Р Е Ш Е Н И Е                                                                       № 210                               София, 27 април  2010г.                      В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                           Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 април 2010 година, в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ            ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                   БЛАГА ИВАНОВА                                                             при  участието на секретаря  Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Явор Гебов      изслуша докладваното от Ивета Анадолска н.дело № 143/10 година     Касационното производството е образувано по повод искане на осъденото лице М. А. Я. за възобновяване на наказателно дело №138/09год. на окръжен съд-гр. Смолян. В искането са изтъкнати доводи за материалната незаконосъобразност на атакувания по този ред съдебен акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за неговото изменение, с определяне на наказание при условията на чл.55 НК, в редакцията на текста-Д.в., бр.153/1998год. Осъдената, редовно призована не се явява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като съобрази становището на сраните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, намира следното: С възивно решение № 6/ 19.02.2010год., по в.н.о.х.д. №138/09год. на окръжен съд-гр. Смолян е потвърдена присъда № 288 от 17.11.2009год., постановена по н.о.х.д. № 551/09 год. на районен съд-гр. Смолян, с която е призната за виновна подсъдимата М. А. Я. за извършено престъпление по чл.311,ал.1НК и осъдена на”пробация”, с определяне на двете задължителни по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2НК пробационни мерки за срок от една година и пет месеца и поправителен труд при 10% удръжки от трудовото възнаграждение за същия срок.   Искането е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.02.2010год., а искането постъпило в законоустановения по смисъла на чл.421,ал.3 срок –на 05.03.2010год.   Разгледано по същество е основателно. При постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура на глава 27 НПК. Изложени са в достатъчен обем съображения, какви факти са приети за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и правните съображения за взетото решение. Инкриминираният документ е оценен съвкупно с останалите доказателства - показанията на свидетелите Б, Г. , Д. и съдебно-графическа, експертиза. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд, относно възприетите правнорелевантни факти, но е длъжна да извърши проверка за спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилното му формиране, в унисон с разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК. Настоящият съдебен състав счита, че не са нарушени тези принципни изисквания на закона. Доказателственият анализ е извършен в унисон с процесуалните норми, изводите на окръжния съд почиват на задълбочен и съвкупен анализ и доказателствените източници са оценени съобразно действителното им съдържание.   При установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Вън от всякакво съмнение, подсъдимата е “длъжностно лице” по смисъла на чл.93,т.1,б”б”НК и е действала в кръга на службата си. Инкриминираното удостоверение УП-30 е „официален документ” по смисъла на чл.93,т.5НК, представляващ конкретни, изрични писмени изявления на лицето, имащи пряко правно значение. По своя характер, той е удостоверителен, защото с него се установява съществуването на определени факти, които авторът възпроизвежда в документа-трудовия стаж на Б. в съответното ведомство и е съставен, с цел да бъде използван, като доказателство за тези обстоятелства. За това, този вид документ, може да бъде предмет на “лъжливо документиране”, по смисъла на чл.311,ал.1 НК.   Основателни са изтъкнатите доводи за нарушение на материалния закон, при индивидуализиране на наказанието и като пряка последица от това - явната несправедливост на наложеното наказание. Правилно наказанието е определено при условията на чл.55НК, който следва ex lege. Инстанциите по фактите, в разрез с разпоредбата на чл.2,ал.2 НК, не са приложили по-благоприятния за дееца закон. Към момента на извършване на инкриминираното от молителя престъпление-15.09.1999год., в разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,б”б НК, е предвидено при липса на най-нисък предел на наказанието лишаване от свобода, същото да бъде заменено с глоба. De lege lata в текста, замяната при същите предпоставки е с наказанието ”пробация”, което безспорно е по-тежко по вид. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че следва да измени атакуваното решение, като определи наказание глоба, чийто размер – 500 лв., в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.1НК, е съобразен с имущественото състояние на Я. и с основните принципи за определяне на наказанието, като е поставен акцент върху високата степен на обществена опасност на извършеното деяние и проявената престъпна упоритост от дееца.   По изложените съображения, ВКС коригира въззивния съдебен акт по отношение на наложеното наказание, с правилното приложение на материалния закон, а в останалата част го оставя в сила, като правилен и законосъобразен.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 НПК, Върховния касационен съд на РБ, първо наказателно отделение   Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯ въззивно решение № 6/19.02.2010 год, постановено по в.н.о.х.д. № 138/09 год. на окръжен съд – Смолян, като при условията на чл.55,ал.1,т.2,б”б НК/в редакция Д.в.,бр.153/1998год/ налага на М. А. Я. наказание глоба в размер на 500лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: