Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  106   София,  20 май   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева   Елена  Авдева   при секретар Надя Цекова .......................................и в присъствието на прокурора Петя Маринова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 43 /2009 г.   Производството по делото е образувано по исканията на осъдените С. И. Д. и С. В. М. за възобновяване на производството по нохд № 582/2007 г.по описа на Районния съд в гр. Г.. В искането си С. И. Д. сочи, че съдът неправилно е приложил закона, като е квалифицирал участието му в инкриминираната кражба като съизвършител, а не като помагач. Твърди, че не са събрани никакви доказателства за присъединяването му към кражбата, но въпреки това двете предходни инстанции в нарушение на процесуалните правила, изискващи несъмнено доказване на обвинението, са го признали за виновен. Алтернативно обръща внимание върху социалното си положение в контекста на справедливостта на наложеното наказание. В заключение отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. В искането си С. В. М. оспорва авторството на деянието с аргументи за липсата на доказателства, които да установяват неговата съпричастност към инкриминираната дейност. Изтъква, че при извършване на огледа на местопроизшествието са допуснати съществени процесуални нарушения , а осъждането му се дължи на оговор. С тези аргументи осъденият отправя искане за оправдаване. Пред касационната инстанция подсъдимите поддържат исканията по изложените в тях съображения. Прокурорът изразява становище за неоснователност на претенциите на осъдените лица. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Г. с присъда № 169 от 14.04.2008 г. по нохд № 582/2007 г.признал: ·        подсъдимия С. И. Д. за виновен в това, че на 06. 07 .2006 г. при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор със С. В. М. и А. С. М. , чрез използване на моторно превозно средство и технически средства, направил опит да отнеме чужди движими вещи-медни намотки от генератор, на обща стойност 5 712 лева, от владението на Н. Д. С. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл. 195, ал.1, т.4 пр. 1 и 2 и т.5 във вр.194, ал.1, чл.29 , ал.1, б.”а” и “б” и чл.18 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим   ·        подсъдимия С. В. М. за виновен в това, че на 06.07.2006 г. при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор със С. И. Д. и А. С. М. , чрез използване на моторно превозно средство и технически средства, направил опит да отнеме чужди движими вещи-медни намотки от генератор, на обща стойност 5 712 лева, от владението на Н. Д. С. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4 пр. 1 е 2 и т.5 във вр.194, ал.1, чл.29 , ал.1, б.”а” и “б” и чл.18 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим   Окръжният съд в гр. Г. с решение № 89 от 18.06.2008 г. по внохд № 97/2008 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложените на подсъдимите наказания както следва - на С. И. Д. – на три години лишаване от свобода, а на С. В. М.– на три години и шест месеца лишаване от свобода. Това изменение довело и до корекция на общите наказания, определени на подсъдимите по реда на чл.25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК, които били сведени до същите размери. В останалата част присъдата била потвърдена.   Исканията за възобновяване на производството са направени в срок и са допустими, но разгледани по същество са неоснователни.   По искането на осъдения С. И. Д.   Аргументите на осъдения за нарушаване на процесуалните правила при обсъждането на доказателствения материал, които са довели до неправилни изводи относно авторството на деянието, се опровергават от съдържанието на въззивния акт. В него изчерпателно са изложени съображенията на съда за възприетата фактическа обстановка и подкрепящите я данни. Окръжният съд внимателно е обсъдил всички елементи на доказателствената съвкупност без да пренебрегва нито един от тях.частието на С. Д. в инкриминираната дейност е установено по несъмнен начин с процесуално допустими средства. В обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Н, П. П. , Н. Н. , Л. Л. , Н. Г. , Д. Г. , И. К. и Л. С. , огледния протокол и приложения снимков материал се съдържат еднопосочни и взаимно допълващи се данни. Те категорично свързват С. Д. с опита за кражба и изключват поддържаната от него версия, че не е имал умисъл за извършването й. Осъденият успял да избяга от местопрестъплението , но неговата самоличност и конкретен принос в съучастническата дейност се установяват от няколко доказателствени източника, поради което въззивният съд не може да бъде упрекван в едностранчиво и избирателно отношение към обстоятелствата по делото. Правилно установената фактическа обстановка не подкрепя искането на осъдения за квалифициране на деянието му като помагачество. Той пряко е участвал в започналото изпълнително деяние, прекъснато от намесата на полицейските служители. С. Д. не само завел останалите подсъдими до багера, но заедно с А. М. започнали действия по отделянето на медните намотки от генератора. Много точно предходните инстанции са акцентирали върху факта, че подсъдимият Д бил забелязан непосредствено до веригата на машината, върху която се намирали инструментите за демонтаж, а другият подсъдим – А. , бил заел поза, осигуряваща му достъп предмета на кражбата. В една съвместна престъпна дейност разпределението на ролите не води автоматично до различни форми на съучастие. Важното в настоящия случай е, че и тримата подсъдими са били ангажирани ,макар по различен начин, с действия по преустановяване на владението върху чужда вещ, поради което са осъществили недовършен опит за кражба. Явната несправедливост на наложеното наказание искателят свързва на първо място с твърдението за несъставомерност на деянието, поради което, по изложените по-горе съображения, този довод подлежи на отхвърляне. На второ място осъденото лице обръща внимание на социалното си положение, което , поради липса на повече аргументи, може да се разбира като фактор, поставящ го в състояние на крайна бедност, снижаваща респекта от закона. По делото липсват данни, че социалният статус на подсъдимия е заплашвал негови екзистенциални нужди, поради което възивният съд не е имал основание да го отнесе към смекчаващите отговорността обстоятелства. След намаляване на санкцията от втората инстанция до минималния, предвиден от закона размер, обемът наказателна принуда е станал съответен на целите на наказанието по чл.36 от НК ,както и на обществената опасност на деянието и дееца.   По искането на осъдения С. В. М.   Основният довод на искателя се свежда до оспорване на авторството на деянието. Част от аргументите му съдържат твърдения за необоснованост на въззивното решение, които са процесуално недопустими пред касационната инстанция. Останалите могат да се обобщят като претенция към доказателствената дейност на предходните инстанции, които според осъдения, са изградили вътрешното си убеждение по фактите единствено въз основа на обясненията на другите подсъдими. Настоящият съдебен състав не споделя тази оценка. Приетата за установена фактическа обстановка е резултат на задълбочено, аналитично и логично обсъждане на целия доказателствен материал . В него освен обясненията на подсъдимите, са включени и показанията на посочените вече свидетели / за участието на М. свидетелстват в частност лицата П. , Г. , Л. / и данните от огледния протокол. Така по категоричен начин е изяснено централното място, което искателят е заемал в инкриминираната дейност. М. организирал подсъдимите, събрал ги в група, посочил премета на кражбата и времето на посегателството. Пак той поел ангажимента да дойде да ги прибере с колата си заедно с откраднатото, чийто пласмент е осигурил. Неоснователно е и оплакването за опорочаване на огледа и събраните чрез него данни поради участието на управителката на пострадалото дружество като едно от поемните лица. Още първата инстанция е компенсирала този формален процесуален пропуск с разпита на св. Н и експертната оценка на електородвигателите. Чрез тяхната съпоставка е изключено всяко съмнение в обективността на констатациите в протокола под влияние на евентуалната заинтересованост на поемното лице . Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл.424, ал.1, т. 5 от НПК     Р Е Ш И     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените С. И. Д. и С. В. М. за възобновяване на производството по нохд № 582/2007 г.по описа на Районния съд в гр. Г.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.