Р Е Ш Е Н И Е №55 гр. София, 12.07.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2608 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение № 8256 от 07.12.2017г. по гр.д. № 4734/2017г. на Софийски градски съд по жалбата на С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. срещу отхвърлянето на иска им по чл. 108 ЗС против „Ком Сед“ ООД за признаване собствеността и предаване владението върху недвижим имот в [населено място], с площ от * кв.м., съставляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото. Касационната жалба на Н. Р. Т. и М. Р. М. /правоприемници на ищцата Б. Х. Т./ е върната с влязло в сила разпореждане на въззивния съд като просрочена. В касационната жалба на останалите ищци, подадена чрез пълномощника адв. Д., се поддържа неправилност на извода на решаващия съд, че възстановяващото собствеността решение на Поземлената комисия е нищожно, тъй като представлява повторно произнасяне, след постановен отказ за възстановяване. Наведени са оплаквания за необсъждане на изтъкнатите във въззивната жалба аргументи срещу тази нищожност: 1/ че с първото решение на ПК от 18.04.1996г. възстановяването не е отказано поради наличие на някаква законова пречка, а поради факта, че същият имот се възстановява на молителите, заедно с други наследници, като част от по-голям имот на името на общ наследодател; 2/ че решението от 25.03.1999г. е постановено за изменение и допълнение на решение от 08.11.1998г. при условията на чл. 14, ал.7 и на основание възможността по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ; 3/ че решение № 1136 от 25.03.1999г. е било представено от настоящите касатори като ответници по ревандикационния иск на „Ком сед” ООД по гр.д. № 11080/2001г. на СРС и там не е била оспорена неговата валидност, поради което оспорването му в настоящето производство е преклудирано. Ответникът по иска „Ком Сед“ ООДоспорва жалбата на ищците. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е повторно произнасяне на административния орган и нищожно ли е решението за възстановяване на собствеността, предхождано от отказ, ако е издадено при нови фактически обстоятелства и в отговор на искане на заинтересовани лица по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ за промяна на лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството пред първата и въззивната инстанция е по предявен ревандикационен иск за поземлен имот и насрещни положителни установителни искове за две сгради - „Обор за сто крави” и „Заслон за петстотин овце”. Предмет на допуснатата до разглеждане касационна жалба е само решението по ревандикационния иск. Ищците Б. Х. Т., С. Х. Т., Й. Х. П., И. Х. Х. и А. Х. А. са наследници на Х. А. В., починал на 15.07.1978г. На наследниците е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада от 5.300 дка, девета категория, местност „К.“, имот № ** по картата на землището. Решението за възстановяване на собствеността № 1136 от 25.03.1999г. е постановено от ПК-К. за допълване и изменение на Решение от 08.11.1998г. на основание чл. 18д, ал.4 ППЗСПЗЗ - след уточняване границите на земеделски земи от заявителите и във връзка с направени измервания на земята в доказаните реално съществуващи стари граници. Видно че, с предходно решение по същата преписка - Решение №1136 от 18.04.1996г., е отказано възстановяване на собствеността върху същия имот - ливада от 5,300 дка в местн. „К.” по съображения, че имотът е възстановен като обща родова ливада по преписка 511С. По тази преписка е постановено решение № 511С от 18.04.1996г., с което ливада от 20,436 дка в местн. „К.” е възстановена на наследниците на Х. М., Х. А., Н. и П. Т. В. /посоченият Х. А. В. е наследодателят на ищците/, представляваща имот № *, парцел *. В имота съществува сграда, отговаряща на описанието „Обор за 100 крави”, застроена на около 630 кв.м., построена в пасищен комплекс, съставляваща парцел * с площ от * дка по парцеларния план на пасищен комплекс м.„В.“ в [населено място]. По отношение на тази сграда е уважен предявеният от ответника „Ком сед” ООД насрещен установителен иск за собственост на основание давностно владение. Между страните е постановено влязло в сила Решение от 17.05.2004г. по гр.д. № 11080/2001 г. на СРС, 46-ти състав, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС на „Ком Сед“ ООД срещу физическите лица за предаването на владението на процесния имот № ** по картата на съществуващите стари реални граници на землището на [населено място] с площ от * кв. м. В мотивите на решението е прието, че договорите за продажба на имота, сключени от „Ком сед” ООД на 20.03.1996г. са нищожни поради липса на съгласие на правоимащите по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ, а договорът от 02.11.1998г. за покупка на прилежащия терен към сградата, е сключен от лице без представителна власт. В производството по това дело настоящите ищци /тогава ответници/ са се легитимирали с решението на Поземлената комисия № 1136 от 25.03.1999г. за възстановяване на собствеността и валидността и законосъобразността му не са били оспорени. Въззивният съд е отхвърлил предявения от физическите лица против дружеството ревандикационен иск като е приел, че не е налице валидна реституционна процедура по ЗСПЗЗ, която да ги легитимира като собственици. Имотът е възстановен с Решение № 1136 от 25.03.1999г. на ПК-К., където е индивидуализиран като ливада от 5,300 дка, девета категория, местност „К.