата лента,едва когато разстоянието между двете превозни средства не е позволявало спиране на камиона преди достигане мястото на удара по дължината на пътното платно.Следващото обяснение касаещо мястото на удара,а именно че е настъпил в неговото платно не е кредитирано,тъй като е опровергано от писмените доказателства, въз основа на които са изготвени автотехническите експертизи.Показанията на св.Б. не са изключени,а приети частично от съдилищата/л.112 от първ.дело/. С оглед на установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,правилно е прието,че настъпилото ПТП и последвалата смърт на Д.К. се дължи на извършеното от подсъдимия нарушение по чл.16,ал.1 т.1 ЗДвП.Като е потвърдил осъдителната присъда срещу подсъдимия,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 вр.с чл.303,ал.2 НПК.Присъдата не почива на предположение,а на доказателства събрани,проверени по надлежния процесуален ред. Довода за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК.Отчетени са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-вече-значителното съпричиняване от страна на пострадалия в настъпилия резултат.Наказанието не е явно несправедливо по смисъла н чл.348,ал.5 т.1 НПК,тъй като отговаря на обществената опасност на деянието,тази на дееца и на всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация.Основание за намаляване на размера на пробационните мерки,предвид тежкия резултат и целите на чл.36 НК,не е налице. По изложените съображения,въззивното решение следва да се остави в сила,поради което и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 144 от 28.04.2011г. по внохд № 725/2010г по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия,7-ми въззивен състав,с което е потвърдена присъда от 15.10.2010г. по нохд № 4656/2009г. по описа на Софийски градски съд,нак.отделение,7-ми състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: