Р Е Ш Е Н И Е
N 488/12
София ,11.09.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на десети декември , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Любка Андонова
При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 229 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
С определение № 736 от 5.09.2012 г. по гр.д. № 229 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснал по касационната жалба на Н. З. Ч. , И. Щ. Ч., К. Г. Ч. –И., И. Ф. И. и К. Г. Ч. обжалване на решение № 100 от 2.11.2011 г. на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 230 от 2011 г. , с което е отменено решение № 191 от 16.06.11г. по гр.д. № 217 по описа за 2010 г. на Окръжен съд – Бургас и е отхвърлен иска на касаторите против Д. З. Ч. за собственост на четвърти тавански етаж, самостоятелен обект, с отделен идентификатор ......, построен в жилищната сграда с идентификатор ........, изградена в поземлен имот с идентификатор....... по кадастралната карта на [населено място]. Касация е допусната по следните въпроси : ако върху сграда се извърши надстрояване на самостоятелен обект, собствеността върху него ще се придобие ли от собствениците на мястото по правилото на чл.92 ЗС или от собствениците в Етажната собственост по правилото на чл.97 ЗС; дали при твърдението на ищците, че един обект е придобит по давност , а ответника подържа съвладение трябва да се установят вътрешните отношения на страните, както е посочено е решение № 140 от 2010 на ВКС, 2 отделение; поставен е процесуалния въпрос дали при обсъждането на доказателствата съдът следва да съобрази събраните свидетелски показания със целия доказателствен материал ; как следва да се цени писмено доказателство, има се предвид прокурорско постановление, което съдържа неизгодни факти и за двете страни и последният правен въпрос е кое правно действие води до прекъсване на давността и респ. смущава владението.
Ответника Д. З. Ч. е представила отговор. В съдебно заседание не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Разгледан е и е отхвърлен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК , предявен от Н. З. Ч. , И. Щ. Ч., К. Г. Ч. –И., И. Ф. И. и К. Г. Ч. срещу Д. З. Ч. за собственост на четвърти тавански етаж, самостоятелен обект, с отделен идентификатор......., построен в жилищната сграда с идентификатор ....., реализиран в поземлен имот с идентификатор ........ по кадастралната карта на [населено място]. Правният интерес от провеждането на иска е заведеното от Д. З. Ч. гр.д. № 99 по описа за 2009 г. на Поморийския районен съд , с което е поискано разпределение на ползването на четвъртия етаж, който Д. Ч. подържа, че представлява обща част на сградата тъй като е подпокривно пространство.
По делото е установено безпротиворечиво, че Н. З. Ч., К. Г. Ч. И. и К. Г. Ч. са съсобственици с ответницата Д. З. Ч. на 253/384 идеални части от УПИ ...-....., кв.18а по плана на [населено място], който имот е заснет с идентификатор ........... и е с площ от 388 кв.м., предназначен за ниско застрояване до 10 м.
В този имот е построена жилищна сграда на четири етажа и се притежава в режим на етажна собственост с идентификатор ....... Първият етаж е собственост на Н. З. Ч. и И. Щ. Ч., втория етаж е собственост на К. Г. Ч.- И. и съпругът й И. Ф. И. и К. Г. Ч., а третия етаж е собственост на Д. З. Ч. по силата на правото на строеж , учредено с н.а. № ...., т...., н.д. № .... от ..... г. Д. Ч. е собственик на 30/384 идеални части от дворното място върху което е изградена сградата по силата на дарението от двамата братя, което е извършено с н.а. №...., т...., н.д. № ... от .... г.
През 1994 г. е изграден четвърти етаж. От основното и допълнително заключение на в.л. С. С. Р. се установява, че за строежа не са намерени строителни книжа- архитектурен проект, строително разрешение, позволителен билет. Няма данни дали по ЗРП е допустимо надстрояване на четвърти етаж на съществуващата триетажна сграда, с оглед предназначеното застрояване на ниско етажно строителство. Касае се за четвърти тавански етаж, който се състои от шест стаи, две бани- тоалетни , коридор и две тераси. Над този тавански етаж, който е със светла височина 2, 29 м. е построено подпокривно пространство. Макар свидетелските показания да са противоречиви, съдът е дал вяра, което е и негово изключително право на тази група свидетели , която установява, че таванския етаж се ползва от собствениците на отделните етажи като складови помещения “място за натурии” през зимата и за преспиване през лятото.
Настоящият състав намира, че върху таванския етаж е възникнала съсобственост по приращение по смисъла на чл.92 от Закона за собствеността, тъй като притежаването на самостоятелни жилищни обекти в сградата позволява и притежаването на отделни складови помещения. Съгласно Решение № 81 от 30.IX.1972 г. по гр. д. № 75/72 г., ОСГК “Приращение по смисъла на чл.92 от Закона за собствеността е таванското помещение, надстроено над стария таван, пристроен в нормален жилищен етаж. Върху него придобиват правото на собственост всички собственици на земята, върху която е построена сградата”. Таванското помещение , което не е подпокривно пространство не притежава статута на обща част по смисъла на чл.37 и сл. от Закона за собствеността нито по естеството си , тъй като не обслужва единството на сградата , състояща се от отделни архитектурни елементи и не е такова по естеството си защото липсва съгласие на етажните собственици таванските стаи да се считат за “обща част на етажната собственост”. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от Закона за собствеността, общите части на етажната собственост биват такива по естеството си и по предназначение. Общи по естеството си са онези части, без които е невъзможно съществуването на самата сграда - като основите на сградата, външните носещи стени, покривът, подпокривното пространство, стълбището, а по предназначение общи части са онези, без които съществуването на сградата е възможно, но имат за цел да обслужват всички етажни съсобственици. В настоящия случай таванските стаи се притежават в съсобственост, но не представляват общи части нито по естеството си, нито по предназначение. Те могат да се призобиват от отдселните собственици, притежаващи реални обекти в сградата и на оригинерно основание.
Касаторите са подържали основание - придобивна давност , тъй като са ползвали четвъртия изграден самостоятелен етаж от 1994 г. до настоящия момент. Бургаския окръжен съд е счел, че е изграден самостоятелен обект, без строително разрешение, който е ползван разделно от собствениците на етажите в сградата до 2008 г. , поради което не може да се приеме, че е придобит по давност само от касаторите. Разгледани са и въпросите за придобиване по реда на чл.92 ЗС и е счетено, че таванския етаж е приращение към главната вещ.
Настоящият състав намира, че по делото не са събрани достатъчно гласни доказателства за ползването на таванските стаи като складови помещения и че е необходимо в тази насока да бъдат разпитани свидетели. Без значение е кой е разходвал средствата за построяването на таванския етаж , тъй като при неговото възникване се създава съсобственост на оригинерно основание по правилото на чл.92 ЗС като квотите от съсобствеността са съответни на квотите от притежанието на терена и отношенията между лицата, които са вложили средства в построяването му следва да се уредят на облигационно основание. В исковата молба обаче се подържа, че поради осъществявана фактическа власт с намерението за своене това правило е преодоляно и собствеността върху таванските помещения е придобита по давност, което е останало недоказано. Решението следва да се отмени и делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане с посочените указания.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 100 от 2.11.2011 г. на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 230 от 2011 г.
ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за произнасяне от друг съдебен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|