“, имот № ** по картата на землището на [населено място], с посочени граници. Преди това решение, обаче е постановено Решение №1136 от 18.04.1996г., с което е отказано възстановяване на собствеността върху процесния имот и няма данни отказът да е бил оспорен, отменен или изменен по предвидените за това способи. Поради това решаващият съд е счел, че последващото Решение № 1136 от 25.03.1999 г. на ПК-К. е нищожно и като такова негодно да легитимира ищците като собственици. По основанието за касационно обжалване. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е повторно произнасяне на административния орган и нищожно ли е решението за възстановяване на собствеността, предхождано от отказ, ако е издадено при нови фактически обстоятелства и в отговор на искане на заинтересовани лица по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ за промяна на лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението. Междувременно, след допускането на касационното обжалване е постановено Решение №134 от 29.01.2019г. по гр.д. №3090/2017г. на ІІ г.о., в което е дадено разрешение на сходен въпрос, а именно: „представляват ли валидни административни актове решенията на Поземлената комисия за възстановяване на право на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, постановени след предходен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне”. В решението са посочени уредените в закона хипотези, при които е допустимо в рамките на едно административно производство административният орган да постанови валиден повторен акт. Част от тези хипотези са по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ /в различните редакции на разпоредбата от приемането й през 1995г. до днес/ и по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ. В последния случай с ново решение може да се променят лицата, в чиято полза или вреда е постановено първото решение; като постановяването на това второ решение е допустимо само при отправено искане от страна на заинтересованите лица и при наличие на условията /но не и сроковете/ на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. Направен е заключителен извод, че извън изрично предвидените в правна норма случаи, второто постановено решение от органа по възстановяване на собствеността е нищожно като постановено при отсъствие на материална компетентност. По касационната жалба. Горното разрешение следва да бъде споделено принципно, но то не е напълно приложимо по настоящето дело предвид особеностите на конкретния случай. По делото няма данни решението на ПК от 25.03.1999г. да е постановено след изрично искане на заинтересованите лица и да е изрично установена хипотезата на чл.14, ал.7 и 7а ЗСПЗЗ. Независимо от това, решението не е нищожно, защото не може да се приеме, че е постановено след първоначален отказ. Първото решение - Решение №1136 от 18.04.1996г. на ПК не съставлява същински отказ за възстановяване, който да препятства следващо произнасяне на административния орган. Такъв би бил отказ, с който е установена някаква законова пречка за реституцията. Отказът по решение № 1136 от 18.04.1996г. се базира на това, че имотът се възстановява, но като част от по-голям имот на общ наследодател, т.е. това е отказ по конкретната преписка /заявление/, но не съставлява отричане като цяло на правото на възстановяване на собствеността. Ето защо, постановеното последващо решение от 25.03.1999г., което е взето след уточняване границите на земеделски земи от заявителите и във връзка с направени измервания на земята /както изрично е посочено в него/, е валидно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че след решението от 25.03.1999г., с което е възстановена земята, е постановено ново решение № 1136 от 22.06.1999г., с е отказано възстановяване на имота от 5 300 кв.м. в местн. „К.” поради това, че е държавна собственост на основание чл.45, ал.3 ППЗСПЗЗ; решението е обжалвано и е постановено решение на Софийски районен съд за прогласяване нищожността му. Няма данни за следващо решение по преписката. Приетата техническа експертиза установява, че възстановеният имот попада в кадастрални единици № * с площ * дка и № * с площ * дка по картата на съществуващите стари реални граници. Въз основа на нея е изработен одобрения през *г план за земеразделяне /план за възстановяване на земеделските земи/, като от тези кадастрални единици е образуван имот № **, възстановен на ищците. В този имот няма нанесени сгради. Сградите „краварник” и „заслон за овце” са нанесени съответно в парцел * и парцел * по парцеларния план на пасищен комплекс „В.” към ТКЗС в ликвидация. Те не са отразени нито в картата на съществуващите стари реални граници, нито в плана за земеразделяне, нито в кадастралната карта. При съпоставяне на скиците от вещото лице е видно, че по местоположение сградата ”краварник” се намира в процесния имот № **. Вещото лице сочи, че с протокол на междуведомствена комисия от 19.8.09.1996г. е прието, че земята в парцеларния план на пасищния комплекс „В.” се намира в селскостопанския фонд и необходимите площи към съответните сгради се определят в съответствие с Наредбата за необходимата земя за изграждане на строителни обекти от 1982г., но данни за конкретно определени площи няма. Възстановяването на собствеността е извършено въз основа на данните по картата за съществуващите стари имотни граници и извършеното застрояване не е било установено; съответно не са разглеждани пречки за реституцията, произтичащи от това. От ответника по делото не са наведени доводи в тази насока; неговата претенция за собственост върху терена е отречена с влязло в сила решение по предходен спор, а правото му на собственост върху сградата е признато с влязлата в сила част на въззивното решение. Следователно, установеното от експертизата след наслагване на плановете, че имотът попада в парцеларния план на пасищен комплекс „В.” /част от стопански двор на ТКЗС/, не препятства възстановяването на собствеността, тъй като в случая то се извършва в съответствие с чл.10, ал.12 ЗСПЗЗ - върху незастроената част и извън прилежащата площ на сградите. Поради изложеното изводът на въззивния съд за нищожност на възстановителното решение е неправилен. Посоченото решение от 25.03.1999г. на Поземлена Комисия-К. легитимира ищците като собственици. Не се установява ответника да владее имота на правно основание - правата му, произтичащи от договорите за продажба от 20.03.1996г. са отречени с влязло в сила решение между страните. Горното обуславя признаване на ищците за собственици на възстановения поземлен имот. От уважаването на насрещния установителен иск на „Ком Сед“ ООД за признаване собствеността по давностно владение върху намиращата се в поземления имот сграда „Обор за сто крави“, със застроена площ от около 630 кв.м. произтича правото на ответното дружество да ползва земята, доколкото това е необходимо за използване на постройката по предназначение - чл. 64 ЗС. С насрещната искова молба, предявена от „Ком сед” ООД, наред с установителните искове за собственост на сградите, е предявено искане да бъде признато, че дружеството има право на основание чл. 64 ЗС да ползва прилежащ терен съгласно стопанското предназначение на сградата. Първоинстанционният съд е прекратил производството по този иск като недопустим, но с въззивното решение, в частта му, която не е била предмет на касационно обжалване, е постановена отмяна на прекратителното определение на Софийски районен съд и инстанция и делото е върнато в тази част за ново разглеждане. С оглед на това, с настоящето решение следва да бъде уважен ревандикационния иск, но само в неговата установителна част за признаване правото на собственост на ищците. Искането за предаване на владението не би могло да се уважи на настоящия етап след като е висящ процеса по определяне на прилежащата площ към сградата „Обор за сто крави”, което ще се извърши в производството по чл. 64 ЗС пред районния съд след постановяване на настоящето решение. Едва след индивидуализиране на тази площ ще може да се определи и останалата част от имота, за която е основателна осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС. Ето защо, изходът на спора за предаване на владението е обусловен от този за прилежащата площ към сградата. Налага се след отмяната на въззивното решение и разрешаването на спора за собственост в установителната част, делото да бъде върнато за ново разглеждане в осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС на въззивния съд, който да спре производството до приключване на производството по чл. 64 ЗС и в зависимост от неговия изход да постанови диспозитив за предаване на владението върху съответната част от поземления имот, която не обслужва сградата. Разноските по делото следва да бъдат присъдени от въззивния съд при новото разглеждане в зависимост от крайния изхода на спора. Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 8256 от 07.12.2017г. по гр.д. № 4734/2017г. на Софийски градски съд в допуснатата до обжалване част, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 108 ЗС и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ком Сед“ ООД, ЕИК121272937, че С. Х. Т. ЕГН [ЕГН], Й. Х. П. ЕГН [ЕГН], И. Х. Х. ЕГН [ЕГН] и А. Х. А. ЕГН [ЕГН] са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот, в [населено място], с площ от * кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на селото, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, без намиращата се в него сграда „Обор за сто крави” . ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане в осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС съобразно горните указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.